Близо 1 200 000 от българите страдат от депресия, т.е. всеки шести. Повечето хора обаче не осъзнават, че имат проблем и не се обръщат към лекари за компетентна помощ и лечение. Затова едва четвърт от тях, около 300 000 души, са диагностицирани и респективно лекувани, показват данните от епидемиологични и екстраполирани проучвания за България на Националния статистически институт за 2007. "Депресията е едно от най-разпространените афективни разстройства и се очертава като основно заболяване на следващите десетилетия в развитите страни", заяви проф. д-р Мила ВЛАСКОВСКА от Катедрата по фармакология към Медицинския университет в София на проведения в края на април симпозиум, посветен на лечението и управлението на депресията. В него взеха участие изявени специалисти, занимаващи с проблема - доц. Георги Попов от МБАЛ "Св. Марина", Варна - началник на Втора психиатрична клиника, проф. Генка Петрова от Фармацевтичния факултет в София, д-р Георги Коев от Центъра по наркомании, доц. Владимир Христов - от Катедрата по ендокринология към МУ.
При страдащите от депресивно разстройство в 90% от случаите в България се откриват и симптоми на тревожност, 34-70% от пациентите са със социална фобия, 30-65% имат паническо разстройство, а 48% са с посттравматично разстройство.
Често заболелите от депресия са с генетична предразположеност. Болестта може да се провокира и от тежки събития в живота като стрес, смърт на близък, развод или загуба на работа. Българите приемат успокоителни лекарства без контрол. Много често се злоупотребява с психоактивни вещества като вариант на самолечение на стреса и бягство от натиска на проблемите. Алкохолът също може да отключи депресивни състояния. В този аспект специалистите разглеждат депресията и зависимостите като болести, свързани и произтичащи една от друга. "Лечението е трудно и е предизвикателство и за лекарите, и за лекарствата. Проучванията доказват, че инхибиторите на обратния захват на серотонина са по-неубедителни от класическите антидепресанти, но поради по-малкото нежелани лекарствени реакции се използват по-често", обясни д-р Георги КОЕВ.
За депресията са характерни редица симптоми като лошо настроение, намаляване на желанието и способността за работа, сън, хранене и липса на удоволствие от ежедневните дейности, повишена тревожност, постоянна умора и тъга, мисли за самоубийство. Състоянието се наблюдава във всички възрастови групи и социални прослойки, но статистиките показват, че жените боледуват два пъти по-често от мъжете. Такива периоди могат да настъпят няколко пъти в живота и ако не се лекуват, състоянието може да се влоши и терапията да продължава с години. По мнението на проф. Генка ПЕТРОВА, специалист по фармакоикономика, последствията са не само здравословни, но и икономически.
Елица ПАЛОВА
