От Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ) алармират, че поради климатичните особености, водещи до активизиране на антраксните огнища у нас, има повишена опасност за възникване на случаи при хора. Пролетните порои и последвалото силно засушаване създадоха предпоставки за излизане на антраксните спори на повърхността на почвата.
Когато преживните животни пасат суха трева, заедно с пръстта по корените те поглъщат и спорите, което е възможно да доведе до поява на заболявания от антракс при тях. Подобен е примерът в Северна Русия, където за броени дни от антракс измират няколко хиляди елена, яли суха трева с пръстта по корените.
Предвид характера на заболяването в страната ни съществува реална опасност от заразяване с антракс на хора, главно посредством пряк контакт със заразени животни, консумация на заразени животински продукти или при обработка на заразена с антраксни спори почва. Това налага повишено внимание към тази инфекция от цялата медицинска общественост и на първо място от РЗИ по места, съветват от НЦЗПБ.
Антраксът е инфекция по домашните животни, в епидемичната верига на която може да бъде включен и човекът. Причинителят на болестта запазва жизнеспособността си с десетилетия чрез изключително устойчивите си спори, намиращи се в почвата в т.нар. стационарните антраксни огнища. Активността на тези огнища е в пряка зависимост от климатичните особености на съответните райони.
Според начина на заразяване са възможни следните клинични форми на заболяването от антракс: кожна, стомашно-чревна и белодробна, а най-типичните симптоми се свеждат до болки в корема, гадене, повръщане и повишена температура, кървава диария и хематемеза (повръщане на кръв), поясняват от специализирания център.
Елица ПАЛОВА
