На 8 юли 2013 г. пресслужбата на руския газов монополист „Газпром” заяви, че компанията си е осигурила подкрепата на новото правителство на България за реализиране на проекта „Южен поток”. Поводът – завършилото посещение на шефа на „Газпром” Алексей Милер в България. Както може да се прочете в това съобщение, на преговорите с Пламен Орешарски и министъра на икономиката, енергетиката и туризма Драгомир Стойнев „било изразено единно мнение, че реализацията на проекта на територията на България ще способства за ускоряване на темповете на икономическия растеж на републиката. Участниците в срещата изразили взаимна заинтересованост от най-бързата реализация на проекта”.
Както е добре известно, „Южен поток” се строи от „Газпром” и неговите европейски партньори с главната цел да заобиколи Украйна. България се явява ключов участник в проекта, тъй като именно на нашия бряг ще излезе магистралният газопровод от Черно море, а след това ще започне да пълзи из европейските страни.
Общата дължина на „Южен поток” е над 2,3 хиляди километра. Газопроводът ще премине през акваторията на Черно море с навлизане в изключителната икономическа зона на Турция и после
ще излезе на повърхността край Варна
По-нататък руският газ ще мине през територията на България, Сърбия, Унгария и Словения до Северна Италия – град Тарвизио. Предвижда се разклонения на магистралата да се изградят в Гърция, Хърватия и Република Сръбска в състава на Босна и Херцеговина.
Да си припомним, че на 7 декември 2012 г. руският президент Владимир Путин лично даде старта на строителството на морската част на газопровода „Южен поток”. Морският участък на грандиозния проект ще премине по дъното на Черно море – от компресорната станция „Русская” на руското крайбрежие до крайбрежието на България.
Предполага се, че първите доставки на газ ще започнат през 2015 година. През 2016 г. се планира да бъдат доставени 15,75 милиарда куб. м газ, през 2017 – 31,5 милиарда куб. м, през 2018 – 47,25 милиарда куб. м, и през 2019 г. газопроводът трябва да достигне своята проектна мощност – 63 милиарда куб. метра.
Колкото и да ни се представя този транснационален проект като изключително изгоден за всички участници в него, въпросителните и загадките в „Южен поток” продължават да бъдат все така без разумен и честен отговор. Редица експерти са убедени, че
този проект е чисто политически, тъй като икономически е необоснован
Та нали съществуващите транзитни мощности на Русия днес 2 пъти превишават реалните обеми на газта, която се транспортира. И ако се добавят тук 2-те нови тръби на „Северен поток” и 4-те – на „Южен поток”, то тези възможности ще достигнат 300 милиарда куб. метра газ годишно. А Русия през тази година ще транспортира не повече от 140 милиарда куб. метра.
Ето защо този проект носи чисто политически характер, това е елемент за натиск и лост за управление. Трудно е да се разбере икономическата целесъобразност от строителството на този „поток”, та нали в Европа влагат пари само в проекти, от които тези пари могат да се върнат и умножат. Но монополистът Русия строи „Северен” и сега „Южен поток”, макар вече да разполага със „Син поток”, построен преди 10-15 години. Тогава също да заявявали, че този „поток” ще осигури транзит на газ през Турция за Европа...
Интересно е, че „Южен поток” още от самото си начало създава скандали (политически, икономически, екологични), които, без съмнение, постепенно се пренасят и на наша почва, като
„букетът” от екологични проблеми ще „цъфне” след навлизането на „тръбата” в България
И това не са празни приказки, продиктувани от русофобски настроения или страх от увековечаване на енергийната ни зависимост от Русия. Независимо от това, че лично Путин уверил, че „Южен поток” ще се контролира от стотици датчици, за да се избегне екологична катастрофа, екологичните проблеми, създадени от газопровода още с първите метри положени тръби, съвсем не са химера, а реалност, с която и ние можем да се сблъскаме в съвсем близко бъдеще. Достатъчно е да погледнем как вървят нещата с осъществяването на проекта на руска територия, където лобистите на „Газпром” публично призовават да се нарушава руското законодателство, опирайки се на опита от строителството на един друг газопровод – „Северен поток”.
По същество руските газови специалисти не си блъскали много главите над руския отрязък от газопровода: създава се впечатление, че някакъв топ мениджър просто е взел картата и с линийка е начертал най-краткия маршрут към Черно море в посока към Ямалския полуостров.
Когато избраният от „Газпром” подизпълнител по провеждане на инженерните проучвания обнародвал технико-икономическата обосновка на проекта, то се оказало, че газопроводът само в Краснодарския край засяга пет особени охраняеми зони, включително федералния курорт Анапа. Черно на бяло „експертите” записали, че трябва да се внесат изменения в индивидуалните положения и описанието на границите на засегнатите резервати, за да може на тази територия да се разположат проектираните обекти. В превод на нормален език това означава: границите на националните паркове и курорти, оказали се за нещастие на пътя на „Южен поток”, ще трябва да се прекроят наново.
Между другото, засегнатите от газовата тръба резервати представляват последните в Южна Русия относително незасегнати участъци от горски степи, обитание на редица животни и реликтови растения, включени в Червената книга на защитените видове.
Според руските еколози най-възмутително е, че материалите от технико-икономическата обосновка, са били изработвани в най-строга тайна.
Независимите експерти и „зелените” били изцяло лишени от възможността да „извият” тръбата, както се казва, „в зародиш”, т.е. още в стадия на чертежи и ескизи. Всъщност това не би трябвало да бъде изненада: та кой би могъл да се осмели открито да критикува всемогъщия „Газпром”, превърнал се в оръдие на руската геополитика.
В случая с курорта Анапа нещата изглеждали малко по-сложни за всесилните лобисти на газовия гигант. Естествено, възможността да се изпразни федералният курорт (което би предизвикало нечуван скандал, но би решило „проблема” радикално) не можела да не предизвика тревога и сред еколозите в останалите страни, през които предстои да мине газопроводът. Независимо от висотата на своите технологични офиси с пряк изглед към Кремъл, „моторите” на проекта „Южен поток” все пак не биха си позволили подобен радикален начин на действие в чужди държави, колкото и приятелски настроени и зависими от Русия да са техните правителства. Ето защо те тръгнали по един по-сложен и съмнителен от юридическа гледна точка път, но по-малко скандален: било решено тихо и хитро да се коригират границите на санитарната охранителна зона около курорта по такъв начин, че тази територия да стане „удобна” за прокарване на газопровода.
В началото „Газпром” се оказал пред доста неприятна дилема. Да задейства с пълна сила лобистките си възможности, премествайки въпроса в политическа плоскост (използвайки риториката „Долу ръцете от стратегическия проект!”) и в най-кратки срокове да се сдобие с нужните правителствени решения, сътворявайки с Анапа същото, което направил с кубанските резервати, или, съблюдавайки всички предвидени от закона процедури, да провали графика за начало на строителството.
В последния случай газовият монополист нямало да може да изпълни
поръчението на Владимир Путин, който през декември 2011 г. поискал от „Газпром”
да ускори началото на реализацията на проекта „Южен поток” и да пристъпи към неговото строителство още през 2012 г., а не през 2013, както се планирало по-рано.
Как мислите, кой вариант избрали шефовете на „Газпром”? Компанията практически вече си осигурила „индулгенция” за всяка отговорност. Изпълнителният директор на Руския съюз на горивата Григорий Сергиенко заявил, че „при тази политическа задача, която се решава с прокарването на газопровода, проблеми със строителството не може да има”. А изпълнителният директор на консултантската компания East European Gas Analysis Михаил Корчемкин казал по този повод буквално следното: „В частност разрешението от природозащитните органи за газопровода Грязовец–Виборг беше получено една година след началото на строителството.” Т.е. въпросният високопоставен служител, като голям познавач на руските нефтени реалности, констатирал, че щом „Газпром” е успял да строи незаконно „Северен поток”, то с „Южен поток” също няма да възникнат проблеми – може, така да се каже, всичко да се оформи със „задна дата”.
Любопитно е, че „Газпром” вече веднъж е реализирал подобие на „Южен поток” – строил е „Син поток”, газопровод до Турция по дъното на Черно море, и тогава станало съвсем нагледно как в компанията разбират „политическите задачи”. През 2001 г. в резултат на прокарването на „Син поток” практически прекратил своето съществуване регионалният природен паметник „Урочище сосны крымской Архипо-Осиповское” (боровете пречили по най-краткия път да се прокара газопроводът към брега на Черно море) – и това далеч не е единственият случай на използване на Краснодарския край в качеството на „бананова република”.
През 2004 г. газовият монополист си спечелил незавидна слава сред жителите на кубанското селище Прорвенское: близо до него аварирала газова сонда, и цялата околност била засипана с продукти от газовото горене. При това самата сонда била по някакъв загадъчен начин пробита на територията на федералния природен резерват „Приазовский”.
Пет години по-късно без екологична експертиза започнало прокарването на „олимпийския” газопровод „Джубга-Сочи”,
в резултат на което отново пострадали защитени природни територии – Агрийският резерват и горският парк Кадош.
Очевидно е, че екологичните проблеми, създавани от прокарването на газопровода „Южен поток” на руска територия, е нещо, с което ще ни се наложи да се сблъскаме и в България, когато „тръбата” изпълзи от морето край Варна. И не е трудно да се досетим, че при сегашното наше правителство решаването на тези проблеми ще става по същия начин, както е свикнал да работи „Газпром” в Русия – чрез грубо погазване на местното законодателство, лъжи, манипулиране на общественото мнение, изготвяне на документация със „задна дата” и т.н.
Но екологичната опасност не е свързана само с наземния участък от „Южен поток”.
Дъното на Черно море също може да се окаже рискова зона за газопровода, евентуална авария в който може да има катастрофални последици.
Преди няколко месеца еколози от Анапа съобщили, че в източната част на Черно море изригване на подводен вулкан е повредило 160-километров оптичен кабел, съединяващ градовете Поти, Сочи и Новоросийск. Компанията собственик на кабела съобщила, че в четири негови участъци ясно се виждат следи от повреждания от огън. На тези места била разтопена защитната полиетиленова обвивка. В района на аварията, който се намирал в южния участък на кабела, спешно се отправил кораб от Италия. Екип от специалисти издигнал повредения участък от дълбочина 1300 метра и пристъпил към ремонтни работи. Редица информационни агенции съобщили, че разтопяването на подводния кабел предизвикало нарушения в работата на интернет. В частност с изригването на подводния вулкан били свързани смущенията в работата на официалния сайт на предстоящата олимпиада в Сочи през 2014 година.
Интересно е, че вулканът, предизвикал толкова шум, няма дори име. Впрочем, ако той и в бъдеще продължи да нарушава работата на интернет, тогава рискува да се обзаведе с десетки и стотици обидни прякори.
Повреждането от вулкан на един дълбоководен кабел
може да се обсъжда и шеговито. Но когато близо до Анапа започва строителството на газопровода „Южен поток”, то шегите стават неуместни. Да си припомним: предвижда се на разстояние около 5 мили от брега да се положи тръба с високо налягане от Варваровската пукнатина в посока към нос Голям Уртиш, откъдето по дъното на Черно море ще се устреми към бреговете на България. Независимо от всички уверения на специалистите за екологичната безопасност на този проект, след инцидента с оптичния кабел не може да не се появат и съмнения.
Активизацията на вулканите на дъното на Черно море е свързана с някакви дълбочинни геологични процеси, което потвърждава и серията от земетресения, случили се в района от Абхазия до Анапа през декември-януари.
Съдейки по всичко, тези процеси не са изучени докрай, след като кабелът е бил прокаран по такъв начин, че е станал уязвим за вулкана. Къде е гаранцията, че в случай на прокарване на газопровод той няма да бъде повреден от някакъв дълбоководен вулкан? Но разкъсването на магистрален газопровод с високо налягане по своите последствия не може да се сравни с повредата на свързочен кабел. Дори само поради това, че в този случай заедно с газта към повърхността ще се устреми сероводород.
В съвкупност те образуват взривоопасна смес
Съществуването на дълбоководни вулкани на дъното на Черно море не е особено популярна тема. Може би защото става дума за лошо изучен проблем. По принцип това, разбира се, не са грандиозни вулкани от типа на камчатските, а по-скоро приличат на кални вулкани, но те са много и през цялото време са повече или по-малко активни. Циклични. От това се поражда и сероводородът в Черно море. Ако се погледне на мониторите за сеизмична активност, то Черно море доста често е разтърсвано на дълбочина. Но тук дълбоководна апаратура почти не се използва. Всичко, което се случва в недрата на морето, се изучава главно с косвени методи.
Разбира се, в „Газпром” гледат на всичко твърде оптимистично. А животът показва, че да се предвиди всичко в такива рискови проекти е невъзможно. Разбира се, нефтът е по-лош от гледна точка на замърсяването на морето, но газта е по-опасна, тъй като именно
в Черно море сероводородният слой започва от дъното и стига почти до повърхността
Мнозина смятат за наивни и смешни опасенията от „взривяване” на Черно море, смятайки ги за несериозни и необосновани. Но когато се добави факторът газ и наличието на активна вулканична дейност на дъното, то всичко това престава да бъде наивно и смешно.
Защо трябва да обръщаме внимание на всичко това, при положение, че предишният взрив на Черно море се е случил преди няколко милиона години и е напълно възможно той да се повтори отново след още няколко милиона? Преди всичко това е информация за размишление. За мястото, където живеем, и за нашето място в него. Както заявил проф. А. Осипов в една своя лекция: „Трябва да се страхуваме не от това, което не зависи от нас, а от това, което зависи от нас.” И още от думите на професора: „Законите на екологията се потъпкват тогава, когато страстите на властта, печалбите, сребролюбието замъгляват човешкия разум и той (този нещастен човек) започва да безумства, унищожавайки всичко около себе си и – в крайна сметка – самия себе си.”
Владимир ЙОНЕВ
