24 март – Световен ден за борба с „жълтата гостенка“
Съгласно данни на Световната здравна организация (СЗО) рискът от заразяване с щамове на туберкулоза, устойчиви към лекарства, за населението в някои части на Източна Европа и Средна Азия е 10 пъти по-висок, отколкото в останалите региони на света. Китай, Еквадор, Израел и Южна Африка също представляват рискови зони.
Последните проучвания, засягащи този проблем, потвърждават, че щамовете на туберкулозата, устойчиви към медикаменти, са широко разпространени също в Естония, Казахстан, Латвия, Литва и някои територии на Русия и Узбекистан, където 14% от новите пациенти са заразени с такива туберкулозни щамове.
„Устойчивата към лекарствата туберкулоза е проблем, който страните от бившия Съветски съюз трябва спешно да решат – заявил Марио Равиглион, директор на отдела в СЗО за борба с туберкулозата. – Подобряването на контрола над разпространението на туберкулозата трябва да бъде осъществен незабавно в интерес на всички страни, ако те не искат да допуснат разпространението на мултирезистентната туберкулоза. Паспортният контрол не може да спре тези щамове, а инвестициите в програмите за профилактика на туберкулозата – могат.”
„Тъй като имунната система на много хора в тези региони е потисната от ХИВ, щамовете на туберкулозата, устойчиви към медикаменти, може да се разпространят много бързо и да убият много хора”, отбелязал доктор Джек Чау, помощник на генералния директор на СЗО по въпросите на ХИВ/СПИН, туберкулозата и маларията.
Невероятно е, но дори в такава благополучна страна като Великобритания, туберкулозата, включително и нейния мултирезистентен вариант, проявява все по-голяма агресивност. Неслучайно
Лондон е получил названието „туберкулозна столица” на Западна Европа
Ежегодно тук се регистрират 3500 нови случаи на заболявания от тази инфекция. В британската столица всяка година се установяват повече случаи на туберкулоза, отколкото в Белгия, Дания, Гърция, Холандия и Норвегия, взети заедно. В 40% от случаите жертви на болестта стават бездомните. За това допринася липсата на своевременно поставена диагноза, снижаването на имунитета и препълнените приюти. И най-опасното е, че непрекъснато се увеличават случаите на болни от устойчива на лекарствата туберкулоза.
Завеждащият отделението по инфекциозни заболявания в болницата към Университетския колеж в Лондон смята резистентната туберкулоза за бомба за забавено действие. „Тези бактерии са много умни – заявила доктор Уейна Гант. – Повечето хора са сигурни, че повишаването на устойчивостта пред лекарствата е станало, защото болните не са били долекувани от туберкулозата. Поради това туберкулозната пръчица, вместо да загине, е оживяла и е станала устойчива. И, разбира се, някои пациенти невинаги са завършвали лечебния курс. А при туберкулозата това е просто задължително.”
През 2012 г. британските здравни власти са регистрирали 8750 случаи на туберкулоза. А двегодишният курс на лечение на един човек от лекарствено устойчивата форма на заболяването струва 164 хиляди долара.
Известно е, че устойчивост на микроорганизмите към противотуберкулозните препарати е съществувала още от самото начало на ерата на антибактериалната терапия. Днес за мултирезистентна туберкулоза се смята
инфекцията, устойчива към изониазида и рифампицина,
която изисква лечение в продължение до 2 години със скъпоструващи препарати от втора линия, с неблагоприятен профил на страничните ефекти.
Ефективността на терапията в такива ситуации рядко достига 65-75%. За туберкулоза с широка лекарствена устойчивост (суперустойчива) се смята мултирезистентната инфекция, която е допълнително устойчива към два класа препарати от втората линия, изискваща още по-сложна терапия и често оказваща се нелечима.
В целия свят изследване за чувствителността към препаратите се провежда на по-малко от 3% от пациентите с туберкулоза, а примерно от половин милион ежегодно възникващи случаи на мултирезистентна туберкулоза само около 10% от пациентите получават адекватно лечение. При болните, получаващи неправилно лечение на мултирезистентната туберкулоза, се развива по-нататъшна устойчивост към препаратите и те стават източници на лекарствено устойчиви микроорганизми.
Резистентните щамове на туберкулозата днес стават все по-агресивни, ограничавайки вариантите на лечение, независимо от десетилетията на изследвания и прилагане на антибиотиците. През 2010 г. най-малко 650 хиляди случаи на заболяването демонстрирали устойчивост към двата най-ефективни антибиотика, а през 2012 г. в Индия били открити абсолютно резистентни и по същество нелечими щамове на патогена Mycobacterium tuberculosis. През есента на 2013 г. две групи учени
разшифровали пълните геноми на стотици образци от бактерии
и публикували обширни каталози с мутации, които определят разистентността на бактерията. Сега вече знаем по какъв начин заклетият враг на човечеството успява да избегне справедливото възмездие.
„Най-сериозният проблем в борбата с лекарствено устойчивите форми на туберкулозата е периодът между подозрението и потвърждението”, отбелязал епидемиологът Меган Мюрей от Харвардската школа за обществено здравеопазване в САЩ, съавтор на едно от изследванията. Притежавайки по-пълен списък с резистентните мутации, лекарите по-рядко ще предписват на пациентите безполезни медикаменти.
Групата на д-р Мюрей секвенирала 123 щама, събрани от целия свят, и определила тяхното местоположение на еволюционното дърво. След това специалистите пристъпили към търсенето на мутации, които, както вече станало ясно по-рано, водили до резистентност в различни етапи от еволюцията на бактериите. Така били откроени всички части на генома на Mycobacterium tuberculosis, които, по данни от няколко изследвания, били свързани със съпротивата към лекарствените прапарати, а така също били открити 39 нови мутации.
Втората научна група, ръководена от Лицзян Би от Института по биофизика в Пекин, построила последователност на 161 образеца, получени от китайски пациенти, и ги анализирала с помощта на аналогичен метод. Открити били 84 гена и 32 други генетични региони, имащи явно отношение към лекарствената устойчивост.
Двата списъка малко се различават – може би защото групите използвали различни методи и изучавали щамове, които започвали да развиват резистентност от различни генетични отправни точки. „Въпреки това общият смисъл е същият – заявила д-р Мюрей. – В процеса на придобиване на резистентност са въвлечени много повече гени, отколкото мислехме, и, честно казано, ние не знаем за какво отговарят те. Организмът може да стане устойчив по множество различни начини.”
Новите изследвания показват, че резистентността е много по-сложна, отколкото смятахме преди – заявил специалистът по туберкулоза от Университета в Стеленбош, ЮАР, Робин Уорън.
Стоян НИКОЛОВ
Пълния текст четете на страници 8 и 9 от печатното издание.
