31 май - Световен ден без тютюнопушене
Девет опасни илюзии подхранват вредния навик
Според редица психолози хората, които пушат, имат определени илюзии, които подхранват техния вреден навик.
Първата илюзия е, че страстта към тютюнопушенето е "по-благородна" от алкохолизма: пушенето, според любителите на цигарите, благоприятно въздейства на обонянието, зрението, работоспособността и т.н. Освен това при пушене се създава особена, интимна, доверителна обстановка в общуването. Впрочем този аргумент изтъкват и любителите на всички други наркотични вещества. Пушачите са убедени, че никотинът повишава нивото на нервно-психическата дейност на човека. Част от тази илюзия е и твърдението, че тютюнопушенето допринася за отслабването.
При такава мисловна програма на човек дори започва да му се струва, че пушенето има положителен ефект. В определен момент, благодарение на тази вяра в "здравословния ефект на цигарите", човек може да се почувства бодър и с приповдигнато настроение, но после... Никотинът бързо изтощава нервната система. Пушенето отнема жизнените сили и енергията на човека. Неговият живот, по оценка на специалистите, става много по-кратък. Но човек винаги може да се успокои сам и да се убеди в обратното. По този начин възниква още една илюзия.
Това е втората илюзия - възможността, независимо от вредното въздействие на цигарите, човек да запази своето здраве.
Болестите, които ще дойдат в бъдеще, икономическите загуби почти не тревожат здравия човек. Особено поразяват безгрижните разсъждения на подрастващите: "Знам, че това е лошо, но ми е приятно. Пишат, че може да се разболея от рак на белите дробове, на стомаха... Но това може да стане след 15-20 години... Пък и ще се случи ли с мен?... И ще съм жив ли по това време?"
Третата илюзия - това е преодоляването на трудностите в реалния живот по пътя на определени стереотипи на поведение, основани на пушенето.
Човек свиква с мисълта, че за успешна жизнена дейност той трябва периодично да пали цигарата. Иначе ръцете ще престанат да го слушат, главата все по-трудно ще съобразява и т.н.
Под влияние на тази илюзия човек се настройва към бързо снемане на стреса и към пасивна защита от жизнените несгоди и проблеми. Той се "утешава", като пуши, а неговите жизнени сили вместо да се мобилизират, се отпускат. В действителност при пушене никотинът достига мозъка в течение на няколко секунди, предизвиквайки в него сложни отрицателни биохимични и физиологически процеси. В резултат на тези процеси човек изгубва нравствената степен на свобода, стеснява се потенциалът на неговата личност. Психиката му обеднява и става зависима от никотина. Човек се превръща в роб на своя вреден навик, а проблемите, стресовете, уви, не изчезват.
Пушачите имат още една, четвърта, илюзия - това е илюзията за независимост и престижност.
На човек му се струва, че с цигара или лула в устата изглежда по-добре и по-авторитетно в очите на другите. Този вреден мит се подхранва от многобройните филми, рекламни клипове и други външни влияния. Социално неувереният в себе си човек посяга към цигарите, опитвайки да се нареди до своите кумири, лидери, да стане поне в едно нещо равен с тях.
Тютюнопушенето помага на човек да запази стройната си фигура - това е петата илюзия.
Всъщност това е широко разпространена заблуда, дори и сред хората, които никога не са пушили. На практика има много пълни хора, които пушат непрекъснато, но това не им помага да се избавят от излишното тегло. В същото време, ако човек, който много години е пушил, се сбогува с цигарите, той действително може да натрупа някой и друг килограм отгоре. Това се обяснява не с тайнствените свойства на тютюна, а с това, че, отказал се от него, човек си връща предишния апетит и добро здраве. В частност в него се възстановява вкусовата чувствителност и на първо време много бивши пушачи получават по-голямо удоволствие от храната. Ето го обяснението защо някои започват да пълнеят, когато захвърлят цигарите. Но ако едновременно с отказа от пушенето човек повиши своята двигателна активност и на първо време контролира своя апетит, той може изобщо да не натрупа излишни килограми.
Пълният текст четете в новия бр. 22 на в. "Лечител".
