в-к Лечител
в-к Лечител
 

Вирусни хепатити

Брой: 30, 24 юли 2014 - ВИРУСНИ ХЕПАТИТИ
Заболяването все повече завладява света
Учените смятат, че след 20-30 години основна опасност за здравето на човечеството ще представляват вирусните хепатити. По данни на Световната здравна организация, с тях са заразени над 400 милиона души. В страните от Африка, по-голямата част от Азия (освен Япония), Близкия изток, Латинска Америка, а в последните години към тях може да се причислят и жителите на Източна Европа, броят на болните вече съществено е надвишил равнището на ХИВ-заразените. Ежегодно огромно количество европейци заболяват по време на пътуванията си. Ръководителят на Центъра на СЗО за здравето на пътешествениците, професорът от Цюрихския университет Стефан Робърт, заявява, че ваксинацията против вирусния хепатит трябва да стане задължителна за отправящите се в неблагополучни по отношение на хепатита страни, както наличието на виза и паспорт. Това е единственият способ за предпазване от тежкото заболяване.

Днес учените познават няколко разновидности на възбудителите на вирусните хепатити, обозначени с букви:

А, B, C, D, E, G, F, TT и SEN и този списък едва ли може да се смята за окончателен

Тези възбудители имат определени различия, но всички тях ги обединява това, че източник на заразяване с тези инфекции винаги се явява болен човек или вирусоносител. Най-голяма опасност представляват болните с леки и скрити форми на заболяването.
Най-разпространен е вирусният хепатит А - около 1,4 млн. случаи на заразяване годишно. Отделяйки се от организма на болния с екскрементите, заразявайки водата и почвата, той попада по ръцете на човек, а след това – на неговите вещи и в храната. От този вид хепатит най-често боледуват децата, подрастващите и младите хора до 30-годишна възраст. Наблюдава се сезонност в заболеваемостта – летни и есенни взривове. От момента на заразяване до появата на първите признаци минават от 15 до 50 дни. Най-често началото на заболяването се съпровожда от повишена температура и по симптомите наподобява грип. След 2-4 седмици настъпва период, в който кожата и склерите пожълтяват. Но това пожълтяване може и да не се прояви.
От епидемиологична гледна точка подобни скрити форми са най-опасни, а тяхното откриване изисква сложни вирусологични и имунологични изследвания. Впрочем съществуващият дълго време извод за невъзможността за повторно заразяване с болестта на Боткин днес се смята за остарял. Главна причина за разпространението на хепатит А са били и остават лошите санитарно-хигиенни условия.

При хепатит В вирусът не се отделя от организма чрез червата, а постъпва в кръвта

и циркулира в нея по време на болестта, а при някои – и през целия останал живот. Поради това източник на заразяване с хепатит В могат да бъдат не само хора с остра форма на хепатит, но и преболедували от това заболяване, а така също вирусоносители без симптоми на патология. Заразяване с този вирус настъпва в случай, че заразена кръв, дори в нищожно, невидимо за окото количество, попадне в кръвта на здрав човек през увредени участъци на кожата или лигавиците. От този хепатит боледуват хора на всяка възраст.
В типичните случаи на заболяване се наблюдава увеличение на черния дроб и далака. Но нерядко нелекуваният и преминал в хронична форма хепатит В протича без изразени симптоми и се открива съвършено случайно, при изследване по повод на друго заболяване. Но разрушаване на черния дроб настъпва и при такива вяло протичащи процеси.
По данни на СЗО, около 240 милиона човека се явяват хронични носители на вируса на хепатит В, съответно те имат 200 пъти по-голям риск от развитие на цироза на черния дроб и хепатокарцином. Хроничният вирусен хепатит В е сред водещите причини за смъртност: ежегодно от него в света умират над
700 000 души.

Хепатит С е най-разпространената форма

на вирусен хепатит, която се нарича още посттрансфузионен хепатит. Това означава, че заразяване настъпва по време на преливане на кръв. За съжаление немалка част от хората са придобили вируса именно по време на медицински манипулации, тъй като тестването на донорската кръв за наличие на вируса на хепатит С е въведено масово едва преди няколко години. Но основната категория днешни болни, съгласно статистиката, са хора, имащи наркотична зависимост, чието заразяване става чрез спринцовките. Регистрирани са и случаи на заразяване при татуиране, пиърсинг, маникюр, стоматологични процедури.
Нерядко болестта се открива само тогава, когато нейните процеси стават необратими. Хроничната форма на хепатит С, която се развива примерно в 60-70% от болните, е най-опасна. За нея са характерни слабо изразени симптоми и дори тяхно продължително отсъствие. Най-типични са слабостта и умората, болките вдясно под ребрата, астеничният синдром.
Възможно е повторно заразяване с вируса на хепатит С и появата след това на ново заболяване. Нерядко на фона на вече протичащ хепатит С възниква негово съчетание с други форми на вирусни хепатити, което рязко утежнява заболяването и заплашва със смъртен изход. Най-често се среща съчетанието на хепатити В и С, по-рядко В и D или В, D и С. По данни на американски експерти, в САЩ ежегодно отново се заразяват с хепатит С до 200 хиляди човека, а количеството на хронично болните и носители на вируса достига 4,5 милиона, т.е. 2% от възрастното население на страната. Ежегодно в САЩ от заболявания на черния дроб, предизвикани от хроничния вирусен хепатит С, умират 8-10 хиляди души, а в целия свят – около половин милион.
Вирусът на хепатит Е, който бил разшифрован през 1983 г., се предава по контактно-битов, воден и хранителен път и предизвиква епидемично заболяване, подобно по своята симптоматика на хепатит А.
През 1993 г. с помощта на молекулярно-биологични методи учените успели да идентифицират нов вирус с парентерален механизъм на предаване, наречен по-късно вирус на хепатит G. Хепатолозите смятат, че тази разновидност на вируса присъства в една трета от болните с вирусен хепатит С, което прави симптомите на последния по-изразени.
Неотдавна били открити вирусите F, TT и SEN, за хепатотропната способност на които в научния свят и до днес се водят спорове.
Както е добре известно, черният дроб изпълнява множество незаменими функции. В частност, в него протича образуването на жлъчен секрет, който чрез жлъчния мехур попада в дванадесетопръстника и участва в храносмилателните процеси. Именно тук протичат въглехидратните, белтъчните и мастните обмени, осъществява се синтезът на веществата, влияещи на съсирването на кръвта, образуват се еритроцити и белтъчините на плазмата. Черният дроб играе огромна роля в обезвреждането на всевъзможни токсини, чиято продължителна атака води до възпалението му, вследствие на което се снижава функционалната активност на органа.
При проникване в организма на хепатропни вируси

най-силно страдат клетките на черния дроб

Първичните вируси за своето възпроизводство преди всичко използват клетките с понижен защитен механизъм, проникват през техните обвивки и се настаняват в тази част на генетичния апарат, която отговаря за производството на белтъчини. Подобна окупация завършва с това, че дезориентираните хепатоцити, вместо собствените белтъчни молекули, започват да възпроизвеждат вируси. А вирусите, на свой ред, продължават да произвеждат себеподобни вече в съседните клетки. Съпротива им оказва имунната система на човека, която започва да изработва антитела. Но те са способни да се борят с нашествениците, вече излезли от клетките, и не разпознават тези, които се намират вътре в тях. Освен това вирусите на хепатита умеят да се маскират, образувайки щамове, на които антителата реагират със закъснение. В зависимост от развитието на болестта възниква ситуация, когато имунната система губи контрол над протичащите в организма процеси и започва да произвежда антитела, които безразборно унищожават както вирусите, така и чернодробните клетки. Хепатоцитите не загиват веднага: първо в тях настъпват дистрофични процеси, нарушават се основните им функции. Черният дроб губи способност да обезврежда отровните вещества, да поддържа храносмилателните процеси и витаминния баланс. Въпреки това в хода на такава радикална „хирургия” организмът все пак се освобождава от възбудителя, а след това започва да ремонтира пробивите в чернодробната тъкан. Процесът на оздравяване отнема средно около половин година. Но ако вирусът остане в черния дроб по-дълго от шест месеца,

възпалителният процес преминава в хронична фаза

Здравата чернодробна тъкан е способна дълго да се справя със своите натоварвания – хроничният хепатит протича вяло и продължително. Но неговите последствия могат да доведат и до такива тежки усложнения като цироза и хепатоцелуларен карцином – рак на черния дроб. Според статистиката цироза на черния дроб се развива при 20% от боледуващите от хроничен хепатит В и в 5-20% от страдащите от хроничен хепатит С.
Нерядко се случва да липсват прояви на вирусен хепатит, но неговото присъствие се открива по особени маркери при изследване на кръвта. Тогава се говори за хронично носителство. Такъв човек може да бъде източник на заразяване за други хора. Пък и за него самото прекарано заболяване не е гаранция за безопасност от вторично заразяване с хепатит.
Съвременните технологии с използване на високочувствителни тест-системи от ново поколение позволяват по-точно да се откриват и диференцират възбудителите на хепатитите. Задължително изследване при подозрение за наличие на вирусен хепатит са биохимичните анализи на кръвта и урината. За протичащите в черния дроб изменения се съди по повишеното ниво на билирубин и специфичния чернодробен фермент аланин-аминотрансфераза. За получаване на информация за структурната цялост и функционална активност на черния дроб се провежда ултразвуково изследване и други диагностични дейности, например чернодробни проби, разкриващи процесите на увреждане на органа. Твърде ефективен е анализът на количеството белтъчини, синтезиращи се в черния дроб. Той разкрива степента на евентуална недостатъчност на чернодробните функции.
За откриване на възбудителите на хепатит В и С се използват съответните вирусни маркери.

Съществуват два главни способа за откриване на вирусите

– имунологичен, когато се търсят антитела, изработвани от организма в отговор на присъствие на вируса, или частици от самия вирус (антигени). По резултатите от изследването може да се съди не само за активността на вируса и нивото на имунна защита, но и за ефективността на провежданото лечение. Нерядко се прибягва до друг способ – генетичен. Това е методът на полимеразната верижна реакция, който позволява не само да се открие вирусът, но и неговото количество и даже генотип. Например вирусът на хепатит С има шест генотипа и множество субтипове, освен това всички те могат да имат мутантни форми, поради което симптоматиката става твърде неясна. За съжаление този метод е твърде скъп и повсеместното му внедряване в медицинската практика засега е невъзможно.
Целия текст може да прочетете във в. "Лечител" бр. 30


Брой: 30, 24 юли 2014
 
 
Продукти
 
АНТИПРЕС (ANTIPRESS)
 
Бодифлекс® Босвелия
 
КЕЛПАМАКС® (KELPAMAX)
 
Lechitel.BG :::
 
pycnogenol
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
baner pesheva
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД