Това установиха резултатите от ново изследване. Някои от най-честите са рак на бъбреците, черния и белия дроб и неходжкинов лимфом.
Като цяло хората с присадени органи имат двойно по-висок риск от развитие на рак в сравнение с останалите, казват изследователите. Повишеният риск отчасти се дължи на медикаментите, които трябва да приемат за избягване отхвърлянето на трансплантирания орган. Те потискат имунната система и могат да увеличат опасността от свързани с инфекции видове рак, казва водещият автор д-р Ерик Енджълс от Отдела по ракова епидемиология и генетика на Националния раков институт на САЩ. А в някои случаи имуносупресорите могат да действат като канцерогени и да допринасят директно за развитие на рака, смятат той и колегите му.
През 2010 година в САЩ са направени общо 28 664 трансплантации на органи, в това число 16 899 бъбречни, 6291 чернодробни, 2333 сърдечни и 1770 белодробни.
Предишни изследвания предположиха, че получателите на присадки имат повишен риск от рак в сравнение с населението като цяло. Но те се фокусираха главно върху бъбречните трансплантации, а някои от тях бяха твърде малки, за да оценят прецизно риска от всички без най-разпространените видове рак.
При новото изследване Енджълс и колегите му анализирали медицинските данни за над 175 500 пациенти, претърпели трансплантации в САЩ, които съставлявали около 40% от всички получатели на органи за периода от 1987 до 2008 година.
Около 14% от реципиентите развили неходжкинов лимфом - рак на белите кръвни клетки. Рискът от него бил 7 пъти по-висок при получателите на трансплантации в сравнение с населението като цяло и най-висок при реципиентите на бял дроб. За неходжкиновия лимфом е известно, че е свързан с потискането на имунната система и инфекцията с вируса на Епщайн-Бар.
Белодробният рак бил вторият най-често срещан, откриван при 12,6% от реципиентите. Това би могло да се дължи на факта, че тези пациенти вече са имали свързани с тютюнопушенето заболявания, казват изследователите. В случаите на присаждане само на един белодробен лоб ракът обикновено възниквал в останалия собствен болен лоб на пациента, а не в трансплантирания.
Чернодробен рак развивали 8,7% от реципиентите. Увеличеният риск от този рак може да се дължи на рекурентна инфекция с хепатит В или С в трансплантирания черен дроб.
А 7,1% от пациентите имали рак на бъбреците. Нуждаещите се от бъбречна трансплантация имат увредени бъбреци, често с множество кисти, които могат да станат злокачествени.
„Бихме искали да разберем как медицинските състояния и отделните имуносупресори могат да допринесат за риска от рак. Освен това се надяваме, че нашите открития ще стимулират и други изследвания върху канцерогенните механизми, свързани с органните трансплантации“, посочва Енджълс.
По Списание на Американската медицинска асоциация
Превод от английски Елица ТАНЧЕВА
