Брой: 14, 4 април 2024 - Болестите през пролетта

Кардиотокографията (CTG) е техника за електронно записване на феталния сърдечен ритъм и маточните контракции, която се използва за ранно откриване и предотвратяване на хипоксията при раждащите се деца. Записването на сърдечния ритъм на плода през корема на майката е най-често прилаганият метод за фетално наблюдение по време на раждането. Сега изследователски екип от Хелзинкския университет и Хелзинкската университетска болница (HUS) във Финландия откри, че външното следене на пулса на плода без едновременно записване на пулса на майката е свързано с повишен риск както от енцефалопатия при новороденото, така и от ацидемия на кръвта в пъпната връв, т.е. критично ниска рН и концентрация на базов излишък. Ацидемията увеличава необходимостта от ресусцитация на новороденото и продължителността на интензивните грижи.
При изследването на екипа били анализирани близо 214 000 спонтанни раждания в пълен срок през периода между 2005 и 2023 година. То включва най-голямата съвкупност от CTG данни, публикувана някога.
Резултатите показали, че едно новородено, наблюдавано по време на раждането само чрез външно следене на сърдечните тонове, имало 1,6 пъти по-висок риск от неонатална енцефалопатия и 2,3 пъти по-висок риск от тежка ацидемия на кръвта в пъпната връв в сравнение с тези, които били наблюдавани чрез вътрешен електрод, прикрепен към кожата на главата на плода (вътрешно следене), или чрез едновременно следене на тоновете на плода и записване на пулса на майката.
„Особено през втората фаза от раждането, когато майките обикновено имат повишен сърдечен пулс, докато напъват, фетусите по-често проявяват забавяне на сърдечния ритъм. Затова феталният сърдечен ритъм може лесно да бъде объркан с майчиния пулс и в този случай анормалният запис на феталния пулс, показващ хипоксия на плода, може да остане незабелязан от специалистите“, казва изследователят Мико Тарвонен, описвайки проблемите на външното следене чрез CTG.