в-к Лечител
в-к Лечител
 

Методи АНДРЕЕВ: Когато отвратените не гласуват, управляват отвратителните!

Брой: 40, 2 октомври 2014 - Google и остаряването
Методи Андреев е кандидат за народен представител, водещ листата на ПП ГЕРБ за Пловдив-област. Роден е на 26 септември 1959 година в град Перущица. По образование е строителен инженер. В момента Андреев е преподавател в Университета по архитектура, строителство и геодезия. Той е председател на Комисията по досиетата 2001-2002 г. и депутат от листата на ОДС в 38-ото Народно събрание (1997-2001 г.).

Знам, че някои Ви упрекват, че сте кандидат от листата на ГЕРБ, а не на Реформаторския блок. Но аз съм абсолютно съгласна с проф. Михаил Константинов, който писа, че такива хора като Вас, доказани и честни, трябва да влязат в политиката!
– Не може да се каже, че аз съм предал синята идея, защото за онова време, което беше в началото на прехода, на преден план не беше партията, а желанието за справедливост. Когато дойдохме на власт, нещата станаха много партийни. Справедливостта мина на втори ред. Ние започнахме да предаваме синята идея в момента, в който дойдохме на власт – и то не по отношение на нашата външна политика. Тя безспорно беше правилна и направихме всичко, което е нужно, за да попадне България в ЕС и НАТО.
Не аз съм предал синята идея, ГЕРБ дойдоха при мен. През първия им мандат аз съм бил критик на тази партия – винаги съм казвал, че ГЕРБ не е управлявал най-добре като дясна партия, особено по отношение на средния и дребния бизнес. Те ме поканиха, за да бъда полезен с нещо на политиката и тяхното обединение. Освен това не бях поканен да стана член на партията, а да бъда такъв, какъвто съм. Аз съм човек, който толкова години съм бил с ясни идеи и продължавам да бъда. И пред тях съм поставил условието – че ще продължавам да бъда себе си. Реформаторският блок сега не покани нито мен, нито Лъчезар Тошев – а това е един изключително качествен човек. Нито Иван Николаев Иванов.
Съжалявам, че Лъчезар Тошев също не е поканен от ГЕРБ, защото за мен той е един от най-продуктивните български политици, особено в сферата за търсене на справедливо решение на проблема с комунизма и за възпоменание на жертвите от този режим както у нас, така и в Европа. Никой от народните представители не е направил повече от г-н Тошев. С него неведнъж сме говорили за някои инициативи, които са в духа на тази политика. Няколко пъти вкарва закона за отпадане давността за престъпленията на комунистическия режим. Тогава ГЕРБ обаче не са имали политическа воля да го прокарат, но в последното Народно събрание самите те го внесоха! Мога да ви кажа един любопитен факт. Когато ОДС беше на власт (1997-2001 г.), а това е най-силното дясно управление през тези 25 години, Лъчезар Тошев се занимаваше много с т.нар. задгранични дружества и задаваше от парламентарната трибуна актуални въпроси и питания на своето собствено правителство като че ли беше депутат от опозицията и... получаваше отговори, също като че ли е депутат от опозицията. А това е един сериозен показател. Чак в следващото Народно събрание се разбра, че е запазен регистърът на задграничните дружества, който беше разсекретен след нова серия въпроси и по-специално след питането Тошев -Нихризов и приетото решение на Народното събрание по този въпрос през 2004 г. В този регистър имаше над 300 имена на такива дружества, създадени с държавни средства, но регистрирани като частни в чужди държави. Но от разсекретяването нищо не последва! Дори регистърът беше изпратен в архив от правителството на Станишев.
Ще внесете ли в новия Парламент закона за отпадане давността за престъпленията на комунистическия режим? Дали ще Ви подкрепят?
– Веднъж ГЕРБ предприеха подобни стъпки в последното Народно събрание, но БСП напускаше залата. Когато това предложение влезе в комисията, ДПС гласува „за“ и въпросното предложение за Наказателния кодекс мина. След това спря да се движи като закон в Парламента. И чак когато нещата станаха ясни, че отиват към избори, ГЕРБ вкара закона официално в Народното събрание. И тогава започна да се случва следната ситуация. Първият момент беше, че БСП заявиха – ако вие не го вкарате, ние няма да вкараме закона за МВР. След като ГЕРБ казаха – не вкарвайте закона за МВР, защото не е редно този закон да бъде избиран от толкова неавторитетен Парламент, те го изтеглиха. Но на следващия ден отново беше вкаран законът за МВР и така започна играта... Когато ГЕРБ го вкара в Парламента, БСП напуска залата. ДПС гледа горе-долу колко са депутатите от ГЕРБ и ако има пълно мнозинство, ДПС гласува „въздържали се“, т.е. законът не влиза.
Другото, което е много характерно, е фактът, че, когато този закон беше вкарван в Парламента, нито веднъж човек от ДПС не излезе да изкаже мнение по въпросния нормативен документ. В законопроекта на Лъчезар Тошев има един много важен текст. Всъщност чрез него пада давността и върху престъплението, наречено „възродителен процес“. Ами тогава, след като вие, изразители на желанията и волята на вашите избиратели, сте поели пред тях ангажимент, че ще защитавате техните права, вие не искате тази справедливост да се случи. Т.е. вие нямате никакво място в политиката, вие сте се изчерпали като политици. Политиката вече е бизнес, далавера и бизнес кръгове. Стана пределно ясно, че ДПС не желае един такъв закон. До края на тази година е срокът, в който отпада абсолютната давност. Т.е. ако към 1 януари 2015 г. такъв закон не е обнародван, нещата приключват.
Второ, от ГЕРБ имам пълната подкрепа, че законът за отпадане давността за престъпленията на комунистическия режим ще бъде вкаран още в самото начало, за да може да мине за гласуване до споменатата по-горе дата. Той е закон-символ. Може да не свърши кой знае каква работа. Редно е да няма давност, защото престъпният строй и неговите престъпления нямат давност, както е при нацизма. Някой ще каже, че това е архаичен закон, който не върши никаква работа. Не е така, защото ще формира обществено съзнание, чувство за справедливост. Може да не се осъди някой от убийците на българския народ, защото Господ ги е прибрал, но тяхното дело е осъдено и за него няма давност. Смятам, че този закон трябва да бъде за престъпленията на комунизма без крайна дата, защото след 10 ноември комунизмът като политическа система остана като манталитет. И след тази дата ние се нагледахме – източваха се банки, появиха се кредитни милионери, появиха се контрабандисти, които прекарваха акцизни стоки, наркотици, оръжие, имаше търговия с ембаргови стоки, т.е. всички канали, през които изтичаше националният капитал, бяха активирани. Олигархията, която беше създадена в България, всъщност е продължение на властта на комунистите, която превърнаха в политическа. Затова не трябва има давност и за този вид престъпления.
Какво друго възнамерявате да свършите като депутат в новото Народно събрание?
– Има и други неща, които смятам, че е редно да се случат в политиката. Все пак това зависи от мнозинството. На мен много ми се иска да има мнозинство между ГЕРБ и Реформаторския блок, защото това са партиите от формата Европейска народна партия. И се надявам, че това ще се случи, защото едва тогава може да помислим и за лустрационен закон. Хората от последните протести искаха лустрация. Проблемът е, че ГЕРБ, от една страна, подкрепя политиката спрямо разкриване архивите на бившата Държавна сигурност. От друга страна, не иска да оттегли своите хора, бивши членове на ДС, от кандидат-депутатските листи. При поддържане на такава политика трябва да бъдем малко по-критични по отношение на разкриването на такива кадри.
Така или иначе, българската десница разполага с ГЕРБ, като най-голяма партия, и Реформаторския блок. Друго нямаме в момента на терен. Останалите са БСП, ДПС, България без цензура, Атака, АБВ и т.н. Поне пет формации, които могат да се коалират срещу две. Мисълта ми е следната – законът за лустрацията, ако имат съответното мнозинство, едва ли ще бъде наречен точно по този начин. Всъщност лустрацията трябваше да се извърши по времето на СДС. Тогава Петър Стоянов беше против нея. И сега е против! Тогава имаше едно много драматично заседание на цялата група на ОДС в пленарна зала. Марио Тагарински, като министър на държавната администрация, трябваше да предложи законодателни решения, които да ограничат достъпа до държавната администрация на хора, свързани с бившото ДС, или от висшия апарат на БКП. Тогава пък Петър Стоянов каза нещо, което е много цинично – няма нужда от лустриране, защото тези хора сега ще станат собственици, ще станат богати, дясно ориентирани и ще ни подкрепят. Къде остават моралът и справедливостта? Ние видяхме колко хора останаха в демокрацията. Законът за лустрацията трябваше тогава да се прокара. Имахме и съответната позиция в Конституционния съд (КС). Ако политическото ръководство на СДС беше проявявало единна воля, аз съм убеден, че решението на КС щеше да бъде много по-различно. Но това е минало... Сега според мен лустрация трябва да има и да се разшири действието й. Защото активното лустриране само на офицерите от Държавна сигурност и техните агенти не е достатъчно. Всъщност най-големите играчи отдавна не са в държавната администрация. Те са собственици на компании, хора, които зад кадър управляват политиката.
Моята идея е законът за лустрацията да се раздели на две части. Едната - да ограничи прекия достъп до администрацията на хора, свързани с бившите специални служби. Но и на хора, които не са били перфектни собственици на фирми или бизнесмени. Има един закон, който всъщност е лустрационен по своята същност. Той действа от 2003 година. Това е Законът за защита на класифицираната информация. Там има въпросник, който винаги трябва да бъде попълван от всяко лице, решило да заеме държавен пост с достъп до класифицирана информация. Мога да кажа, че в ¾ от позициите в администрацията се изисква да имаш достъп до класифицирана информация. Ако след попълването на тези въпроси, комисията прецени, че не може да имаш такъв достъп, не може да заемеш и съответния пост. Това не е ли лустрация? Проблемът е, че този закон много пъти е използван за политическо разправяне с определени хора. Идеята ни сега е да се допишат няколко въпроса, които да не позволяват подобни действия.
А как може да се извърши лустрация спрямо олигарсите, управляващи в сянка?
– Затова трябва да прокараме закон за т.нар. „платинен“ регистър на българските фирми. Виждаме какво става с една банка, четвъртата по големина, която не е успяла да защити интересите на своите вложители, защото кухи фирми на нейния собственик, пък и на разни политици, са източвали парите на хората. Според мен трябва да се направи такъв „платинен“ регистър. В него не могат да влизат фирми, в които има лица офицери или агенти на Държавна сигурност, фирми, които не са плащали редовно заплатите на служителите си, участвали са в източване на европейски програми или са получавали обществени поръчки и не са изпълнявали своите задължения впоследствие – те са типични за олигархичните кръгове. Ако не попаднат в този „платинен” регистър, няма да могат да участват и в обществени поръчки от държавата и общините. Второ, няма да могат да кандидатстват за европейски пари, защото през цялото време са били на ръба на закона или са го нарушавали – не са сигурни партньори на държавата и на ЕС.
От друга страна, когато в една банка дойде фирма, която не е от „платинения“ регистър, би трябвало много внимателно да бъде разгледана. Ако се отпусне кредит, да е с доста по-високи лихви. И обратно – ако е от „платинения“ регистър, да Ӝ се предложат доста по-ниски лихви. Това има и дисциплиниращ ефект, защото фирмите ще се научат да спазват българското законодателство. Но за това се иска огромна политическа воля. Подобни действия са лустрация срещу корупцията. Няма да останат хора като Валентин Моллов – агент на Държавна сигурност, човекът, източил две банки, направил далаверата с петнайсетте милиона с вагоните от Транспортното министерство. И този човек, аз съм напълно убеден, че ползва кредити от български банки. Сега всеки гледа на бизнеса като на далавера. И най-жалкото е, че това стана и по време на синята идея. Затова, ако трябва да се върна в началото на интервюто, аз не приемам твърдението, че съм предал синята идея. СДС предаде нас, хора като мен, Лъчезар Тошев, Иван Н. Иванов. Това е истината.
Ще инициирате ли и други закони като народен представител?
– Понеже представлявам земеделски район, а и аз самият имам 15 декара лозя, смятам, че е редно и е крайно време след толкова много мъки на хората, получили собствеността си, държавата да се отнесе с необходимото разбиране. А именно, че селскостопанските земи са частна собственост, каквито са апартаментите и автомобилите, т.е. неприкосновени и свещени.
Закон за опазване на селскостопанските земи вече 25 години няма. Защо го няма? Аз имам обяснение. Когато един човек получи земята си, той с ентусиазъм започва да работи. Първата година обаче минават едни негови „помагачи“ – обират продукцията му. Той си казва: „Айде, тази година, как да е, ще се оправя.“ Но другата година се повтаря пак същото нещо. Той вече не може да разчита на тази земя, в която влага труд и средства през цялата година. Продукцията, която той е произвел, не може да обере, когато е узряла. Стопанинът трябва да я обере, преди другите да са му „помогнали“. На полето не може да оставиш нищо, защото там се краде. Вследствие на това много от земеделците вдигнаха ръце и казаха – не ми трябва тази земя. При това положение едри земевладелци идват и я купуват на ниски цени. Целта е земята да няма стойност, защото една собственост е стойностна, когато от нея има печалба. Това е причината да смятам, че е крайно наложително да се предложи и гласува закон за опазване на селскостопанските земи. Решението е едно-единствено, но без такса за опазване няма как да стане, както има и такса за сметосъбиране.
Този закон трябва да бъде съчетан с друг закон – там, където има собственост или се упражнява стопанска дейност, закон да защитава действията на собственика. Това беше предложено, но отхвърлено. А така би се регламентирала и дребната битова собственост. Хората са казали: „Страх лозе пази.“ Дали сега ще бъде приет е деликатен въпрос, защото ще скочат най-различни организации за защита правата на човека. В България по принцип се защитават правата на крадците.
Разбира се, не мога да не коментирам и още нещо. В моя край, Перущица, а и в цяла България, има много лозари. У нас имаш право да гледаш грозде, да правиш вино, но нямаш право да търгуваш с него. Защо е така? Има един закон, който ти казва, че за да продаваш вино, трябва да имаш митнически склад. Само че виното е акцизна стока с нулев акциз, т.е. от моето производство на вино в държавата ще влезе нула акциз. Тогава защо е необходимо на един малък винар, който има 10-15 декара лозя и прави 4-5 тона вино, да му е нужен митнически склад? Той е задължителен за фирми, които произвеждат концентриран алкохол. Другото изискване е да имаш дебитомер, който мери акцизни стоки. Това също е абсурдно, защото се защитават интересите на скрития монопол. Държавата не прави разлика между промишлено производство на вино и бутиково, което е по-скоро туристическа атракция. В 41-вото Народно събрание, когато се гласуваше Законът за туризма, беше пропуснат виненият туризъм като вид атракция. С помощта на народните представители Иван Иванов и Михаил Михайлов успяхме да го вкараме и беше приет. И след това в туристическите обекти се появи един нов обект – винарна изба. Не винарска! Сега това е стъпката, върху която имам желание да намеря опора. Винарната изба е туристически обект, няма нужда от складове, следователно тя трябва да има съвсем друг ред за регистрация. За мен нещата в нашата страна са направени така, че да се храни една огромна администрация, а всъщност процедурата трябва да е простичка. Тогава хора, които имат малки лозя, могат спокойно да напишат на къщата си „Винарна“. Само така може да се защити интересът на тези хора.
Също - на кого бяха нужни касови апарати за малките търговци. Например в Турция има едно изискване – да не нарушаваш закона, да не пречиш на хората и да си имаш патент. Все прости неща. В условия на криза държавата трябва да освобождава хората, които са амбициозни, креативни, които могат да развиват някакъв дребен бизнес, от бюрокрацията. Аз лично смятам да работя в тази посока.
С Лъчезар Тошев имаме идея и за изграждане на Институт за национална памет. Той вече го е внасял, но не беше приет. Всички бивши комунистически държави го имат. Това не е просто някаква отвлечена идея, а оня архив, в който отиват всички декласифицирани от държавата документи, включително и архивът от Държавна сигурност. Там вече има хора историци, които разглеждат даден документ и абсолютно обективно казват – той няма значение към националната памет и история и може да бъде унищожен, но за друг, че е важен, проучват и публикуват тази информация, организират конференции и изложби на съответните теми. Нашата държава е единствената, която не е направила нищо в тази посока.
Имате ли послание, което бихте искали да отправите към хората от страниците на в. „Лечител“?
– Когато отвратените не гласуват, управляват отвратителните!
Интервюто взе
Светла ЛЕФТЕРОВА


Брой: 40, 2 октомври 2014
 
 
Продукти
 
Имуфикс®бета-глюкан 250 mg
 
СЛИММИКС® фет бърнър
 
Ливерин®
 
Lechitel.BG :::
 
УБИГОЛД Q10
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
baner pesheva
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД