Учени от Шефийлдския университет откриха, че протеин, който играе роля за развитието на човешката плацента, може също така да помага и за имплантирането на ембрионите в матката – нещо, което би могло да подобри леченията срещу повтарящи се спонтанни аборти и прееклампсия.
Така нареченият синцитин-3, който е възникнал в резултат от вирусна инфекция на нашите предци примати преди 25 млн. години, първо бива секретиран върху повърхността на развиващия се зародиш, още преди дори да се е имплантирал в утробата.
Това означава, че той най-вероятно играе важна роля за закрепването на ембрионите към матката, както и за образуването на плацентата.
Това фундаментално разбиране на най-ранните фази на развитието на човешкия зародиш е решаващо за подобряване на текущите терапии, прилагани срещу различни стресиращи усложнения на бременността като повтарящите се спонтанни аборти, ограничения фетален растеж и прееклампсията – животозастрашаващо състояние на повишено кръвно налягане на майката по време на бременността.
Професор Хари Мур, един от директорите на университетския Център за стволовоклетъчна биология и водещ автор на изследването, каза: „В крайна сметка може да сме в състояние да разработим кръвни тестове на базата на нашите резултати, за да идентифицираме бременностите, които може да са изложени на риск, както и да създадем подходящи терапии“.
Сега учените ще изследват дали нивото на секрецията на синцитин-1 при ембриона преди имплантирането е свързано по някакъв начин с изхода от бременността при жени, преминали инвитро оплождане.
„Досега не знаехме, че този протеин се експресира толкова рано в зародиша. Интересното е, че синцитин-1 се секретира главно в клетките на ембриона, наречени полярни трофобластни клетки, които първо се прикрепят към ендометриалните епителни клетки на матката. Ние открихме в лабораторията, че трофобластните клетки, които секретират синцитин-1, не само се сливат в едно цяло – което в тялото ще образува съществена бариера за предпазване на ембриона, но и секретират наномехурчета, наречени екзозоми. Тези екзозоми могат да комуникират с клетки в други части от организма на майката, за да я подготвят за бременността. Ако това не протече правилно в най-ранните етапи, то може да причини проблеми през цялата бременност“, обяснява Мур.
Превод от английски
Елица ТАНЧЕВА
