в-к Лечител
в-к Лечител
 

По следите на публикуваното

Брой: 43, 24 октомври 2013 - ИНСУЛТИТЕ

     Аз също смятам, че цар Борис ІІІ е жертва на отравяне 
 
     След публикуването на “70 години от кончината на цар Борис III” във в. Лечител, на 5 септември 2013 г., се получи писмо за автора на статията от 93-годишния д-р Сава Рясков, живеещ в Сен Манде – Франция, син на някогашния Управител на БНБ и Министър на финансите Марко Рясков. Поради значението за историята на това писмо, публикуваме големи откъси от него. 

     St.Mande, 2 окт.2013г. 

     Драги Господин Тошев, 
     (...) 
     Вашата последователна борба за разобличаване на престъпленията на комунистическия режим в България ми е близка до сърцето, не само защото баща ми беше жертва на този режим. 
     Споделям също Вашия интерес към цар Борис. Бях почитател на този човек, не само заради ролята му като български държавник, но и заради човешките му качества. 
     Съчетанието - монарх и обаяние, е по същество почти несъвместимо. Цар Борис го осъществяваше! Аз го изпитах при случайните ни срещи в Чамкорийската планина … 
     Изследването Ви по повод 70-тата годишнина от смъртта на цар Борис от една страна ми допадна, а от друга ми беше интересно. Допадането, идва от анкетата , която правите около причините за внезапното заболяване и последвалата го кончина. Аз също смятам, че той е жертва на отравяне. 
     Защо? 
     Ако имате книгата “Извън хватката на Хитлер” от Михаел Бар-Зоар, заслужава да се препрочете един пасаж на страниците 222-223, в който се цитира дневника на полк. Шьонебек, тогава германско военно-въздушно аташе в София. Единодушието на двамата големи интернисти – Зайц от Берлин и Епингер от Виена - е показателно: кожният обрив по тялото на царя, не може да се обясни с инфаркта, а само с интоксикация. 
     Аз съм бил студент на Епингер, слушах лекциите му, държах при него изпита си по вътрешни болести, познавах качествата му на диагностик, затова вярвам, че е бил прав, като е изказал съмнението си за интоксикацията, като причина за инфаркта и на смъртта на царя. 
     Интересно ми беше, поради данните, които съобщавате относно плановете за откъсване на България от Оста, за образуването на блок от България, Румъния и Турция (също и Унгария – б.р.), за ролята на американското разузнаване, на Кьосеиванов и т.н. Мога да си представя добре, че цар Борис е бил склонен да съдейства за осъществяването на този план, което би попречило на окупацията на Балканския полуостров от съветската армия. 
     Жалко, че съдържанието на дворцовите архиви не е известно! Поздравявам Ви за инициативата Ви в Европейския парламент (в Съвета на Европа – б.р.) тези архиви да се върнат в България. 
     (…) 
     Напълно споделям и предложението Ви да не се забравя издирването и наказването на виновните за комунистическите престъпления. Отношението към тях би трябвало да бъде същото като към престъпленията на нацизма! 
     (…) 
     Добре е, че на хората у нас им е омръзнало да я търпят. Но би трябвало покрай роптаенето срещу сегашната неуправия, да се припомня, че тя е плод и продължение на Живковото време! 
     (...) 
     Като “old angry man” на 93 години, се радвам, когато енергични хора като Вас полагат усилия да разкриват и разгласяват исторически истини! За историографията като наука, архивите са безспорно най-достоверните източници. Но за обяснение на действията на хората, от които зависят историческите събития, за разбиране на техните мотиви, архивите не разказват много! Повече говорят свидетелствата на съвременниците на тези събития. Техните спомени са огромен резервоар, който изтича безследно, особено когато тези спомени не са споделени в писмена форма. Би трябвало да се положат усилия, чрез разговори (интервюта) със старите хора, със запазена будна памет, да се компенсира тази загуба на ценни сведения за миналото и по-специално за характера на личностите, които са определяли хода на събитията. 
     (…) 
     Когато се разбра в София, че царят е тежко болен, баща ми е сметнал за уместно да го посети, за да му изкаже своето причастие. Царят му благодари за посещението и се обръща към него с въпроса “Как е Вашето семейство, господин Рясков?” Аз бях вкъщи, когато той се върна потресен от двореца. Потресен от тежкото състояние на царя и разтърсен от моралната сила на един умирающ да отговори на човешкото внимание с човешко внимание... 
     (…) 
     Бъдете здрав! Желая Ви сили и успех във всичките Ви начинания! Всичко добро!

Ваш Сава Рясков

     Справка от енциклопедията : 
     Сава Рясков е роден на 29 юли 1920 г. Завършва гимназия в София и след това - медицина във Виена, през 1944 г. През 1945 г. се завръща в България. Впоследствие става известен офталмолог, работи в Окръжната болница в София. Изследва влиянието на диабета върху зрението. През 1965 година емигрира в Нидерландия, където става известен офталмолог. Работи върху диабетната ретинопатия и метода лазерна коагулация за лечение на очни заболявания. Добива известност в научните медицински среди, става преподавател в Медицинския факултет в Ротердам. Заслугите му в областта на офталмологията са високо оценени. През 1987 г. се пенсионира. От 1990 г. живее във Франция. Владее немски, английски, френски и нидерландски езици. 
     Син е на Марко Рясков - Управител на БНБ, Министър на финансите в кабинета на Андрей Тошев, 1935 г. След 9.IХ.1944 г. е репресиран, въдворяван в лагера “Белене” и пр.



Брой: 43, 24 октомври 2013
 
 
Продукти
 
АМАНТИЛА (AMANTILLA)
 
Пикногенол - регенериращ гел (PYCNOGENOL)
 
ВИВАНИЯ таблетки с хиалуронова киселина (VIVANIA)
 
Lechitel.BG :::
 
УБИГОЛД Q10
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
baner pesheva
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД