Смокинята е едно от най-древните растения, което е култивирано от човека преди повече от пет хиляди години. За нейна родина се приема областта Кария в Мала Азия, откъдето тя се разпространява в арабския свят - Сирия, Египет, Финикия, а по-късно и в редица други страни с умерен и топъл климат. В древността смокинята била смятана за свещенно дърво, чиито вълшебни плодове имат уникалната способност бързо да възстановяват силите и да вливат в организма жизнена енергия. Не случайно воините на Александър Велики винаги носели със себе си торбичка със сушени смокини, които бързо възвръщали силите им след тежка битка или изнурителен поход. За поддържане на добро здраве царят на Понт – Митридат, задължавал поданиците си всеки ден да хапват от целебните плодове. Смокинята достигнала земите на древна Гърция около девет столетия преди н.е. и вкусните й плодове бързо заели важно място на трапезата на елините. Римляните вярвали, че смокинята е дар от бога на виното – Вакх, поради което плодовете й заемали важно място във вакханалиите – необузданите и разгулни празненствата, устройвани в негова чест. Апропо, в онези времена на смокинята били приписвани свойствата на силен афродизиак.
Въпреки голямото преклонение на древните към удивителните свойства на смокините, диетолозите твърде късно проявили по-голям интерес към тях.
...
Смокините оказват потогонно, пикочогонно, температуропонижаващо и слабително действие. Те подпомагат кръвотворния апарат, оказват кардиопротекторно и общоукрепващо действие върху човешкия организъм. В изсушените смокини, които много по-често се срещат на пазара, са запазени по-голямата част от биологично активните вещества, съдържащи се в свежите плодове, които, за съжаление, твърде рядко попадат на трапезата. Смокинята е един от изключително полезните плодове, който незаслужено е пренебрегван в менюто на българина. А в световната кулинарна практика има толкова много невероятно вкусни нейни превъплъщения...
Цялата статия може да прочетете във в. Лечител
