Радиацията „не се вижда, нито може да се помирише, но ефектите й са дългосрочни и ще навредят на здравето и околната среда за години напред“ - така коментира инцидента в японската атомна електроцентрала испанският радиобиолог Едуард Родригес-Фаре, един от най-големите международни експерти по ядрена радиация и автор на изследвания за последиците от катастрофата в Чернобил.
„В ядрото на един атомен реактор има
над 60 радиоактивни замърсители, получени вследствие от разтопяването на урана. Някои от тях са с много дълъг живот, а други с много кратък, но почти всички са с голям афинитет към нашия организъм и се натрупват в него, тъй като са сходни с нашите биологични елементи“, обяснява ученият. Той посочва, че от тези 60 замърсители най-сериозни последици върху човешкото здраве ще имат йодът, стронций 90 и цезият (С-137).
„
Йодът поразява директно и оставя след себе си мутации на гените, в резултат на които по-късно може да се развие
рак на щитовидната жлеза“, твърди токсикологът и напомня, че чернобилският инцидент е повишил десетократно заболеваемостта от този вид рак в Централна Европа.
Стронцият пък
„се натрупва в костите минимум 30 години, подобно на калция, и продължава да облъчва организма години наред, докато
цезият остава отложен в мускулите.“ И двата замърсителя
увеличават риска от всички видове рак и особено тези на костите, мускулите и мозъка, отслабват имунитета и повишават риска от други заболявания.
Освен това
„радиацията нарушава репродуктивната способност“, казва експертът, който е член на Научния комитет на Европейския съюз за нови рискове за здравето, „
и засяга повече жените, отколкото мъжете“.
Това се обяснява с факта, че сперматозоидите се обновяват изцяло на всеки 90 дни и един увреден сперматозоид ще изчезне в рамките на този период, но яйцеклетките се съхраняват в яйчниците през целия живот и ако една засегната яйцеклетка впоследствие бъде оплодена, ще се получат увреждания на плода, дори това да се случи години по-късно.
Последиците за околната среда са не по-малки. „В дългосрочен план ядреното замърсяване се натрупва в почвата и водата, и прониква в хранителната верига, в рибата, която е в основата на японската диета, в останалата част от животните, растенията, плодовете, зеленчуците...“
Този процес според учения се „биоакумулира“, т.е. преминава от едно на друго живо същество, в хода на което се влошава. Един пример за това са „хилядите северни елени, които се наложи да бъдат умъртвени в Арктика след Чернобил, защото бяха абсолютно заразени от лишеите, с които се хранеха.“
Какви мерки да се вземат за предпазване от замърсяването
По отношение на мерките Родригес-Фаре казва, че радиацията може да се отстрани от кожата, ако се
миете със същото усърдие като хирург на влизане в операционната - тялото, косата и ноктите се почистват и изтъркват с четка и измиващ препарат, а дрехите се изхвърлят.
По-сложна е борбата с основния път за контакт със замърсителите -
вдишването, срещу което на практика са ефикасни единствено
таблетките йод, каквито японските власти раздават на населението.
Когато щитовидната жлеза е пренаситена с йод, тя изхвърля излишното количество, така че ако я наситите с нормален йод с помощта на споменатите таблетки, ще помогнете при евентуално вдишване на радиоктивен той бързо да се отстрани, обяснява ученият.
Превод от испански: Елица ТАНЧЕВА 
