Изследователи от Университета на Кумамото в Япония неотдавна откриха, че съединение, извлечено от етеричното масло от куркума – така наречения ароматен турмерон (ар-турмерон), и негови производни въздействат директно върху допаминергичните неврони, пораждайки неврозащитен ефект при тъканни култури на модел на болестта на Паркинсон. Това, изглежда, се дължи на повишената клетъчна антиоксидантна потенция вследствие на активирането на ядрения транскрипционен фактор Nrf2. Авторите вярват, че идентифицираните при това изследване производни на ар-турмерона могат да бъдат използвани като нови средства за лечение на Паркинсон.
Това невродегенеративно заболяване се предизвиква от селективната смърт на допаминергичните неврони, които предават информацията от субстанция нигра (черното вещество) в средния мозък към стриатума, и резултатът от това е намалено производство на допамин. Симптомите включват треперене на крайниците, обездвижване, скованост на мускулите и други двигателни нарушения. Понастоящем са налични терапии като например допаминови добавки, но все още няма начин за потискане на допаминергичната невродегенерация.
Предишни изследвания установиха, че в субстанция нигра на паркинсониците се наблюдава възпалителен отговор, причинен от активирането на микроглията (клетки, отговорни за имунната функция в мозъка). По-нататъшни експерименти, проектирани да имитират ин виво състоянието на средния мозък, разкриха, че микроглиялната активация поражда избирателна дегенерация на допаминергичните неврони в черното вещество и че азотният оксид (NO), произлизащ от активираната микроглия, играе роля за невродегенерацията. Тези открития предполагат, че съединения с противовъзпалителни ефекти върху микроглията може да потискат допаминергичната дегенерация.
Поради тази причина японските изследователи анализирали ароматния турмерон, основна съставка на етеричното масло от куркума, за който е докладвано, че оказва антитуморни и противовъзпалителни ефекти върху микроглията. Те имали за цел да определят дали ар-турмеронът потиска допаминергичната невродегенерация посредством своите противовъзпалителни ефекти и да открият структурно сходни съединения (производни), които може да имат по-силни противовъзпалителни и неврозащитни ефекти.
Авторите намерили три аналога на ар-турмерона, които имали по-силни противовъзпалителни ефекти от него – (R)-ар-турмерон (R-Tur), ар-атлантон (Atl) и аналог 2 (А2). За да проучат дали тези съединения, в това число и ар-турмеронът, могат да потискат допаминергичната невродегенерация, изследователите наблюдавали слайс култури от средния мозък, при които била предизвикана микроглиялна активация. И четирите съединения значително потискали намаляването на броя на допаминергичните неврони. Но производството на NO, който се отделя от активираната микроглия и е свързан с допаминергичната невродегенерация, не се потискало изобщо. В допълнение три от съединенията – ар-турмеронът, Atl и А2, потискали допаминергичната дегенерация, пораждана от MPP+ – токсин, който избирателно уврежда допаминергичните неврони независимо от микроглиялната активност. Тези резултати сочат, че ар-турмеронът и неговите производни Atl и А2 оказват пряк ефект върху допаминергичните неврони и проявяват неврозащитни свойства. Анализът разкрил, че неврозащитните ефекти на Atl и А2 се дължат на активирането на Nrf2 – транскрипционен фактор, усилващ антиоксидантната потенция на клетките.
„Ние показахме, че две производни – Atl и А2, проявяват неврозащитни ефекти, като увеличават експресията на антиоксидантни протеини посредством активиране на Nrf2. В частност аналогът А2, идентифициран при това изследване, е мощен активатор на Nrf2 и се предполага, че има мощен антиоксидантен ефект. Смятаме, че е възможно това съединение да стане нов допаминергичен неврозащитен агент за лечение на Паркинсон и той би могъл да се използва и срещу други заболявания, предизвикани от окислителен стрес, като чернодробни и бъбречни болести“, казва доцент Такахиро Секи, ръководител на изследването.
Нели АЛЕКСАНДРОВА
