20 октомври – Световен ден за борба с остеопорозата
Какво още повишава риска от нея?
Въпреки масово разпространеното погрешно схващане, ниската плътност на костите или остеопорозата представлява съществена заплаха за здравето и благосъстоянието на застаряващите жени и мъже. Увредената скелетна система не само повишава риска от травми, които биха могли да променят живота им, но и влече отрицателни последици за много системи в организма. Най-напредничавите изследователи все повече разкриват каква критична роля играе здравето на костите за предотвратяване (или съответно стимулиране) на много болести убийци на третата възраст – от сърдечни заболявания до диабет. В този поучителен откъс от книгата „Вашите кости“ експертите Лара Пизорно и Джонатан Райт хвърлят светлина върху пренебрегваните рискове за костното здраве вследствие на често предписвани медикаменти, хирургични интервенции и употребата на алкохол.
Стомашен байпас: безплатен пропуск? Не и за костите ви!
При тази интервенция (известна още и като резекция на тънкото черво) се намалява площта на абсорбиращата повърхност на червата, като по този начин се ограничава способността за усвояване не само на калории и мазнини, но и на всички вещества, необходими за поддържането и изграждането на здрави кости.
Стомашният байпас е най-често прилаганата хирургическа процедура за лечение на болестното затлъстяване в Съединените щати. Понеже тази операция води до заобикаляне на главните места за абсорбиране на калция в червата, при пациентите възниква дефицит на калций и витамин D. В отговор на него организмът засилва отделянето и активността на паратиреоидния хормон. Той има два свързани с костите ефекта – предизвиква повишаване на производството на най-активната форма на витамин D (1,25-дихидроксивитамин D), която ни помага да усвояваме повече калций от храната, но и в същото време причинява повишена резорбция (разграждане) на костите, за да освободи повече калций за многобройните му други употреби в тялото.
Калцият играе жизненоважна роля при редица критични физиологически процеси, които не са свързани с костите. Той подпомага съсирването на кръвта, за да не кървим до смърт при нараняване; съдейства на нервите при изпращането на импулси и на мускулите при съкращаването им (в случая със сърдечния мускул съкращаването означава биенето на сърцето) и регулира мембраните на клетките, така че в тях да може да прониква единствено това, от които се нуждаят, а всичко останало да бъде блокирано.
Понеже тези дейности са от съществена важност за живота, тялото строго контролира количеството калций в кръвта, за да осигури достатъчно за тях. Костите ни, в които се складира приблизително 99% от калция в организма, служат като „банка“, от която той може да се тегли, за да се поддържат нормални концентрации в кръвта при необходимост – а такава със сигурност възниква след стомашен байпас (или ако не приемаме достатъчно богати на калций храни и/или добавки, за да посрещаме нуждите на тялото си).
Стесняването на стомаха – друга хирургична процедура при патологично затлъстяване, е по-безопасна, потенциално обратима алтернатива на стомашния байпас. За него не е демонстрирано да води чак до такава костна загуба. При стесняването се поставя надуваем силиконов пръстен или лента около горната част на стомаха, за да се образува малък джоб, който побира към 100-200 г храна. Когато пациентът се храни, джобът бързо се запълва, а пръстенът забавя преминаването на храната към долната част на стомаха. Щом горната му част се „усети“ пълна, към мозъка се праща съобщение, че целият стомах е пълен, което помага да се консумират по-малки порции, да се яде по-рядко и с времето да се отслабне. В рамките на 6 до 8 години загубата на тегло в резултат от стесняването на стомаха е сравнимо с това, което се постига със стомашния байпас, но много лекари и пациенти избират последния, защото при него се отслабва по-бързо и се предотвратява диабетът. Фактът, че част от намаляването на теглото е за сметка на костната маса, някак си се пренебрегва.
Какво означава това за вас? Всяка от тези интервенции ще намали способността на организма ви да абсорбира калция и други вещества, необходими за здравето на костите. Ако сте се подложили или обмисляте да се подложите на някоя от тях, непременно обсъдете възможните странични ефекти върху костите ви с вашия лекар. В медицинските списания едва сега започват да се появяват статии, предупреждаващи медиците за тези опасности, така че много от тях си остават в неведение по този въпрос.
Въпреки че повишаването приема на калций или витамин D не потиска паратиреоидния хормон и не предотвратява ускоряването на костната резорбция, причинявани от стомашния байпас, високо усвоимите добавки могат да помогнат за ограничаването на вредите. Всеки, който е претърпял някоя от двете интервенции, трябва да приема добавки с калций. (Бел. ред. Най-препоръчваната добавка срещу остеопороза - с калций и витамин D - във Финландия е Остеомакс-К. Друга реномирана добавка, съдържаща тези важни съставки, е Пимакс калций+магнезий.)
Връзката на черния дроб и бъбреците с костите
Навярно сте чували колко е важен витамин D за здравето на костите. Ето причината – той стимулира абсорбирането на калция от червата и резорбирането му от бъбреците, силно повишавайки вероятността за наличието на достатъчно количество в кръвообращението за всички потребности на организма.
Но тези ефекти се постигат чак след преобразуването на витамин D в най-активната му форма в тялото. Това преобразуване става на два етапа, първият от които се осъществява в черния дроб, а вторият – в бъбреците. По тази причина нарушената функция на който и да е от двата органа може да засегне активирането на витамин D, абсорбирането на калция и здравето на костите.
Около 23% от пациентите с хронично чернодробно заболяване страдат от остеопороза. Може би си мислите, че това не би могло да ви засегне, че чернодробните болести са редки и се предизвикват само вследствие алкохолизъм или хепатит. Ако е така, грешите.
В днешно време най-бързо зачестяващото чернодробно заболяване е неалкохолната стеатоза (затлъстяване) на черния дроб, или NAFLD, и тя се причинява от инсулиновата резистентност и диабета от втори тип. След менопаузата рискът от това състояние значително нараства. При цели 55% от жените над 60 години чернодробната функция е засегната от NAFLD. Високото кръвно налягане и диабетът повишават и риска от хронично заболяване на бъбреците, от каквото се смята, че страдат 11,5% от хората на 20 или повече години в САЩ.
Какво означава това за вас? NAFLD и други чернодробни болести често не предизвикват никакви забележими симптоми, поради което могат да останат недиагностирани. Особено ако са ви открили метаболитен синдром или диабет от втори тип, задължително трябва да включите в годишните си прегледи стандартните лабораторни тестове, които проверяват чернодробната функция.
Симптомите на влошаващо се заболяване на бъбреците също са неспецифични и могат да останат незабелязани. Те включват общо неразположение и загуба на апетит. Проверете дали годишните ви лабораторни изследвания включват показателя креатинин. По-високите му стойности показват понижаване на бъбречната функция и на способността за изхвърлянето на отпадните продукти.
Всеки, който страда от хронична чернодробна или бъбречна болест, е със съществено увеличен риск от дефицит на витамин D и остеопороза. Установено е, че добавките с този витамин помагат за ограничаване на костната загуба, свързана с чернодробните и бъбречните болести.
Какво е хиперпаратиреоидизъм и защо той засяга костите?
Той представлява свръхактивност на паратиреоидните жлези, която води до прекомерно производство на паратиреоиден хормон. Хиперпаратиреоидизмът се дели на първичен и вторичен.
Първичният е относително рядък. Той е заболяване на самите паратиреоидни жлези, обикновено с неизвестен произход, и почти винаги е по-тежката форма. Понякога е нужна хирургическа намеса като част от лечението.
Вторичният хиперпаратиреоидизъм е почти винаги по-лек и в много случаи не се диагностира коректно. Той не е заболяване като първичната форма, а защитна реакция на тялото за увеличаване нивата на калция в кръвта при нездравословно ниско ниво, предизвикано от недостатъчен прием на калций или множеството други причини, посочени по-долу.
Но макар че паратиреоидният хормон предизвиква повишаване на производството на най-активната форма на витамин D, която ни помага да абсорбираме повече калций от червата, този хормон увеличава и активността на остеокластите, както и резорбцията на костите, в стремежа си да освободи калций от последните за многобройните му други непосредствени употреби в тялото.
Кръвните нива на калция, които са достатъчно ниски, за да предизвикат хиперпаратиреоидизъм, обикновено се дължат на недостатъчен прием на калций, дефицит на витамин D, хронично бъбречно или чернодробно заболяване, ниски нива на стомашната киселина (хипохлорхидрия, сравнително често срещана след 50-годишна възраст), лошо усвояване на калция (и други минерали, най-често предизвикано от „скрита“ чувствителност към глутена) или стомашен байпас. Установено е, че затлъстяването също повишава нивата на паратиреоидния хормон, които освен това обикновено се увеличават с възрастта както при мъжете, така и при жените.
Наднормените концентрации на този хормон наскоро бяха свързани не само с остеопорозата, но и с появата на когнитивен спад и старческа деменция (Алцхаймер). Най-вероятно връзката се обяснява от факта, че трайно високите нива на хормона в мозъка увеличават риска от свръхнатоварване с калций, което нарушава кръвния поток и води до мозъчна дегенерация.
За щастие скорошно изследване върху 37 жени на възраст от края на 70-те до края на 80-те години демонстрира, че консумирането на обогатен млечен продукт, съдържащ едва около 17-25% от препоръчвания дневен прием на калций и витамин D, само за месец понижава равнищата на паратиреоидния хормон и повишава тези както на витамин D, така и на маркерите за формиране на костна тъкан.
Какво означава това за вас? Кръвните изследвания в рамките на годишния ви профилактичен преглед трябва да включват и тестване нивата на паратиреоидния хормон. Нормалните граници са между 10 и 55 пикограма на милилитър (pg/ml), но скорошно изследване показа, че стойностите над 30 може да говорят за подоптимален прием на калций и витамин D.
Нивата над нормата са индикатор, че не задоволявате потребностите на организма си от двете вещества и че имате увеличен риск не само от остеопороза, но и от когнитивен спад и Алцхаймер. Увеличете консумацията си на калций и витамин D и след 1-2 месеца отново проверете нивата на паратиреоидния си хормон.
Свръхактивна ли е щитовидната ви жлеза?
Хипертиреоидизмът (хиперактивна щитовидна жлеза) е добре известен рисков фактор за развитие на остеопороза независимо от възрастта и пола. Хормоните, които произвежда и отделя щитовидната жлеза, регулират скоростта на обмяната в организма. Когато нивата им са твърде високи, независимо дали сте преди или след менопаузата, жена или мъж, това е като да превключите тялото си постоянно на свръхскорост, ускорявайки всичките му свързани с метаболизма дейности, включително и скоростта, с която се премоделират костите.
Всеки цикъл на премоделиране обхваща от 3 до 5 седмици разграждане на костите от остеокластите, последвани от около 3 месеца, през които остеобластите полагат нова костна тъкан, за да заменят по-рано отстранената. Резултатът от костния метаболизъм на бързи обороти, наблюдаван при хипертиреоидизма, е увеличена резорбция на костите, която води до загуба на приблизително 10% от костната маса при всеки цикъл на премоделиране. Не е изненадващо, че това може бързо да доведе до понижена минерална плътност и повишен риск от фрактури. За щастие хипертиреоидизмът е сравнително рядък.
Твърде ниското тегло е опасно
Думите на американската художничка, актриса и писателка Глория Вандербилт: „Една жена не може да бъде прекалено богата или прекалено слаба“, са наполовина грешни. Анорексия нервоза – хранително разстройство, характеризиращо се с изпитване на силен страх от напълняване, въпреки че всъщност пациентките са с тегло под нормата (под 85% от това, което се смята за нормално или здравословно спрямо ръста и телосложението), предизвиква загуба на костна маса, особено в гръбнака и бедрата. Това не е учудващо, защото костите не могат да бъдат формирани без цял комплекс от вещества и освен това укрепват под натиска на теглото – това е причината упражненията с тежести да подпомагат изграждането им.
Избягването на храната, насилственото повръщане и употребата на слабителни, диуретици и/или потискащи апетита средства е сигурна рецепта, за да уморите костите от глад. Липсата на достатъчно храна не само предизвиква спиране на менструацията и намаляване на костната плътност преди менопаузата, но и води до загуба на мускулна маса, в резултат на което жената се превръща в жив скелет.
Натискът, оказван от мускулите върху костите при съкращаването им, е ключов сигнал, че е „време за изграждане на още костна тъкан“. Жените и така са в неизгодно положение спрямо мъжете в това отношение, защото мускулите им са по-малки. Ако ги подлагате на канибализъм, ще изтъните костите си. Пълното изчезване на месечния цикъл (аменорея) е следствие основно от това, че организмът повече не иска да изразходва енергията, необходима за производството на естроген, който регулира остеокластите, като им пречи да премахват твърде много костна тъкан.
Разрушителни медикаменти
Ако вземате някой от следните патентовани медикаменти, нека лекарят ви посъветва как да компенсирате техните унищожаващи костите ефекти или, ако е възможно, да намерите по-малко вредна за тях алтернатива.
Авандия (росиглитазон) и Актос (пиоглитазон): употребата на тези патентовани медикаменти срещу диабет в продължение на над година удвоява или утроява риска от тазобедрени фрактури.
Тези лекарства, членове на клас патентовани медикаменти, наречени тиазолидинедиони (или глитазони), повишават чувствителността към инсулина и намират широка употреба. Въпреки че главните им терапевтични ефекти се проявяват в мастната тъкан, мускулите и черния дроб, изследванията показват, че те засягат и костите. Това става чрез подтикване на мезенхимните стволови клетки, които могат да се развият в няколко различни типа клетки, включително остеобласти, хондроцити (клетки, образуващи хрущялна тъкан) или адипоцити (мастни клетки), да изберат да се развият в адипоцити. Когато приемате въпросните медикаменти, тялото ви произвежда повече мазнини и по-малко костна тъкан.
Тъй като изследванията показаха ускорена загуба на костна маса, нарушена минерална плътност на костите и повишен риск от фрактури вследствие от употребата на този клас лекарства, лекарите бяха инструктирани да преценяват внимателно риска от счупвания при пациентите си с диабет от втори тип, преди да им предпишат тиазолидинедиони.
Антиконвулсанти. Барбитуратите като фенобарбитал или Мизолин (примидон) променят обмяната на витамин D. Дилантин (фенитоин) възпрепятства действието на последния и освен това може да доведе до недостиг на фолат или витамин В6, или понижаване на кръвните нива на витамин К – а всички те са съществени за изграждането и поддържането на костите.
Хронична опиоидна терапия. Прилагани за контролирането на хронична болка, опиоидните медикаменти (като морфин, кодеин, хидрокодон, оксикодон, метадон, трамадол) силно повлияват производството на редица хормони, включително и два със значителен ефект върху костите – естроген и тиреотропен хормон (TSH). Изследване върху 47 жени на възраст между 30 и 75 години, които употребявали орални или трансдермални опиоиди за овладяване на незлокачествена болка, откри, че нивата на естрадиола при тях са с 57% по-ниски в сравнение с контролните участнички! Тези лекарства потискат производството на естроген толкова ефикасно, че при жените преди менопаузата обикновено менструацията спира скоро след започването на опиоидната терапия. И обратно, те увеличават отделянето на TSH, който пряко потиска костното премоделиране. Съчетаният ефект от потискането на естрогена и стимулирането на TSH е силно повишен риск от остеопороза. Жените, които се нуждаят от опиоиди за облекчаването на хронична болка, трябва да обсъдят с лекаря си употребата на биоидентични заместващи хормони.
Глюкокортикоидни патентовани медикаменти. Често погрешно наричани с името „кортизон“, те включват преднизон, преднизолон, Кеналог, дексаметазон и почти всичко друго, завършващо на -он, заедно с неподлежащия на патентоване Кортеф, който е биоидентичен кортизол, но често се предписва в дози, надвишаващи нормалните за тялото. Тези патентовани лекарства убиват остеоцитите (в каквито се превръщат остеобластите, след като започнат секретирането на костния матрикс) и по този начин предизвикват бързо отслабване на костната архитектура (в рамките на 6 месеца от старта на лечението), дори при много ниски дози. Освен това те изчерпват запасите на тялото от витамин D3 и възпрепятстват нормалната обмяна и усвояване на калция. Една от причините тютюнопушенето да е толкова вредно за костите е, че никотинът кара тялото да произвежда прекомерно количество кортизол.
Противокиселинни препарати/инхибитори на протонната помпа. За да се абсорбира калцият, той трябва първо да бъде направен разтворим и йонизиран от стомашната киселина. Но тези патентовани медикаменти потискат или даже напълно блокират способността на организма да я произвежда.
Изпаряват ли се костите ви „яко дим“?
Пушачите по-бързо губят костна тъкан, имат по-ниска костна маса (с цяла една трета стандартно отклонение (SD) по-малко в бедрата и една десета SD по-малко като цяло) и по-висок риск от фрактури. Освен това жените пушачки навлизат в менопаузата, когато естрогенът рязко намалява и води до загуба на костна плътност, с две години по-рано от непушачките.
Около 19% от тазобедрените фрактури при едно изследване, което обхванало данните от три мащабни проучвания върху общо 13 393 жени и 17 379 мъже, били отдадени на тютюнопушенето. А при друго изследване станало ясно, че то увеличава риска от остеопороза на гръбнака при мъжете с цели 230%!
Над две алкохолни питиета дневно силно ускоряват костната загуба
Алкохолът оказва зависим от дозата токсичен ефект върху активността на остеобластите. 1-2 питиета дневно изглежда имат положително въздействие. Но повече от две на ден възпрепятстват костното възстановяване и обновяване, като значително увеличават риска от фрактури.
Използвайки данни от Третото национално проучване на здравето и храненето в САЩ, изследователи откриха, че умерено употребяващите алкохол (под 29 питиета месечно) в действителност имат по-висока минерална плътност на костите в сравнение с въздържателите – с 2,1% при мъжете и 3,8% при жените след менопаузата. Друго мащабно изследване върху 11 000 жени и близо 6000 мъже не откри увеличаване на риска от фрактури при консумиране на максимум 60 г алкохол, но при повече нараствала опасността от остеопорозни фрактури общо с 38%, а от тазобедрени фрактури – с 68%.
Изборът на алкохолни напитки може също да се отрази върху здравето на костите ви. Няколко наскоро проведени изследвания сочат, че умереният прием (не повече от две чаши дневно) на бира и/или вино може да има благотворен ефект върху костите (една чаша бира = 240 мл; една чаша вино = 120 мл). Проучване върху 1700 здрави жени, 710 от които преди, 176 в и 811 след менопаузата, установи, че пиещите бира имат малко по-висока костна маса.
Второ голямо изследване, включващо 1182 мъже, 1289 жени след менопаузата и 248 пред менопаузата, откри, че минералната плътност на костите е с 3 до 4,5% по-голяма при мъжете, консумиращи 2 алкохолни питиета или бири дневно, и с 5 до 8,3% по-голяма при дамите след менопаузата, които пиели на ден по 1-2 чашки алкохол или вино. Но повече от 2 чаши били свързани със значително по-ниска (с 3 до 5,2%) минерална плътност на бедрените кости и гръбнака при мъжете.
Смята се, че благотворните ефекти на бирата върху костите се дължат на съдържанието на силиций. Една кутийка бира съдържа около 7 мг силиций, докато една чаша вино – около 1 мг. (За сравнение половин чаена чаша сварен спанак съдържа към 5 мг силиций.)
Ползите от виното могат да се свържат със съдържанието на фитохимикали и особено ресвератрол, който се среща в червеното вино. За него е установено, че има естрогенни ефекти и може да предпазва от загуба на костна плътност при жените след менопаузата, чиито нива на естрогена са ниски. Изследвания сочат, че това съединение увеличава минералната плътност на костите при плъхове, чиито яйчници са отстранени, за да се симулира менопауза.
Риск от остеопороза
* Много лекари не знаят, че стомашният байпас застрашава здравето и плътността на костите, като намалява площта за абсорбиране на калция от стомаха.
* Загубата на тегло при някои пациенти след стесняване на стомаха или стомашен байпас представлява намалена костна маса.
* Допълнителният прием на калций е жизненоважен за хората, които са преминали тези процедури.
* Оптималното здраве на черния дроб и бъбреците е решаващо за активиране на витамин D – минерал, който помага на тялото да абсорбира калция.
* Хората с хронична чернодробна или бъбречна болест за застрашени от дефицит на витамин D и остеопороза.
* Поддържането на здравословни нива на паратиреоидния хормон също е решаващо за оптималното здраве на костите. Нивата над нормата могат да сочат, че не постигате достатъчни равнища на калция и витамин D.
* Хипертиреоидизмът и анорексия нервоза също могат да заплашват здравето на костите.
* Медикаменти като Актос, антиконвулсанти, опиоиди, глюкокортикоиди, противокиселинни препарати и инхибитори на протонната помпа също застрашават костите.
Сп. "Лайф икстеншън"
Превод от английски
Елица ТАНЧЕВА
