И до днес случаите на тропически болести сред жителите на европейските страни не са станали рядкост. Главната причина е небивалия растеж на потоците от хора и стоки между различните части на планетата. Десетки милиони бежанци, гастарбайтери, туристи, изследователи ежегодно пресичат паралелите, нерядко носят в себе си вече позабравени, а понякога и съвсем непознати болести. Никакви карантинни служби не могат да гарантират защита от подобна „контрабанда”: ако в колониалната епоха междуконтиненталните пътешествия отнемали много седмици, то днес човек, заразен с опасна болест, може да се окаже на другия край на планетата само след няколко часа – дълго преди в него да се проявят симптоми, които ще позволят на лекарите да диагностират болестта и да изолират нейния носител. Нещо повече, ако чумата, туберкулозата или полиомиелита западната медицина все още не се е отучила да разпознава, то далеч не всички лекари са запознати със симптомите на анкилостомозата или проказата. Така че без специални центрове, насочени именно към изучаване и лечение на тропическите болести, днес не могат да минат дори страните, разположени далеч на Север. Още повече, че поради глобалното затопляне границите на климатичните зони, а значи, и ареалите на тропическите заболявания, преди всичко тези, което се разпространяват от кръвосмучещи членестоноги, доста бързо се преместват към полюсите. От през 90-те години на миналия век се наблюдавал ръст в броя на европейските региони, в които са регистрирани
случаи на малария, при това не само внесена отвън, но и местна.
Тази напаст засегнала дори Якутия. В редица европейски райони били наблюдавани случаи на заболявания от западнонилска треска, пренасяно от комари остро вирусно заболяване, предизвикващо възпаление на мозъка и поразяващо лимфните възли. Тази болест се поддава на лечение, но само ако е дигностирана навреме, а с това, както е известно, има големи проблеми. Характерните за тропиците болести – не само пренасяните от „кръвопийци”, но и такива като криптококозата (гъбично заболяване, поразяващо централната нервна система), - все по-често се срещат в северните части на САЩ. Учените смятат за напълно вероятно проникването в развитите страни на жълтата треска и треската денге.
И все пак борбата с тропическите болести може да се нарече успешна. През 1980 г. СЗО обявила пълна победа над един стар враг на човечеството – едрата шарка, а случаите на чума са много редки и никога не прерастват до мащабна епидемия.
Най-голяма опасност за европейците, в това число и за българите, представляват инфекциозните и паразитни заболявания, срещащи се само в тропическите страни, доколкото няма широка практика за тяхното диагностиране и лечение, и огромното болшинство от лекарите просто не ги познават. Сред тези заболявания могат да се посочат, например, трипанозомите, предаващи се в Африка от мухата цеце, а в Южна Америка – триатомовите дървеници, филариатозите, шистозомиазите и др. Съществуват инфекции, които се срещат само в определени райони на тропическите страни, например кясанурската горска болест (инфекциозно заболяване от групата на хеморагичните трески), която се среща само в някои южни щати на Индия.
Впрочем, най-често европейците стават жертва на твърде банални недъзи.
Палмата на първенството отдавна държат чревните инфекции
– така наречената диария на пътешествениците. Следват треските с различна етиология, предаваните по полов път инфекции и кожните заболявания. В условията на горещия и влажен тропически климат обикновените ранички могат лесно да бъдат заразени с бактерии или да доведат до заразяване с патогенни гъбички. Кръвосмучещите насекоми могат да бъдат преносители не само на малария, но и на други опасни болести, разпространени в страните със субтропически и тропически климат, - лийшманиози, филариатози, хеморагични трески, жълта треска, енцефалити и други болести. Така че не бива да се забравя за противокомарните мрежи на прозорците и вратите и репелентите.
Повече от 1,3 милиарда човека в света се намират в зоната на риск от заразяване с лимфатична филариоза, известна като „слонска болест”. Заболяването се предизвиква от нематоди (кръгли червеи) от семейство Filarioidea, чийто ларви попадат в организма на човека с ухапването от комар. Израствайки, нематодите се разнасят по цялата лимфна система. Продължителността на техния живот е 6-8 години. Когато заболяването преминава в хронично състояние, то предизвиква отоци и разрастване на тъканите, придавайки на отделни части на тялото гигантски размери.
Що се отнася до маларията, то тя се предизвиква от паразитите Plasmodium, които попадат в организма на човека при ухапване от заразени комари. Паразитите се размножават в черния дроб и след това заразяват червените кръвни клетки.
Миналата година малария е била регистрирана в повече от 100 страни
Болшинството случаи на заболяване от малария и смърт от нея се падат на Африка, южно от Судан. При отсъствие на лечение маларията може да придобие смъртоносна форма поради нарушения в кръвоснабдяването на жизнено важни органи. Сега в седем африкански страни се провеждат мащабни клинични изпитания на ваксини, които ще бъдат завършени към 2014 г.
Възможно ли е изобщо човек да си осигури стопроцентова защита от тропическите болести по време на своето екзотично пътешествие? Разбира се, че не. Но рискът може да се намали значително. Практически за всички туристи в тропиците се препоръчва ваксинация от хепатит А, ако по-рано те не са боледували от този тип хепатит. В някои африкански страни, влизащи в така наречения менингитов пояс, съществува висок риск от заразяване с менингит. Преди пътуване в тези страни се препоръчва ваксинация от менингит. Планът за ваксините също зависи от региона на пътуване, продължителността, екскурзионните маршрути, вида на туризма, а така също от това, от какви болести е боледувал човек преди пътуването. На основата на тази информация могат да бъдат препоръчани различни ваксини – срещу коремен тиф, жълта треска, полиомиелит, бяс, дифтерия, тетанус и някои други инфекции.
На всички, които ще пътешестват в тропически страни, особено за по-дълъг период, лекарите препоръчват един месец преди пътуване да се консултират със специалист по тропическа медицина, който ще определи възможните рискове и ще назначи курс от профилактични мероприятия.
Влади ДЕЛЕВ
