От средата на 80-те години насам броят на децата, страдащи от аутизъм, е станал 8-10 пъти по-голям! Все повече изследвания показват, че системното излагане на замърсявания с тежки метали и други химични токсини, е един от най-големите рискови фактори за заболяването.
Данните сочат, че болните от аутизъм деца обикновено са натрупали опасно големи количества. Още в утробата на майката плодът поема част от токсините, отровили майчиното тяло. Те „объркват” - понякога фатално - недоизградената и неукрепнала имунна система и така условията за бъдещото заболяване са вече налице. Ако след раждането бебето продължи да живее в химически замърсена околна среда, това оказва допълнително влияние върху вече предразположения му към аутизъм организъм. Ваксините в ранна детска възраст (известни с високото си съдържание на тежки метали) са финалният удар, който отключва заболяването.
Затова усилията на съвременната медицина са насочени към създаване на препарати, които да извлекат натрупаните тежки метали от детския организъм или поне да намалят тяхната концентрация.
Този метод на лечение се нарича клатрация (clathration) за разлика от стандартния метод на детоксикация, наречен хелация (chelation). При хелацията молекулата на отровата се свързва и извежда от организма. Но тъй като тя не е обезвредена, може да се закачи на друго място и да продължи да нанася вреда. При клатрацията токсичните съединения се „опаковат” триизмерно със защитен пояс и едва тогава се извеждат от организма. Същевременно те биват напълно неутрализирани и не нанасят вреда и на околната среда след изхвърлянето си от тялото на болния.
