Живеем в свят, в който процесите на постоянно внедряване на иновационни идеи са нещо нормално и не привличат особено внимание. И очакваме, че неизчерпаемият поток от нови и по-добри неща ще ускорява развитието и процъфтяването ни. Но невинаги е било така. От самото начало на историята та чак до XIX в. всички били земеделци на границата на оцеляването, всички били бедни, и увеличаването на доходите на средностатистическия жител било равно на нула. Иновационната икономика е по-скоро изключение в историята на човечеството. И пътят към това изключение бил положен от борбата срещу инфекциозните заболявания.
Както и иновациите, някои болести определят развитието на цели общества и култури, установявайки възможности и ограничения. Болестта не просто причинява страдания, тя може да унищожава цивилизации и дори цели видове.
Едва ли трябва да се учудваме, че
контролът на инфекциозните заболявания е изиграл важна роля
в развитието на нашия постоянно обновяващ се свят.
Населението на най-големите градове в просветения свят през 1800 г. съставлявало само няколкостотин хиляди души. Жителите умирали по-бързо, отколкото се раждали нови граждани, и дори тези скромни показатели за населението се запазвали само благодарение на постоянния приток на мигранти от селските местности.
Сред всички болести, опустошаващи растящите градове, най-лоша била туберкулозата. „Опустошение” е меко казано: умирал всеки десети. На туберкулозата се падала една четвърт от смъртните случаи в градовете на Европа и Северна Америка в началото на XIX в.
Загивали 80% от заразените
Подобно на днешния СПИН, пагубното въздействие на туберкулозата било обусловено от това, че жертви ставали предимно млади хора – най-динамичните, продуктивни и прогресивни членове на обществото.
Смъртността от туберкулоза значително се понижила през периода 1860-1960 г., смятан за „златен век” на общественото здравеопазване. В Англия и Уелс броят на жертвите от инфекцията между 1860 и 1950 г. спаднал почти с 90%, в другите промишлено развити страни статистиката била аналогична. И това намаление предшествало момента, когато антибиотиците станали общодостъпни. Главната заслуга била на достъпа до чиста вода и хранителни продукти, а така също на разработката на нови ваксини. Всъщност ние знаем как да предотвратяваме разпространението на инфекциозни заболявания и тази мисъл е утешителна в свят, в който антибиотиците започват да губят своята неуязвимост.
Но в тази хубава история има нещо неприятно и може би опасно: ние не знаем защо туберкулозата е отстъпила. Отчасти това може да е свързано с пастьоризацията на млякото, чрез което се разпространявала говеждата форма на туберкулоза. Туберкулозата не се предава чрез хранителните продукти, така че санитарната обработка на кланиците и развитието на системите за охлаждане не оказали влияние. За разлика от жълтата треска или маларията, туберкулозата не се пренася от насекоми, така че тя не може да се спре с пресушаване на блатата. Пречистването на водата предотвратява диарийните заболявания, отнели живота на много деца, но не пречи на разпространението на туберкулозата, предаваща се от човек на човек. Ваксините спрели такива болести убийци като дифтерита и едрата шарка, но ваксината срещу туберкулоза не е особено ефективна.
Историците на медицината предлагали и други предположения. След като немският лекар Робърт Кох установил през 1882 г. инфекциозната природа на туберкулозата, започнало създаване на изолатори и санаториуми, за да се прекъсне веригата на предаване на болестта. Но тези опити били непоследователни и единични и много учени се съмняват, че са изиграли съществена роля в борбата с туберкулозата. Тъй като нивото на смъртност от тази болест дълго време било много високо, появило се предположение, че за понижаване на заболеваемостта са повлияли механизмите на естествения подбор и формирането на вроден имунитет.
През 60-те и 70-те години на миналия век британският лекар и историк на медицината Томас Макеън твърдял, че туберкулозата по принцип, а може би и напълно представлява социална болест, която се е повлияла не от мерките в областта на медицината и здравеопазването, а от подобрените условия за живот. Макеън посочил, че намаляването на заболеваемостта от туберкулоза е започнало по-рано, отколкото при другите заразни болести, и скоростта на това намаление била тясно преплетена с мерките в полза на социалното благополучие, а съвсем не с въвеждането на нови терапии.
Така или иначе в богатите страни туберкулозата почти е изчезнала и се смята за болест на бедните. Но по-късни изследвания, основани на по-сложен анализ на демографските и икономическите данни, не потвърдили теорията на Макеън, и днес неговите тезиси се смятат до голяма степен за опровергани.
В края на 40-те години на
ХХ в. изглеждало, че появата на антибиотици за лечение на туберкулоза прави всички тези разсъждения неактуални и безинтересни за всички освен за историците на медицината. За пръв път туберкулозата можело да се лекува с помощта на стрептомицин, изониазид, рифампицин. Веригата на предаване на инфекцията можело да се прекъсва без настаняване на пациентите в изолатори. Антибиотиците били евтини и ефективни. Ако те можеха да стигнат до всеки пациент, туберкулозната заплаха за човешкото здраве и цивилизацията би останала в миналото, при това вероятно завинаги.
...
Новите щамове на туберкулозата, в съчетание с климатично обусловено намаление на реколтите, ще доведат до масови миграции. В резултат може да възникне неудържима епидемия, която ще сложи край на съвременната икономика. Ние сме по-уязвими, отколкото мислим: жълтата гостенка може да се върне.
(Бел. ред. На стр. 23 ще откриете информация за здравословната гъба, която се предлага в „Лечител“ и има благотворно въздействие върху белия дроб – МЕЙТАКЕ. На тази две страница виждате АГАРИК БЛАЗЕЙ и КАВАРАТАКЕ. А до края на април с 20% намаление може да купите ШИЙТАКЕ в магазини „Лечител“.)
Владимир ЙОНЕВ
Цялата страница може да прочетете във в. Лечител
