• Здравейте, д-р Маринчева. Какво представлява мелазмата?
– Вследствие на неравномерно кожнo пигментиране могат да се появят тъмни кафеникави петна по кожата на лицето. Toва състояние е известно като мелазма, което произхожда от гръцката дума „melas“ и означава тъмна кожа. Появата на мелазма е често срещан проблем при жените на възраст между 20 и 40 години, свързан с нарушение в пигментацията поради повишено отлагане на кожен пигмент меланин, синтезиран от по-активни меланоцити, най-видим в зоната на лицето и фотоекспонираните участъци. Тази промяна в пигментирането се нарича също маската на бременността, поради честата поява (15-50% от бременните могат да бъдат засегнати) през този период вследствие на хормонални промени. Състоянието е известно още под името „хлоазма“ – „зеленa кожа“, но тази терминология не се използва толкова често от дерматолозите.
• С какво са типични петната?
– Описани са 3 типа мелазма в зависимост от засегнатия кожен слой. Сред тях са епидермалната мелазма, която засяга най-горния кожен слой и се проявява с ясно ограничени, по-тъмнокафеникави петна. Дермалната форма засяга по-дълбоки слоеве и се характеризира с поява на по-светли сивокафяви, неясно ограничени петна. Мелазмата от смесен тип се проявява като кафеникавосив пигмент, съчетава характеристиките на другите 2 типа.
• Къде по тялото се появяват?
– Мелазмата се среща предимно при жени, по-рядко са засегнати пациенти от мъжки пол. Тези промени най-често се наблюдават по бузите, носа, челото, зоната около горната устна и други фотоекспонирани зони като деколте, шия, ръце.
• Кои са всички причини за мелазмата? Споменахте хормоналните промени, слънчевото изгаряне, но сигурно има и друго?
– Сред причините за появата на тези хиперпигментни петна са следните рискови фактори: ултравиолетова радиация (UVA, UVB и синя светлина, която се излъчва от крушки и електронни устройства като компютри, телефони); екзогенни или ендогенни хормонални фактори (употреба на естроген/прогестерон съдържащи противозачатъчни таблетки, бременност, менопауза, повишена хормонална чувствителност, която се изразява в увеличен брой естрогенни рецептори в хиперпигментния участък); някои фототоксични медикаменти (антиепилептични, антималарийни, антипсихотични и други лекарства); фамилна предразположеност; неподходяща козметика; заболявания на щитовидната жлеза, например при хипофункция на жлезата, която води до повишени нива на естроген, стимулиращ синтеза на меланин, от една страна, и от друга – до повишена кожна инфламация, която активира меланоцитите; кожно възпаление; по-светъл фенотип; стрес.
Диагностиката се основава на клиничната проява и се установява посредством преглед с дерматоскоп.
Сред диференциалните диагнози са постинфламаторна хиперпигментация, соларно лентиго, други форми на лентиго, лунички, медикаментозно индуцирана хиперпигментация, невус на Ito/Оto, Café au lait петна (петна тип „кафе с мляко“). За разлика от старческите пигментни петна (lentigo seniles) мелазмата може да изчезне спонтанно при хормонална промяна в нивата на естроген/прогестерон, постпартално или след спиране на терапия с медикамент.
• Кога наличието на тези специфични петна е симптом на заболяване?
– Тези промени в пигментацията предизвикват визуален дискомфорт на пациентите и в голям процент от случаите са изцяло естетичен проблем без органична причина и риск за поява на компликации.
Заболяванията на щитовидната жлеза като автоимунен тиреоидит или хипофункция/хиперфункция на жлезата могат да бъдат рисков фактор за появата на хиперпигментни петна. Механизмът не е съвсем изяснен, но увеличените стойности на щитовидни хормони водят до синтез на инфламаторни цитокини, което е важен фактор за активиране на меланоцити и образуването на повече меланин.
• Какво е лечението?
– Терапията се основава на намаляване на синтеза на меланин. При проявата на мелазма от голямо значение е засегнатият кожен слой, като по-повърхностните епидермални мелазми се поддават по-лесно на лечение от тези от дермален или смесен тип.
Локалната терапия се основава на апликация на кремове като хидрохинонът, съдържащи тирозиназен инхибитор, който потиска производството на меланин в клетките. Други медикаментозни средства са локални ретиноиди и кортикостероиди. Тези препарати могат да бъдат приложени в комбинация като имат ефект в 60-80% от случаите. Други приложими медикаменти са азелаинова, коджикова киселина или локални препарати, съдържащи витамин С, цистеамин, глутатион и др.
Алтернативен метод за отстраняване са химичните пилинги с по-щадящи киселини за отстраняване на епидермална повърхностна мелазма като алфа-хидрокси-гликоловата или бета-хидрокси-салициловата киселина или ретинолова киселина, които целят ексфолиране на кожата, премахването на излишен пигмент и мъртви клетки, синтез на нови клетки. Те могат да се употребяват и в комбинация с продукт за изсветляване на кожата за максимална ефективност.
Различни процедури като микродермабразио, IPL фотоподмладяване, микронийдълинг или терапия с лазер (Q-switched Nd:YAG, аблативни или неаблативни фракционни или пикосекундни лазери) също могат да имат ефект, но съществува риск от увреждане на епидермиса, поява на постинфламаторни хиперпигментации и влошаване на пигментните петна. Резултатът може да бъде забелязан след продължителна терапия в рамките на 3 до 12 месеца.
• Ако трябва да препоръчате профилактика на състоянието, кои стъпки са най-подходящи?
– В основата на превенцията на образуване на хиперпигментни петна и влошаването при наличието на такива стои всекидневното нанасяне на фотозащитни продукти с висок слънцезащитен фактор SPF 50, също така носенето на шапки, очила при излагане на слънце и редуциране на фотоекспозицията. Тази стъпка е от особено значение при наличие на генетична предразположеност към развитие на мелазма, бременност, употреба на хормонални добавки или противозачатъчни медикаменти. Освен това е необходима всекидневната им употреба дори и в облачни дни, защото UV радиацията бива ограничена само около 20%, като оказва влияние и човек е изложен на интензитет с до 70-80% от лъчението.
Интервюто взе
Мартина ЗИНОВИЕВА