Ако трябва с две думи да се охарактеризира щраусът, той е голям и глупав, казват хора, занимаващи се с отглеждането му. Известен е като „камилската птица” и се смята, че е населявал Земята още преди 7 милиона години. Теглото при африканските мъжкари може да надвиши 150-200 кг, височината достига 3 метра, а скоростта на бягане – до 70 км/ч. Перата му са белег на престиж от хиляди години, а кожата му е не по-малко ценна и годна за изработка на луксозни дрехи и аксесоари. От краката се правят поставки, а подкожните мазнини служат като съставка на много подхранващи козметични продукти. Дори ретината на окото влиза в употреба, тъй като е много близка до човешката. Черупката на яйцето е идеална основа за рисуване на различни изображения и е харесван сувенир.
Най-голямата птица в света е стадна, моногамна и отглеждането не е сложно – основната й храна е тревата. Чистата маса при добив на месото е 50%, което е не само повече от това на овцете и кравите, но и добър аргумент за бизнес. Изключителната сила и издръжливост на щрауса го правят годен дори за яздене и надбягвания. Любовният танц на ухажващия мъжкар е всеотдаен и може да развълнува всяко сърце, но той пази много ревниво територията си и агресията му може да е смъртоносна.
...
ЩРАУСОВОТО ЯЙЦЕ
е голямо, тежко и много полезно, защото съдържа доста по-малки количества холестерол и сатурирани мазнини в сравнение с кокошето. В 100 г калориите и при двете са 83, но и съдържанието на белтъчини и мазнини е сходно: по около 45%.
Количествата витамин А са еднакви, но щраусовото има повече от два пъти по-малко витамин Е. Това се компенсира с високото съдържание на тиамин (витамин В1), подпомагащ разграждането на мазнините. Има още добри стойности на магнезий и желязо, както и на калций и фосфор. Обикновено едно щраусово яйце в зависимост от размера си се равнява на 20-30 обикновени кокоши яйца и е призвано да нахрани поне десетина гладници.
Съхранява се на стайна температура около месец и повече – в хладилника. В нашия случай изкара почти година на студено без поражения върху качеството, но очевидно е до запазването на целостта на черупката. Когато най-сетне му дойде времето да бъде сготвено, аз държах яйцето здраво върху плота, а съпругът ми с бормашина с усилие успя да пробие отгоре дупка в черупката. Огромното яйце е толкова калцирано и „дебелокоро” (около 1-1,5 мм), че може да понесе върху себе си човек с тежест поне 80 килограма, без да се счупи. Ципата е в няколко слоя и е здрава като сушена волска кожа. Белтъкът е гъст като силикон, а жълтъкът е голям колкото питка. След това с миксера започва яко разбиване, докато стане идеална смес с мехурчета (аз добавих малко бира за повече пухкавост). Можете да подправите с каквото ви е приятно: сол със самардала, цветен пипер, пресни зеленилки и подправки на ситно, лук, чесън, гъбки, чушки. За печенето избрах кръгла тавичка с незалепващо покритие с диаметър около 30 см. Разтопих масло, добре я намазах и сипах омлета. Пекох го във фурната за около половин час на 200 градуса. Другият вариант е да се готви върху котлона в голям тиган, да се обърне върху голяма чиния като тортийя и да се допече.
Идеално предястие е, нарязан на парчета като торта, или за основно ястие, гарниран със салата. Върви с халба студена бира. Бон апети!
За съжаление, цената на щраусовите продукти у нас е все още много висока. Вероятно с повече ферми и по-голямо производство (т.е. по-ниски цени за потребителите) щраусовите месо и яйца могат трайно да се настанят на нашата трапеза, а това ще е от полза за разнообразието й и за нашето здраве.
Цялата статия можете да прочетете във в. Лечител
