• Здравейте, д-р Янков! Вярно ли е, че случаи на краста в страната почти няма?

– Здравейте! Крастата е силно заразно паразитно заболяване, което протича с пристъпен сърбеж и обрив, с характерна локализация по тялото. Причинителят е акар (вид кърлеж) – Sarcoptes scabiei (Acarus scabiei). Всъщност тя не е толкова рядка инфекция, колкото повечето хора смятат. Предава се при контакт кожа с кожа или чрез използване на общи дрехи и/или спално бельо, като интимните партньори или хората в домакинството са с най-висок риск от заразяване. Контактът със заразени от краста кучета, котки или други животни не води до развитие на инфекция при човека поради това, че акарът е друг вид. В рамките на 2-3 дни след срещата с животното може да има известен дискомфорт, сърбеж, но оплакванията преминават без терапия поради неспособността на кърлежа да се размножава върху човешката кожа.

В моята практика често срещам такива пациенти. За повечето от тях поставянето на тази диагноза представлява шок поради стигмата, която има. Общовъзприето е, че крастата е заболяване на хора с лоша лична хигиена, което води често до несъгласие с лекаря за поставената диагноза. Но това не е правилно. Няма връзка с хигиенните навици на пациентите, като поддържането на добра лична хигиена обикновено прави по-трудно поставянето на диагнозата поради замаскирането на част от симптомите.

• Какви са симптомите на тази зараза?

– Инкубационният период на заболяването е обикновено около 3 седмици, а при реинфекция (повторна среща на човек с паразита) – 24 часа. Симптомите при различни пациенти могат бъдат проявени с различен интензитет, но водещият е силният, пристъпен сърбеж, който се увеличава предимно нощем, при затопляне на тялото в леглото. Идентични оплаквания може да има и при други членове на фамилията, но не е задължително! Някои могат да са безсимптомни носители на заразата. Като в основата на оплакванията стои имунният отговор на организма към кърлежите и техните яйца, а не както се мисли от пациентите, че самите акари причиняват обривите и сърбежа чрез ухапване (например както е при инсектния дерматит – дерматита от насекоми).

• Кои зони на тялото поразява?

– Предилекционните (най-характерни) зони, които обхваща крастата, са: между пръстите на ръце, китки, мишници, глезени, корем, ареолите на гърдите (при жени) и половите органи (при мъжете), бедра. Главата и вратът не се засягат, гърбът – по-рядко. При бебетата специфична локализация на обрива е ходилата, както и вътрешната повърхност на длани, като може да има промени и по главата и лицето. Патогномоничен белег (специфичен за това заболяване) е скабиозният ход, имащ дължина от няколко милиметра до сантиметър. Той представлява тунелче, прокопано от кърлежа, в най-повърхностния слой на кожата, където и паразитите снасят своите яйца. Обикновено в края на този ход се вижда черна точка, която всъщност представлява самият кърлеж. Понякога това може да е незабележимо с невъоръжено око и в такива случаи е необходимо използване на лупа или дерматоскоп. Обривът при краската е неспецифичен и се представя от червени, надигнати обриви, като в еволюцията на заболяването може да се получат и пъпки, центрирани от мехурчета, както и рани. Поради нарушаването на кожната бариера в резултат на силното разчесване понякога вторично може да се инфектират обривите с бактерия или вирус.

• Кои са рисковите групи?

– Както споменахме вече, крастата се предава при директен контакт със заразен човек, както и при използване на общи дрехи и/или спално бельо. В този ред на мисли, промискуитетните хора са с повишен риск, а също такива, практикуващи професии, свързани с близък контакт с много хора.

Възрастните и хора с отслабен имунитет (болни от СПИН или други заболявания) са също по-често засегнати от инфекцията. При тях клиничната картина може да бъде по-тежка. Най-сериозният вариант на заболяването, а именно норвежката краста, е характерна за точно тези групи от хора. Проявява се със задебелена и люспеста кожа, най-вече по ръце, крака и скалп. При тази форма е установено, че пациентът може да е носител на един милион акара.

• Какво е лечението?

– Лечението на крастата се извършва чрез приложението на локални средства, предимно. През годините са утвърдени различни химични съединения, имащи добра ефективност срещу Sarcoptes scabiei – бензил бензоат, перметрин, линдан, кротамитон, както и препарати, съдържащи сяра. Тези медикаменти имат различни схеми на приложение. Задължително е третирането на всички членове в семейството, дори и безсимптомните, за да се избегне йо-йо ефекта.

В България най-застъпеният препарат е разтвор на бензил бензоат в рициново олио. Пациентите могат да го намерят в аптеките под готова форма, представляващ 25%-ов разтвор на активната субстанция. Обикновено дерматолозите изписваме екстемпорална рецепта за 30%-ов такъв. При бебета и деца са използват по-ниски концентрации – 10-20%, в зависимост от възрастта. Терапията продължава общо 3 дни (6 намазвания), като в този период пациентите не трябва да се къпят. Първият душ се взима 12 часа след последното намазване. Дрехите и спалното бельо се изпират на висока температура и се изглаждат след края на лечението. Връхните дрехи се оставят за около седмица, без да се използват, акарите умират в рамките на няколко дни, когато са извън кожата на човека.

Друг често използван локален медикамент e 5%-ов крем на перметрин. Удобството на този препарат е, че се нанася само 2 пъти, на 1-ви и 8-ми ден от терапията, вечер. Това е медикаментът на избор при бременни жени поради токсичността на бензил бензоата. Останалите локални медикаменти са намирали приложение повече в миналото, като днес тяхната употреба е рядка поради сравнително по-високата им токсичност.

В последните десетилетия към терапията на краста се прибави и перорално лекарство. Това е така нашумелият през КОВИД-19 пандемията ивермектин. Схемата му на приложение е подобно на тази на перметрин, като се приема на 1-ви и 8-ми ден. Обикновено се използва при по-тежки форми на заболяването.

Важно за пациентите е да знаят, че провеждането на терапията убива акарите, но не довежда до моментално облекчаване на симптомите. При повечето заразени се наблюдава т.нар. постскабиозен пруритус (сърбеж, който продължава в рамките на 2-3 седмици). Този феномен не се дължи на неуспешна терапия, както заразените започват да мислят, а всъщност на времето необходимо на имунната система да се „успокои” от прекараната инфекция. За потискане на тези симптоми могат да използват лека локална, противовъзпалителна терапия и антихистамини.

• До какво се стига, ако заразяването с краста не бъде лекувано?

– Диагнозата на крастата се поставя най-вече на базата на историята на пациента, характерния сърбеж и локализация на обривите. При необходимост и наличие на типичните ходове може да се изготви нативен препарат, като акарите се виждат добре под светлинен микроскоп. Въпреки това понякога заболяването може да има размита клинична картина, особено при пациенти с добра лична хигиена или при провеждане на локална, противовъзпалителна терапия, предхождаща прегледа.

При неразпознаване на заболяването и липса на адекватна терапия състоянието може да хронифицира. Това довежда до сериозно нарушение в качеството на живот поради силния сърбеж, който при някои пациенти става почти денонощен. Пациентите се оплакват от нарушение в съня им, което повлиява социалния им живот, както и пречи на осъществяване на професионалните им задължения. Колкото по-дълго пациентът е носител на заразата, толкова повече нараства и рискът за предаването ѝ на хора с близък контакт, създавайки предпоставка за локализирана епидемия (често това се наблюдава в старчески домове).

Поради нарушаването на кожната бариера при нелекувана краста често се наблюдават вторични инфекции, които допълнително влошават субективните оплаквания. В много редки случаи инфекцията може да доведе до септицемия, както и до засягане на сърце и бъбреци.

• Може ли крастата да бъде сбъркана с друго заболяване? Дерматит, екзема?

– Да, разбира се! Както споменахме, симптомите при крастата могат да бъдат с различна интензивност, особено в началото на заболяването и при хора с добра лична хигиена. Липсата на характерна морфология на обрива при тази инфекция понякога създава диагностични трудности. В някои случаи за клинициста е трудно да постави диагнозата при първото посещение на пациента поради сходността на клиничната картина с една банална екзема, особено в случаите, когато пациентите не съобщават за характерния пристъпен сърбеж. В тези случаи лекарят може да разбере за кое заболяване става въпрос по повлияването на пациента към приложената терапия (ex juvantibus).

Oсвен на дерматит (екзема) крастата може да прилича на други възпалителни кожни заболявания като: инсектен дерматит, папуларна уртикария (строфулус), пруриго, дерматитис херпетиформис и т.н.

Ранното поставяне на диагнозата и стартиране на правилната терапия стоят в основата на облекчаването на страданията на болния и навременното ограничаване на разпространение на заразата.

 „Лечител“