Статистиката на потреблението на антидепресанти показва, че жените прибягват до тези средства два пъти по-често, отколкото мъжете. Означава ли това, че представителките на слабия пол са повече подложени на депресии, отколкото мъжете? Може би те възприемат по друг начин негативните и трудни моменти в живота? Американски учени доказали, че мъжете и жените понасят депресията по различен начин.
Преди всичко, депресията –
това е епидемия не само на нашия век
Тя се е срещала и по-рано, просто това състояние било наричано по друг начин. Древните гърци казвали за хората с депресия, че страдат от излишък от черна жлъч в организма. Споменаване на този недъг може да се открие в записките на древногръцкия лекар и философ Емпедокъл. Депресията също дълго време била наричана меланхолия, този термин бил въведен от Хипократ.
През XIX в. във времената на писателите, представители на романтизма, всички разстройства в психическото състояние на човека били наричани от лекарите неврастения. Класически примери за неврастеници са М. Лермонтов, лорд Байрон и Шарл Бодлер. Самият термин „неврастения” се появил благодарение на американския невролог Джордж Беард. Той я нарекъл болест на съвременния живот, тъй като тя възниква поради страх от новото време, индустриалните промени и големите градове. Неврастенията станала първата „модна болест”, която заинтересувала и лекарите, и средствата за масова информация, артистите, писателите и цялото останало общество.
Ако „черната жлъч“, меланхолията или неврастенията се смятат за синоними на съвременния термин „депресия”, то всичко това може да се нарече заболяване на тези, които не са успели да се приспособят към живота в съвременното общество. Депресията – това е реакция на организма към стреса.
Историята се повтаря
В наше време се наблюдава нова кулминация на старата болест: рязка умора, апатия, нежелание за правене на каквото и да било, желание само за това, да бъдеш оставен на спокойствие, чувство за потиснатост.
„Депресията – това е болест“, - твърдят медиците. Депресията – това е реакция на организма, възникваща в резултат на нарушаване на равновесието в невропредавателите в мозъка. И всички тези симптоми действително се потвърждават от официалната медицина.
За лекаря-специалист е доста лесно да определи депресията, за да назначи средства за нейното лечение. Депресивният синдром се отличава с няколко явни признаци: влошено настроение, недостиг на енергия и съответно нежелание за никаква дейност, намалени способности за получаване на удоволствие дори от любимите и интересни вещи или занимания, снижаване на концентрацията, неоправдана умора.
Но, ако бъдем честни, то нима има хора в съвременния свят, които никога не са преживявали подобни симптоми? Болшинството жители на Земята се намират в постоянен стрес поради натиска на обществото, натрапените критерии, заради вечното преследване на пари и красота. Така че, може би, всички гореописани критерии за депресията са просто временни психологически проблеми?
Статистика
По данни на Световната здравна организация ежегодно в света около 150 милиона човека изпадат в депресия.
Съгласно изследвания, проведени в САЩ, хората, подложени на депресии, имат два пъти повече шансове да умрат от други заболявания. А при хората с тежки хронични или онкологични заболявания нивото на депресия е много по-високо отколкото в здравите хора.
Според прогнозите на СЗО, към 2020 г. депресията ще излезе на първо място в света сред всички заболявания, изпреварвайки днешните лидери – инфекциозните и сърдечно-съдовите заболявания.
Още сега депресията е най-разпространеното заболяване, което по-често се среща при жените. При това, съотношението 1:2 (мъже:жени) не зависи нито от страната, нито от социалния статус или възрастта. Защо съществува такава огромна разлика между мъжете и жените?
Жените – слаб пол?
Подрастваща възраст, раждане и предменструален синдром, менопауза – има редица физиологически и хормонални причини, отслабващи жените. Лекарите твърдят, че мъжете в това отношение са по-малко уязвими.
Неравенството на жените в социалната сфера е доста разпространено явление, независимо от страната. То се проявява в нивото на образование, заетост, доходи. Всичко това оказва негативно влияние на емоционалното състояние и психологическото здраве. При това представителките на слабия пол много често носят на раменете си двойно натоварване: професионално и семейно. Нерядко майката възпитава сама детето. Право пропорционално на намаляването на доходите нараства и натоварването. Не винаги такива жени успяват да получат достойно образование, съответно те могат да си намерят само неквалифицирана работа и често остават безработни. Излиза, че причината за лошото психологическо състояние на жените често се крие в дискриминацията по полов признак и лошото социално-икономическо положение.
Много често своя роля играят и установилите се стереотипи, поради които лекарите много по-лесно предписват антидепресанти на жените, отколкото на мъжете.
В депресивно състояние жените стават апатични и тъжни.
Мъжете – силен пол?
Мъжете в нашия свят са заложници на имиджа. Мъжът винаги трябва да бъде силен и да крие своите емоции. Но мъжете също страдат от депресивни състояния, просто проявяват това по друг начин: те търсят спасение в алкохола или наркотиците, вършат агресивни постъпки или нарушават закона. Всяка година се самоубиват приблизително 4 пъти повече мъже, отколкото жени.
Мъжете рядко търсят помощ. Дори ако един мъж се реши да се обърне за помощ към лекар-специалист с оплакване от депресия, то доста често той е неправилно диагностиран, тъй като лекарите се ориентират главно към женските симптоми на депресията. Пък и традиционните способи за лечение на депресията, свързани с регулиране на нивото на „хормона на щастието“ серотонин, са много по-ефективни за жените.
За съжаление, лекарите и психолозите си изграждат представата за клиничната картина на депресията, съдейки по типично женските симптоми на болестта, а мъжките най-често сякаш остават незабелязани или не се свързват с депресията. В частност, именно за мъжете е характерна „депресията без тъга”, когато потиснатостта, вялостта, тъгата, които, впрочем, стоят в основата на депресията, отсъстват или са изразени слабо, затова пък на преден план излизат раздразнителността и гнева, разстройствата на съня, загубата на апетит, намалената увереност в себе си и непонятни телесни болки. Това са главоболие, болки в гърба и ставите, в гърдите, скокове в артериалното налягане, храносмилателни разстройства. Много често мъжете дори и не подозират, че
причината за всичко това трябва да се търси в главата, а не в тялото.
Още един чест соматичен ефект заслужава отделно внимание. Става дума за рязкото снижаване на либидото, понякога съпровождано от еректилна дисфункция. За мъжката самооценка това е пагубно, а значи, подхранва депресията; получава се затворен кръг. Друга крайност е сексуалната разпуснатост, която носи всичко друго, освен радост.
Мъжете реагират по свой начин на депресията. Не с торта, а с алкохол, не със сълзи, а с агресия, не със затваряне в собствената черупка, а с маниакално потъване в работата, хобито или компютърните игри. Поради това, че депресията по-често кара мъжете да я давят с бутилка, и дори да я заглушават с още по-сериозни вещества, често е сложно да се каже дали депресията е предизвикана от пиянство или пък е станала негово следствие.
Депресията при мъжете по-често се развива като част от посттравматично стресово разстройство – просто поради това, че именно мъжете воюват, ловят престъпници, гасят пожари и спасяват жертвите на стихийни бедствия, работят в опасни производства, където се сблъскват често с нещастни случаи.
Жените се опитват да се освободят от депресията с дълги беседи – оплакват се в социалните мрежи или плачат на рамото на свои приятелки. Макар това да не може да замени помощта от специалисти, то оказва несъмнен терапевтичен ефект. Мъжете поглъщат депресията мълчаливо, и тя ги разяжда отвътре. Има още едно обстоятелство, затрудняващо търсенето на професионална помощ: огромното болшинство от психолози-консултанти са жени. А да се говори за нещо дълбоко лично и болезнено с човек от противоположния пол за мнозина е не просто трудно, а и абсолютно изключено.
Възможно е всички тези различия в мъжката и женската депресии да имат не само социални, но и генетични корени. Изследователи от Университета в Питсбърг намерили 19 хромозомни участъка, свързани с една от формите на голямо депресивно разстройство. Но само при една трета от тях тази връзка се оказала значима за представителите на двата пола, а останалите 16 били специфични за мъжете или за жените.
Депресията променя хората
Хората, преживели депресия, често говорят не само за изпитаните страдания, но и за измененията, които тя провокира в техния живот: човек променя мнението за себе си и, вероятно, за цялата система от житейски ценности.
Депресията еднозначно пренастройва взаимоотношенията в семейството – въпросът е само в това, ще съумеят ли да се справят членовете на семейството с този период от живота.
Във всеки случай, депресията – това е напомняне, че всеки човек си има предел, не може да се постигне всичко, да се съотвества на всички натрапвани от обществото идеали: престижна работа, висок доход, любяща втора половинка, послушни и умни деца, вечна младост и красота... А може би, просто не е нужно да се измъчваме от подобни преживявания. Тогава, вероятно, и антидепресантите ще изчезнат от ежедневното ни „меню“.
Владимир ЙОНЕВ
