Брой: 23, 9 юни 2016 - ХРОНИЧНАТА УМОРА

Усещането, че сте уморени през цялото време, е доказателство, че „енергийните централи“ на клетките ви не ви снабдяват с достатъчно енергия, казва д-р Сара Мейхил. Но проблемът не е изцяло в главата ви или дори в щитовидната ви жлеза – той обикновено се намира в стомаха ви
Синдромът на хроничната умора (СХУ) не е диагноза; той е клинична картина от симптоми, за които може да има много причини. Умората всъщност е защитен симптом. Той ви предпазва да не увредите тялото си, като го товарите прекалено много. От 1982 г. насам съм лекувала повече от 5000 пациенти със СХУ. Вече знам, че има само един начин да се оправите, и той обхваща пакет от терапии. Пакетът трябва да бъде прилаган в правилния ред, подобно на строенето на къща – няма как да поставите прозорците на горния етаж, докато не положите основите и не иззидате стените.
Много пациенти идват при мен, след като вече са изпробвали неща като тироксин или инжекции с В12, но ако подходящата диета, микронутриенти и премерена почивка и активност не са налице, то може да няма никаква полза. Лечението, препоръчвано от мен, изисква пълна промяна на стила на живот и обикновено започва от състоянието на стомашно-чревния тракт. Пациентите трябва да станат свои собствени лекари, детективи и психотерапевти, за да намерят най-добрите за тях стратегии за оздравяване.
Клетъчната енергийна централа
Ние сме съставени от много различни типове клетки – в това число от сърдечни, мускулни и нервни. Всички те са различни, защото изпълняват различни функции, които изискват енергия.
Макар че всеки тип клетка е специализиран, начинът, по който се снабдява с енергия, е един и същ – чрез митохондриите. Можем да си представим тези органели като малки двигатели, които захранват всяка клетка в тялото.
Работата на митохондриите е да доставят енергия под формата на химичното съединение аденозинтрифосфат (АТФ). Това е единната енергийна валута, тя може да бъде използвана за всякакъв вид биохимични задачи – от съкращаване на мускулите до производство на хормони. Когато митохондриите не функционират добре, резултатът е слабо снабдяване с АТФ; тогава клетките забавят работата си, защото им липсва енергия да я извършват с нормална скорост. А когато това стане, телесните функции също се забавят.
СХУ може да е признак за нарушена функция на митохондриите, която засяга всяка клетка в тялото.
Ние имаме запас от енергия, от който можем да черпим през целия ден. Това, което ни предпазва да не изразходваме твърде голямо количество, е усещането на умора – симптом, появяващ се, когато потребностите от енергия надхвърлят наличните резерви. Този запас от енергия трябва да бъде изразходван за поддържане функциите на сърцето, мозъка, стомаха, бъбреците и черния дроб, просто за да можем да живеем.
Тези „домакински“ задължения консумират две трети от нашата енергия, оставяйки ни една трета за „допълнителни“ дейности като физическа активност и по-засилена умствена дейност. При СХУ или запасът от енергия е малък, или твърде голямо количество се изразходва за физическа и умствена активност.
Имате ли СХУ?
Двата ключови симптома (умствени или физически) при пациентите с хронична умора, за които смятам, че са отражение на митохондриалната дисфункция, са:
* много слаба издръжливост – можете да правите различни неща, но само след секунди се изморявате
* продължителна умора – симптомите траят по 24 часа, когато се претоварите.
Проявленията на умствената умора като лоша краткосрочна памет, невъзможност да се следва линията на аргументация, трудно четене или гледане на телевизия, слаба способност за решаване на проблеми и затруднение за справяне с повече от едно нещо наведнъж (т.нар. замъглен мозък).
Други чести симптоми включват:
* неразположение
* мускулна болка, причинена от лош антиоксидантен статус, ранно превключване на анаеробен метаболизъм или дефицит на магнезий
* мускулна слабост (в това число на очни мускули, водеща до проблеми като замъглено зрение)
* нарушение на съня („биологичният часовник“ избързва с един до шест часа, така че страдащите от СХУ заспиват и се събуждат късно, което ги прави естествени „сови“)
* склонност към рецидивиращи инфекции
* обща хиперчувствителност, например към шум, светлина, докосване, болка, миризми
* непоносимост към лекарства/алкохол, особено към антидепресанти, бета-блокери, статини и медикаменти за кръвното налягане
* усещане за нереалност
* лош температурен контрол
*    стомашно-чревни симптоми
* главоболие
* крайности на настроението
* болки в ставите.
Може да са налице болезнени точки в мускули и сухожилия, признаци на възпаление като болезнени, подути лимфни въз­ли на врата и/или лека температура. Възможна е и депресия, защото даващият енергия АТФ е нужен за работата на невротрансмитерите като серотонин и ацетилхолин.
Как да лекувате дълбоката умора
Разбирането на процеса на клетъчното дишане и на това, какво се обърква при страдащите от СХУ, полага биологичната основа на лечението. При много, ако не и повечето случаи нещата са свързани с диетата и състоянието на стомаха и червата, което обяснява защо долуизброените мерки  са задължителни, за да се постигне положителен ефект:
* Спазвайте палео диета или диета с нисък гликемичен индекс, която избягва основни алергени и включва пробиотици.
* Коригирайте митохондриалната функция с D-рибоза, инжекции с магнезий, НАД (никотинамидаденин динуклеотид) 500 мг, ацетил-L-карнитин и коензим Q10.
* Компенсирайте лошия си антиоксидантен статус с витамин В12, коензим Q10, СОД (супероксид дисмутаза) и глутатион пероксидаза.
(Бел. ред. Витамин В12 може да си набавите от Витатабс В-комплекс стронг, а коензим Q10 – от УБИГОЛД Q10. Виждате ги на фолиото.)
* Спете много, за да могат митохондриите да се възстановят. Стремете се към девет часа сън между 21:30 и 6:30.
* Опитайте програми за детоксикация, ако е подходящо, като такива, използващи далечна инфрачервена сауна и хелираща терапия, за да намалите тежките метали, пестицидите, социалните отрови (алкохол, тютюн и наркотици), летливите органични съединения и медикаментите в тялото.
* Оптимизирайте работата на стомашно-чревния тракт, в това число секрецията на стомашна киселина, панкреатичната функция и ферментацията в дебелото черво.
* Определете темпото на дейностите си така, че да избегнете прекомерен стрес за митохондриите.
* Компенсирайте вторичните вреди, причинени отчасти от митохондриалната дисфункция, като имунни нарушения, проблеми с ендокринни жлези (например щитовидната) и бавна чернодробна детоксикация.
* Коригирайте вторичния хипотиреоидизъм, вторичния хипоадренализъм (понижена функция на надбъбречните жлези) и ниските нива на мелатонина.
* Идентифицирайте хроничните алергии/инфекции, които може да се предизвикват от ферментацията в стомаха и червата, причинена от микроби, на които имунната система реагира неадекватно.
Натурални начини за борба с умората
Макар че някои от следващите препоръки (особено тези за количеството почивка) се отнасят за хората с крайна умора (т.е. СХУ), всеки, който се чувства постоянно уморен, би могъл да извлече полза от следването на голяма част от тези съвети.
Спазвайте палео диета
Въглехидратите са склонни да предизвикват умора дори при „нормалните“ хора. Модерната тенденция е те да се използват като източник на енергия вместо мазнините. Дълговерижните ма­з­нини от зеленчуците, ядките, семената и рибата са отлични строителни блокове за изграждане на нови клетъчни мембрани.
От тях обаче не става добро гориво. Тялото предпочита средноверижните мазнини от месото, маста, маслото (ако нямате алергии), кокосовото масло и шоколада (тъмния, с поне 70% какаови зърна). Нормално функциониращият долен отдел на стомашно-чревния тракт ферментира растителните влакнини до късоверижни мастни киселини, друго превъзходно мастно гориво.
Алергията към храни е честа причина за много симптоми като раздразнени черва, астма, резки колебания на настроението, главоболие, артрит, „алергични мускули“ (повишена чувствителност, предизвикана от механични мускулни увреждания като разкъсвания и натъртвания) и разбира се, умора. Най-честите виновници са зърнените, млечните продукти, маята и токсините.
Химикалите в диетата потискат ензимните системи и забавят обмяната на веществата. Това се отнася за лекарствата, както и за синтетичните добавки в храните и остатъците от пестициди, хормони и антибиотици. Морската риба, уловена близо до брега, може да е замърсена с живак.
Избягвайте храни с изкуствени добавки, оцветители, ароматизанти и найлонови опаковки (особено ако ги притопляте) и ги заменете с органични винаги, когато е възможно.
...