Тази история се развива пред очите ми – на един 8-годишен сладур, който е съвършен в изкуството да манипулира родителите си. Малкият ученик е с такъв ангелски вид и глас, че поне три месеца вярвах в неземната му природа. Докато един ден, доближавайки дома им, не чух истеричния му рев и тръшкане, съпроводени от крясъците на баща му. Занемях и се заковах на място. Секунди след това вратата се отвори и хитрецът мина покрай мен, примижал от удоволствие, с пакетче шоколадови бонбони, които хапваше така благоговейно, че чак не ме видя. Случи се и друг път.
Безсмислено е да ги питам защо, след като се оплакват, че всяка високо въглехидратна храна или напитка го прави хиперактивен, му купуват лакомства? Още повече че магазинът е доста далеч от тях и като няма, няма да има, нали? И защо му пекат безглутенов хляб, след като не го поглежда? Само рождените дни на съучениците и почерпките там ли са формирали хранителните навици на момчето? Или родителите му се правят, че го хранят здравословно, а той се прави, че спазва правилата? Май войната не е само на ниво „броколи”.
Детето не яде броколи
Разбира се – как ще ги яде, след като и ние не ги поглеждаме, нищо че са на всеки щанд със зеленчуци? И какво от това, че са от фамилията на зелето и са нискокалорични и много полезни?
В много семейства битката е в полза на децата – те имат 101 хитроумни начина да измамят, че са си изяли зеленчуците. Дали ще ги дават тайно под масата на кучето, ще ги крият в чорапите или ще ги увиват „за после” – няма начин, щом са решили, ще ви изработят. И с ръка на сърце, признайте: и вие като деца не сте обичали зеленчуците, освен пържените картофки, гарнирани със салата от кюфтенца, нали?
Родители и нутриционисти, дето приемат по на сериозно от моите познати храненето на децата си, отдавна са се отказали от принудата – както при нас, така и при малките тя е безсмислена и буди само съпротива. Те залагат на крем супите като вкусно и полезно ястие, в което хич не личи какво има. Сварените и смлени кочани от карфиол, броколи, тиква или каквото друго малкото не яде – включително и лук и зеленилки – могат да се поднесат в купа, поръсени с малко настърган кашкавал и крутони.
Друг вариант е „омразните” зеленчуци пак да се сварят в малко вода или бульон и да се направят на пюре. Свареният картоф ще помогне то да добие хубав, стегнат вид (все пак не правете с пасатора пюре само от картофи, защото ще активирате нишестето и ще се получи една маса туткал, която не става за ядене). Към пюрето сложете малко прясно настъргано индийско орехче, посолете, добавете бучка масло. Сервирайте го към парченце печено пилешко или го разпределете в кутии в хладилника и фризера. Така винаги ще имате основа за сосове и яхнии, сгъстител за супи. Ако не сте добавяли бульон от кубче и сол, това е идеалната бебешка храна.
Излезте от клишето, купете за почивния ден плод или зеленчук, който не сте опитвали вкъщи – прочетете повече за него в мрежата, обелете, пригответе, съберете се за дегустация. Иначе и за вас, и за децата много нови вкусове ще останат непознати.
...
Бойка ВЕЛИНОВА
Цялата статия може да прочетете във в. "Лечител" 
