Трябва откровено да признаем, че съвременният човек все повече се отдалечава от най-правилния и най-ефективен начин за утоляване на жаждата – пиенето на обикновена, природна вода, което е генетично заложено в неговата същност. През последните десетилетия, на гребена на свръхагресивната и всепроникваща реклама, статут на най-консумирани питиета си извоюваха газираните напитки. Съгласно статистиката
всеки жител на земята ежегодно изпива около 1000 чаши газирани питиета
От 1950 година тяхната консумация в световен мащаб е нараснала над четири пъти! Обагрени във всички цветове на дъгата газираните напитки са достъпни във всеки хранителен магазин, във всяко заведение за обществено хранене, във всяка бензиностанция, дори и в най-затънтените краища на света. Медиците и диетолозите са единодушни, че огромната част от здравните проблеми на съвременния човек са следствие от неговите вредни навици. Учените са категорични, че около 80% от това, което правим в ежедневието си, го правим неправилно. И като правило – в ущърб на здравето си. Казаното в пълна мяра е валидно за газираните напитки.
Какво се крие зад нежно гъделичкащите небцето газови балончета?
Какво най-често съдържат газираните напитки? На първо място – вода, разбира се. В нея обаче са разтворени множество вещества – захар, глюкозо-фруктозен сироп, синтетични подсладители, киселини (въглеродна, лимонена, ябълчна, ортофосфорна), кофеин (само в някои напитки), синтетични оцветители, консерванти и други достижение на синтетичната химия. Почти всички изброени съставки в една или друга степен нанасят вреди на човешкия организъм, особено ако се консумират в значими количества и редовно. За съжаление, активни консуматори на тези напитки са децата и подрастващите, което прави този проблем още по-сериозен.
Многобройни изследвания по категоричен начин доказват, че значителна част от съдържащите се в газираните напитки въглехидрати, които организмът не може да утилизира, се превръщат в... мазнини. Според изследователи от университета в щата Минесота (САЩ) хората, които два пъти седмично консумират сладки газирани напитки, увеличават два пъти риска да заболеят от рак на панкреаса. Ако на това удоволствие се отдават почти всеки ден, вероятността нараства с около 90%.
Глюкозо-фруктозният сироп присъства в редица напитки,
в т.ч. и газирани. Изхождайки от натрупаните доказателства за множество негативни въздействия на фруктозата върху човешкия организъм, Световната здравна организация я изключи от списъка на безвредните захарозаменители. В частност при фруктозата отсъства механизмът, който алармира мозъка за пресищане на организма с енергия. При глюкозата тази роля се изпълнява от хормона лептин, секретиран от мастните тъкани. Ниските нива на лептин подават сигнал в мозъка, че „батериите“ са на критично ниво и следва да се заредят, а високите блокират невропептида Y, извикващ чувството на глад. Отсъствието на подобен механизъм при фруктозата има за последствие безконтролното ѝ консумиране с всички негативни последствия от това. Съществуват доказателства, че завишената консумация на фруктоза води до симптоми, сходни с добре познатия махмурлук, както и до развитието на т.нар. лептинова резистентност. Това е патология, при която хормонът лептин настойчиво сигнализира на мозъка: „Достатъчно! Стига храна“, но мозъкът не чува тревожния вик и остава глух за него. В резултат на доминиращото чувство на глад консумирането на напълно излишни количества храна продължава и продължава... Резултатът е наднормена телесна маса, затлъстяване, метаболитен синдром. Публикувани са изследвания, съгласно които глюкозо-фруктозният сироп способства за насърчаване на оксидативния стрес, водещ до стареене на клетките и целия организъм.
Вълната, която се надигна срещу прекомерната консумация на лесноусвоими захари (глюкоза, фруктоза, захароза), застави производителите на газирани напитки да ги заменят със синтетични подсладители. Така се появиха
„здравословни“ разновидности с многозначителния надпис „лайт“,
в които въпросните захари са заменени със захарин (Е 954), аспартам (Е 951), ацесулфам К (Е 950), цикламат (Е 952) и т.н. Последвалите изследвания обаче недвусмислено доказаха, че в голямата си част тези вещества са вредни за човешкия организъм, а някои са потенциални канцерогени. Безспорен „лидер“ между тях е аспартамът, към който са насочени около 2/3 от възраженията срещу тези вещества. Описаните странични въздействия на този спорен подсладител, синтезиран през втората половина на миналия век, наброяват... 92.
Значителното съдържание на киселини в газираните напитки също не носи ползи на организма
Киселинността на повечето от тях (рН около 2,4) доближава тази на оцета. Поради високото съдържание на захари обаче тази киселинност не се забелязва. Добре известно е, че окиселяването на организма води до т.нар. ацидоза. Счита се, че у 80% от хората е налице критично или дори тревожно окиселяване на организма, едно от най-съществените последствия на което е влошаване на снабдяването на клетките с кислород. Това отключва „букет“ от патологии, които станаха неизменен спътник на съвременния урбанизиран човек – главоболие, мигрена, обща слабост и уморяемост, депресивност и тревожност, безсъние, чувствителни венци и зъби, свръхподатливост към инфекции, хипофункция на щитовидната жлеза, болки в мускулите и ставите, крампи, влошено храносмилане, камъни в бъбреците и жлъчката, атеросклероза, хипертония, диабет тип 2 и т.н.
Твърде неблагоприятни за организма са въздействията на ортофосфорната киселина, която е ключова съставна част на някои популярни газирани напитки. По безспорен начин е доказано, че тя по брутален начин се намесва в крехкия и изключително важен баланс на един от най-важните елементи за човешкия организъм – калция. Повишеното съдържание на тази киселина в организма води до неговото „измиване“ от костите, което води до тяхната повишена чупливост. Това е особено тревожен факт при малките деца, чиято костна структура още не е укрепнала. Съществуват доказателства за това, че значителните количества ортофосфорна киселина водят до преждевременно състаряване на организма, хронични бъбречни патологии, атрофия на скелетните мускули, сърдечно-съдови проблеми и т.н.
За противодействие на ферментацията на въглехидратите
в газираните продукти се добавят консерванти,
които също се отнасят към вредните за организма вещества. Бензоената киселина и нейните соли (Е210, Е211, Е212, Е213) са едни от най-използваните консерванти. Установено е например, че при взаимодействието на натриевия бензоат (Е211) с аскорбиновата киселина (витамин С) се образува бензен, който е доказан канцероген и водещ до болестта на Паркинсон и други нервнодегенеративни заболявания. Съществува мнение, че той е причина и за т.нар. хиперактивност у децата.
Кофеинът, който някои газирани напитки съдържат, при повишена консумация причинява различни нарушения в дейността на централната нервна система, нервност, нарушения на съня и пр. Неговото действие върху неукрепналия детски организъм е още по-опасно, тъй като на по-късен етап може да отключи сериозни здравни проблеми. Спектърът на негативно въздействие на синтетичните оцветители върху организма, които широко се използват в газираните напитки (натуралните оцветители са екзотична рядкост, тъй като са много по-скъпи), също е достатъчно широк – от хиперактивност и понижено внимание у децата, през малформации и сърдечен порок у новородените, до увреждане на бъбреците и черния дроб и дори рак. Прекомерното насищане на организма с въглероден диоксид също не остава без вредни последствия – ацидоза, отслабване на имунитета, увреждане на сърдечно-съдовата система, чупливост на костите, отслабване на репродуктивните функции и т.н.
След всичко казано е уместно да си спомним неувяхващата фраза на Великият комбинатор Остап Бендер от знаменитата книга на Иля Илф и Евгений Петров „Дванадесетте стола“: „Спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се“.
Доц. д-р Димитър ПОПОВ
