Доц. д-р Даниела МИТОВА завършва медицинското си образование в МУ Варна през 1999 г. Специализира „Очни болести“ към МУ Варна (2004 г.). Защитава дисертация през 2005 г. Специализира в област­та на проблемите с ретината, глаукома, катарактална и рефрактивна хирургия, невро-офталмология, хирургия на ретината. Работи в Очна клиника „Света Петка“, Варна. От 2020 г. е доцент към Тракийски университет в Стара Загора. Има издадени две монографии - „Диабетна ретинопатия“ и „Рефрактивна хирургия на окото“.

• Здравейте! Какво представлява далтонизмът?
– Цветоусещането е способността на зрителната система да възприема лъчи с различна дължина на вълната. Излъчване на електромагнитна енергия в диапазона 396 и 760 nm се възприема от окото като светлина. Когато излъчването е с по-ниска честота, е налице ултравиолетово лъчение, а с по-голяма >760 – инфрачервено лъчение, което не се улавя от очния анализатор. Цветът на даден предмет зависи от това кои лъчи от бялата светлина се поглъщат и кои се отразяват и в каква степен. Способността на окото да възприема цветовете зависи от състоянието на прозрачните среди, ретината и проводната система – зрителен нерв и ЦНС (централна нервна система). В централната част на ретината – макулата, са разположени конусчетата – фоторецептори, отговорни за детайлното зрение. Според трикомпонентната теория на Ломоносов-Йънг-Хелмхолц съществуват три типа рецептори за цвят – зелен, червен и виолетов. Всеки от тях се дразни специфично от определена дължина на вълната, но в по-слаба степен реагират и другите рецептори – което обяснява защо при намалена активност на един от рецепторите се запазва частично макар и променено възприятие за съответния цвят. Цветната слепота или дисхроматопсията е нарушение в зрителното възприятие, която се изразява в неспособността да се разграничават определени или всички цветове. Като синоним се използва думата далтонизъм.  Терминът произлиза от името на английския химик Джон Далтон, който сам страда от това зрително нарушение и първи го описва.
• При колко души от населението се среща и кои са по-засегнати? Мъжете или жените? Вярно ли е, че далтонизмът е наследствено състояние?
– Състоянието е генетично обусловено. Нарушение за червено-зеления цвят се унаследява с Х хромозомата, като жените са носители, а мъжете, поради наличието на една Х хромозома, страдат от заболяването. 8% от мъжете (приблизително 1 на 12) страдат от цветна слепота и само 0,5% от жените – 1 на 200 са засегнати. Нарушението за виолетовия цвят е автозомно доминантно (индивидът трябва да унаследи само едно променено копие (мутация) на гена). В България има приблизително 310 хиляди души с проблеми в цветното зрение (около 4,3% от цялото население), повечето от които са мъже – около 290 хиляди души.
• Може ли загубата на цветно зрение да е следствие от заболяване, медикаменти, дефицит на вещества?
– Някои заболявания водят до нарушение в цветното зрение. Такива са дегенерациите на жълтото петно (вродени и придобити), глаукомата, отлепването на ретината, заболяванията на зрителния нерв, които нарушават предимно усещането за червен цвят. Характерно за повечето придобити нарушения е, че те засягат обикновено само едното око или несиметрично двете и са динамични – могат да се влошават или подобряват. Общи заболявания като жълтеница, отравяния с дигиталис, интоксикации с тежки метали, алкохолно или никотиново отравяне, малабсорбция или недохранване с дефицит на протеини; нарушения на централната нервна система след инсулт, тумори в мозъка, епилепсия, прием на психотропни вещества могат да доведат до нарушения в цветното зрение.
• Как се диагностира?
– В България най-често се използват таблиците на Ишихара или Рабкин. В тях се използва принципът на псевдо-изохроматичността. В една и съща картина от таблицата има цветни кръгчета с еднакъв цветен тон и различна яркост и наситеност, които оформят цифра или фигура, и друга фигура или цифра, изградена от кръгчета с еднаква яркост и наситеност, но различен цветен тон. При нарушения в цветното зрение се възприемат фигурите, изградени от кръгчета с еднаква яркост и наситеност, без да е отчетен цветният тон. Съществуват и апарати-аномалоскопи (най-разпространен е този на Nagel).
• До какви последствия може да доведе невъзможността за различаване на цвят?
– Цветната слепота бива различен вид: за зелен цвят – дейтераномалия, за червен цвят – протаномалия, и за виолетов – тританомалия. И може да бъде слабо изявена или силно изявена (А, В, С степени – като С е най-слабо изразена). Най-често е нарушението за зеления цвят, след това за червения и най-рядко е за виолетовия. Практически хората, които имат разстройство на цветното зрение, имат нормална зрителна острота и нямат други нарушения. Ограничени са в избора на професия. Не могат да бъдат пилоти, корабни навигатори, професионални водачи на МПС. Съществува и т.н. пълна цветна слепота (ахромазия). При нея е намалена зрителната острота от раждането, имат фотобоязън и трепкане на очите (нистагъм). Тези пациенти са силно ограничени в ежедневните си занимания. Състоянието не прогресира и прогнозата е добра. Те често използват помощни средства за четене. Доказва се с генетично изследване.
• Има ли лечение на далтонизма? В много оптики се предлагат очила с цветни филтри за далтонисти. Те до каква степен могат да помогнат?
– Лечение за далтонизма не съществува. Очилата с цветни филтри и лещите с оцветяване за далтонизъм имат за цел да увеличат интензитета на цвета, който не се възприема, с цел подобряване разпознаването на тоновете. Те могат в голяма степен да помогнат на пациентите да изпълняват определени дейности, свързани с разпознаване на цветове, като шофиране.