Объркването по въпроса как да се диагностира сърдечният удар би следвало да се разсее след публикуването на нови насоки в края на август. „Четвъртата универсална дефиниция на инфаркта на миокарда от 2018 година“ беше публикувана в сп. European Heart Journal, както и на уебсайта на Европейското дружество по кардиология.
„Ако няма яснота в спешното отделение какво определя един сърдечен удар, пациенти с болка в гърдите могат да бъдат погрешно диагностирани с инфаркт и да не получат правилно лечение“, казва професор Кристиан Тигесен от Университетската болница в Орхус, Дания.
„Много лекари не са разбрали, че повишените нива на тропонин в кръвта не са достатъчни за диагностирането на инфаркт, и това създаде истински проблеми“, продължава Тигесен, който е съпредседател на работната група, изготвила насоките, заедно с проф. Джоузеф Алпърт от Аризонския университет в САЩ и проф. Харви Уайт от Оукландската градска болница в Нова Зеландия.
Международно съгласуваният документ формулира, че сърдечен удар (инфаркт на миокарда) е настъпил, когато сърдечният мускул (миокардът) е увреден и няма достатъчно кислород. Тропонинът е протеин, който обичайно се използва от сърдечния мускул за неговото съкращаване, но се отделя в кръвта, когато мускулът е травмиран. Недостигът на кислород (исхемия) се открива чрез електрокардиограма (ЕКГ) и наличието на симптоми като болка в гърдите, ръцете или челюстта, задух и умора.
Травмата на миокарда сама по себе си се смята за отделно състояние. Има много ситуации, които могат да причинят нараняване на миокарда и оттам повишаване на тропонина. Те включват инфекции, сепсис, бъбречни заболявания, сърдечни операции и напрегната физическа активност. Първата стъпка в лечението е да се третира състоянието, стоящо в основата.
Що се отнася до инфаркта на миокарда, има различни типове, които изискват специфично лечение. Тип 1 е ситуацията, която повечето хора свързват със сърдечен удар. При нея мастно отлагане в артерията, наречено плака, се разкъсва и блокира притока на кръв към сърцето, което го лишава от кислород. Лечението може да включва антикоагулант, за да се предотврати струпването на тромбоцитите и образуването на тромб, поставяне на стент посредством катетър за отваряне на артерията или операция за байпас на артерията.
При тип 2 недостигът на кислород не се причинява от разкъсване на артериална плака, а се дължи на други причини като дихателна недостатъчност или тежка хипертония. Проф. Алпърт казва: „Някои лекари неправилно наричат това тип 1 и провеждат грешно лечение, което може да е вредно. Терапията трябва да бъде насочена към лежащото в основата състояние, например понижаващи кръвното налягане медикаменти за пациентите с хипертония.“
Усилията на докторите за правилно диагностиране на инфаркта на миокарда и неговите подтипове не са подкрепени и от липсата на диагностични кодове в Международната класификация на болестите (ICD). Подтиповете бяха въведени за пръв път от съвместната Работна група през 2007 година, но бяха включени в ICD едва през октомври 2017.
Проф. Уайт посочва: „В консенсусния документ сме разширили раздела за инфаркта на миокарда от тип 2 и сме включили три фигури, за да помогнем на лекарите да поставят правилната диагноза. Включването на тип 2 в ICD кодовете е друга стъпка към точното му разпознаване, следвано от правилно лечение. Код за травмата на миокарда ще бъде добавен в ICD през следващата година.“
Международният консенсусен документ е съставен от Европейското дружество по кардиология (ESC), Американския колеж по кардиология (АСС), Американската сърдечно-съдова асоциация (АНА) и Световната кардиологична федерация (WHF).