Маката (Lepidium meyenii) е устойчиво многогодишно растение, отглеждано високо в Андите – на 3500-4500 м надморска височина. Най-издръжливо на студ сред местните култивирани видове. Има бавнорастящи, сплетени клони, близка до земята листна маса и дребни бели цветчета, характерни за видовете от сем. Кръстоцветни (Brassicaceae). Към това семейство спадат голям брой полезни растения, които се използват за храна (зеле, брюкселско зеле, алабаш, бяла и черна ряпа, репичка и др.), маслодайни (рапица и репица), подправки (хрян и др.), лечебни (бял синап, черен синап) и др. Използваната част са грудковите корени, с форма на круша, дълги до 8 см, белезникави. За разлика от повечето грудкови растения, маката се размножава със семена. Въпреки че е многогодишна, се отглежда като едногодишна култура. Седем до девет месеца след засаждането корените са готови за събиране.
Районите, където расте маката - високо в Андите, - са негостоприемни плата с бурни ветрове, ослепително слънце, мразовити температури и скалисти почви. Това са едни от най-лошите селскостопански земи в света, но в течение на вековете маката се е приспособила и расте успешно при тези условия. Инките започнали да я отглеждат преди около 2000 г. Археологически разкопки са намерили свидетелства за примитивно отглеждане на мака около 1600 г. пр.н.е.
За индианците в Андите маката е ценна стока. Тъй като в този район не вирее почти нищо, те често я разменят за ориз, жито и боб. Сушените корени на маката могат да се съхраняват до 7 г. Тя е важна част от храната на местните хора, защото е с най-висока хранителна стойност сред отглежданите тук култури. Богата е на захари, протеин, скорбяла и важни минерали, най-вече йод и желязо. Корените се консумират пресни или изсушени. Пресните се ценят като деликатес и се пекат в пепел, както картофите. Сушените се варят във вода или мляко и се приготвя каша. Често пъти от тях се прави популярна сладка, ферментирала напитка, наричана мака чича.
От векове датира лечебното приложение на маката за повишаване плодовитостта на хора и животни. Малко след завладяването на Южна Америка от испанците те установили, че добитъкът им се размножава слабо във високите райони. След като последвали съвета на местните индианци да дават на животните мака, резултатите били забележителни.
Свойството на маката да стимулира плодовитостта получава клинично потвърждение през 1961 г., когато изследователи откриват, че повишава плодовитостта при плъхове.
(Краят в следващия брой)
Бел. ред. По-долу виждате МАКА органик на капсули и МАКА органик на прах – френски продукти от перуанска мака, отгледана чрез органично земеделие за разлика от масово продаваната у нас евтина китайска мака.
