Доц. Владислав ХРИСТОВ: Има съвременни методи за лечение на рани
На 11 юни в „Пирогов“ се проведе първият модул на Академията за лечение на рани. По този повод разговаряхме с доц. Владислав ХРИСТОВ, който е шеф на Втора хирургия в УМБАЛСМ „Пирогов“ и председател на Българска асоциация за раните.
• Доц. Христов, разкажете повече за инициативата, както и за асоциацията, която Вие оглавявате?
- Българска асоциация за лечение на раните е член на Европейската академия за лечение на рани. Идеята на нашата организация е да бъдат унифицирани принципите на терапия в България и преди всичко да са съобразени с изискванията на европейско ниво. За тази цел се извършват най-различни форуми и обучения както на лекари - съдови хирурзи, дерматолози, висцерални и гнойно-септични хирурзи, така и на медицински сестри.
Обучението обхваща всички видове рани, които се срещат. Всяка една от тях има своята специфичност и съответно - трябва да се подходи към нея конкретно. Донякъде се налагат да бъдат обединени усилията на различен вид специалисти. След проведения вече на 11 юни първи модул, нашите амбиции са тази практика да продължи. Най-вероятно до края на октомври и началото на ноември ще се реализира вторият модул. Когато казвам модули, имам предвид, че обучаващите - лекари и сестри, имат определени предписания как трябва да бъде проведена една лекция и как да бъде представена на аудиторията. Тя е по определена схема, а не индивидуална. Тези лекции предварително се пращат в Европейската академия, където се сертифицират. Това означава, че обучението е на по-високо ниво - по европейските стандарти. Общият брой на модулите са осем-девет. Смятаме те да бъдат реализирани в нашата страна до няколко години. Всеки модул завършва с тест, по който се оценяват придобитите качества. Целта е минаващите това обучение, особено сестрите, да уеднаквят своите знания. Все пак не бива да се пропускат и лекарите, които ежедневно в своята практика се сблъскват с третиране и лечение на рани.
• По отношение на лечението има ли проблеми в България?
- Неразбориите в нашата страна са много. Всеки лекува по някакъв начин. Няма стандарти, по които да се извършва то. Няма и специалисти, и обучени хора.
Във всяка конкретна държава подходът към този здравен проблем е организиран по различен начин. В Европа сестрите са водещи, но преди всичко става дума за квалифицирани в областта. Естествено се включват и много лекари, но те са повече в ролята наблюдатели, които оценяват раната. В Европа има доста силно и ясно изразена схема. Много страни, да не кажа почти всички, имат домашни стационари - т.е. раната се преценява, назначава се вид лечение и се третира вкъщи от квалифицирани специалисти. Определено болничното лечение липсва като практика.
• Има ли нови и по-съвременни подходи в справянето със здравния проблем?
- Вече не се третират с марли и йод, които са старите познати методи. Прилага съвременно лечение с нови превръзки. Те са най-различни - сребърни, с мед. Технологиите на индустрията по отношение на превръзките се развива много бързо и те навлизат в практиката. При новите методи резултатите са много по-добри. В общия случай раните оздравяват по-бързо. Освен това не се налага непрекъснато и всекидневно обслужване. Те издържат 3-4 дни, което спестява разходи, грижи и труд. Резултатите наистина са доста по-добри, отколкото класическите методи, познати от преди 50-60 години.
Новите превръзки ги има вече и на българския пазар. Съществуват и съвременни технологии, като вакумната аспирация например. Въобще развитието в България на тази лечебна насока е все още хаотично, но все пак успокоително е, че тези неща навлизат на нашия пазар. Досега всяка фирма обучаваше свои представители, като няма схема и протокол за лечение. Стремежът на асоциацията е именно да се сложи ред.
Новите превръзки са много специфични. Например сребърните, предлагани от различни фирми, се разминават по някои детайли, които обаче са определящи в оздравителния процес. Има специфичност, която трябва да бъде преценена от запознато медицинско лице. И затова нуждата от обучение става все по-голяма, но принципно, а не фирмено или рекламно. Това е единственият начин да имаме все повече квалифицирани кадри в тази насока. Основният проблем в нашата страна сега е именно този. За щастие обаче интересът към първия обучителен модул беше много голям и на него присъстваха не малко лекари и сестри.
Искам да подчертая, че при лекарите, които искат да се обучават, няма значение каква специалност практикуват. Общопрактикуващите лекари също се сблъскват с лечението на хронични рани. В Европа предимно дерматолозите са водещи. Ние сме хирурзи, но се захванахме с идеята, защото и нашата работа е свързана с въпросната проблематика. Хирурзите преди всичко оперират, но им се налага да се справят и с усложненията от оперативната намеса - острите рани. Ендокринолозите се борят с усложненията на диабета, съдовите хирурзи с тези на хроничната артериална недостатъчност, на техните операции. Последните изброени са т.нар. хронични рани. Острите рани са тези, които са предизвикани от самия човек, възникнали са от оперативна дейност или пък от битови травми, от които се инфектира раната или пък не е лекувана правилно.
Към хроничните спадат и декубиталните рани, т.е. когато човек се залежи. Това е също голям проблем. Настъпват при различни състояния, за които е характерно, че хората не могат да се движат.
Ако раната не се лекува или се подходи със старите методи, мъката за пациента е огромна. Може да се стигне и до по-сериозни усложнения. Това е инфекцията, отпадането на възможността на човек да се обслужва, да се движи, което в крайна сметка води до лош край.
Хроничните (трудно зарастващи) рани са сериозен проблем, засягащ около 2% от населението в световен мащаб. В България има над 90 000 пациенти.
• Какво трябва да се направи, за да се подобри съвременното лечение на хроничните рани?
- Нашата идея е да се създадат центрове за лечение в големите градове, най-вече в София и Варна, в които да се извършва дейността от квалифицирани специалисти. Както и да се въведе домашен стационар, в който да бъдат обслужвани болните по домовете. В почти всички държави има реимбурсация на лечението на раните, но в нашата страна няма покритие от Здравната каса. Хората трябва да плащат превръзките и домашните посещения. Тъй като няма клинични пътеки, болниците не са занимават с такава терапия. Трудностите за безплатно лечение на такива пациенти са много сериозни. Всеки, който има подобен проблем, иска да се лекува и тръгва да търси помощ. Попадат при най-различни лекари, повечето от които за съжаление нямат нужната квалификация. Последствието е - не се помага на страдащия, а напротив - състоянието се влошава. В някои случаи се стига до ампутация на крайници, което е не само лична трагедия, но има и голям социален ефект.
Интервюто взе Елица ПАЛОВА
