Паркинсоновата болест е невродегенеративно заболяване, причинено от недостига на изключително важното за двигателната система вещество допамин, което осигурява координацията на движенията и баланса на човешкото тяло.
През април и в нашата страна се отбеляза Световният ден за борба с паркинсоновата болест. В събитието участваха пациенти, техните близки, медицински експерти и неправителствени организации. Целта на инициативата бе да подкрепи болните с полезни съвети, да им покаже различни aрттерапевтични подходи, за да могат да обогатят знанията и уменията си и да се справят по-лесно със заболяването. С инициативата беше отбелязана и важна годишнина – 200 години от публикуването на „Есе за треперещата парализа“ от лондонския лекар Джеймс Паркинсон, в което той за първи път в новата история описва симптомите и така дава името си на болестта.
У нас около 12 хил. души страдат от болестта на Паркинсон, като над 1200 от тях са в тежък стадий.
„Не съм вярвал никога, че ще дойде този ден, в който ще се гордеем с това, че в България има всички видове лечения, които се прилагат и в чужбина. Радвам се, че ние имаме възможност да удължим живота на всички наши пациенти и да им дадем това, което имат всички останали хора по света“, заяви акад. проф. д-р Иван Миланов, изпълнителен директор на Многопрофилната болница за активно лечение по неврология и психиатрия „Свети Наум“.
„Мисля, че една дума като съпричастност е много точна за днешния ден. Ние всички сме едно семейство. В момента, в който сложим диагнозата, ние ставаме едно семейство с пациентите. Те ни съпровождат и ние ги съпровождаме в целия им път, тъй като, за съжаление, трайно лечение няма“, коментира проф. д-р Лъчезар Трайков, завеждащ отделение в Клиниката по нервни болести на „Александровска“.
Всички участници в събитието се обединиха около посланието за повече толерантност към потърпевшите, както и че в късната фаза на болестта има възможности болните да водят достоен живот. За това помагат съвременните терапии за лечение на терминалния стадий на заболяването – помпа с интестинален гел, дълбока мозъчна стимулация и лечение с апоморфинова помпа. И трите метода се прилагат в България, като помпените терапии се реимбурсират 100% от Здравната каса.
Психологът и психотерапевт проф. Захарина Савова коментира, че медикаментозните терапии качествено може да се допълнят и с други немедицински средства и подходи. Тя акцентира върху значимостта на семейството и близките. Положително въздействие има арттерапията и двигателните упражнения. В България подобни допълващи лечението дейности не са достатъчно разпространени и достъпни, а те могат едновременно да помогнат на болните за облекчаване на симптомите и да ги откъснат от мислите за заболяването, подчерта още проф. Савова.
• По света пациентите са над 6 милиона.
• Установено е, че между 4,1 и 4,6 милиона души са страдали от заболяването през 2005 г. и че това число се очаква да се удвои през 2030 г.
• Паркинсоновата болест се нарежда на второ място по честота сред невродегенеративните заболявания в глобален мащаб след болестта на Алцхаймер.
• Заболяването засяга главно мъже и жени над 50 години. Специалистите са единодушни, че паркинсоновата болест се „подмладява” и застига хора в активна възраст.
• По-често боледува бялата раса.
• Средно след 10 години от началото на заболяването се навлиза в напредналия стадий, а в последния – след още 3-4 години.
• В повечето случаи паркинсоновата болест не е наследствена. Въпреки това е установено генетично предразположение към болестна форма, близка до паркинсон. Съществуват малък брой случаи, при които мутации на определени гени причиняват паркинсон.
• Причините за паркинсоновата болест са все още неизвестни. Дълго се е подозирало, че известна роля имат някои фактори от околната среда, сред които хербициди и пестициди, но все още науката няма точен отговор дали наистина е така. В допълнение, има някои гени, които могат да отключат болестта след мутация.
• Треморът, сковаността в мускулите, забавянето на движенията, промяната в походката, влошеното обоняние са сред първите симптоми на паркинсоновата болест.
• Лекарствата облекчават симптомите на заболяването, но при приблизително 10% от страдащите болестта прогресира до такъв момент, в който контролирането на моторните симптоми чрез прилагането на конвенционални терапии става много трудно или вече невъзможно.
Елица ПАЛОВА
Бел. ред. Очаквайте публикацията „Защо Миланов и Трайков пречат на болните от паркинсон и алцхаймер да се лекуват по-успешно?“
