Всеки път, когато отваряме водопроводния кран, настъпва малко чудо. Зад тази привична процедура стои нещо повече, отколкото Н2О (съединение на два атома водород и един атом кислород) в течно състояние. Водата е кръвоносната система на планетата, природен цикъл, върху който дейността на човека оказва огромен натиск. „Количеството прясна вода на Земята днес е практически същото, както и във времената на Юлий Цезар, стоящ начело на Римската империя. Но за последните 2 хиляди години населението на Земята се е увеличило от 200 милиона до 7,2 милиарда души, а световната икономика е нараствала още по-бързо. Общата потребност от продоволствие, енергия, стоки за потребление и вода за това огромно човешко производство изисквала да се усили контролът върху потреблението на вода”, заявила Сандра Постел, ръководеща американската организация Global Water Policy Project.
„На синята планета има твърде малко вода”, отбелязал Елиас Феререс, завеждащ катедра в Университета в Кордоба, работил по много проекти, свързани със селското стопанство и екологията. Феререс заявил, че независимо от това, че 70% от земната повърхност е покрита с вода,
питейната вода e само 1%
от това количество, ако не се смята тази, която във вид на лед се намира в ледниците, а така също в Арктика и Антарктида. И този 1% е не само източник на нашия живот, но и главен двигател на световния прогрес. „Цената на водата е толкова висока, че е невъзможно да се определи. Водата трябва да се използва така, че да се получи максимална изгода, без да се изостря при това неравенството в икономическата, социалната и екологичната сфера”, споделил Феререс.
Откъде се взема това неравенство? „Увеличената численост на населението и икономическият растеж, настъпили през 50-те години на миналия век, до голяма степен били обусловени от постиженията в областта на водоснабдяването: водохранилища, канали, помпи. От 1950 г. количеството водохранилища се е увеличило от 5 до 50 хиляди, т.е. средно по две на ден в течение на половин век. В по-голямата част от света водата вече тече не в съответствие със законите на природата, а по волята на човека”, подчертала Постел.
През миналия век тези съоръжения позволявали да се задоволяват в голяма част потребностите на селското стопанство (използващо 70% от прясната вода), промишлеността (20%) и битовата сфера (10%). Но увеличението на търсенето, преди всичко за сметка на развиващите се страни, нарушава това крехко равновесие. „Съгласно прогнозите, през 2030 г. в света ще се усеща недостиг на 40% вода при непроменена климатична обстановка”, се казва в последния доклад на ООН за водните ресурси.
Неговият автор Ричард Конър изразил съжаление във връзка с недостатъчното внимание, което държавните ръководители отделят на въпросите за водоснабдяването, предполагайки, че запасите от вода са неизчерпаеми. „На този въпрос трябва да се обръща постоянно внимание, а хората са абсолютно безгрижни. Енергетиката се разглежда като първостепенен икономически и дори геополитически фактор за осигуряване безопасността на страните. Поради това на него му се обръща много по-голямо внимание. Заради липсата на внимание към въпросите на водата ще се наложи да платим скъпо, в това чисто и със забавяне на темповете на развитие”, предупредил изследователят.
Ходът на събитията потвърдил правотата на такива учени като Постел, които предрекли, че „водата за XXI в. ще стане същото, каквото е бил нефтът за ХХ век”. Ако така нареченото черно злато е толкова желано, че води чак до военни конфликти, то това е предизвикано от факта, че неговите запаси привършват и принадлежат далеч не на всички. Същото ще се случи и с прясната вода, щом само търсенето превиши нейните възможности за възпроизводство. Това явление получило названието воден стрес.
Александър Тейт, директор на Фонда за стратегически изследвания и експерт по взаимодействието между водата и енергията, обрисувал плашеща картина. „В страните по южното и източното крайбрежие на Средиземно море – предупредил той - местните власти решили да тръгнат по пътя на увеличаване на водните запаси. Тази политика, както в случая с опресняването на морската вода, така и при експлоатацията на подземните води и прехвърлянето на големи количества вода, влече след себе си големи енергийни разходи.”
Съгласно неговите изчисления към 2025 г. потребностите от електричество за водоснабдяването в тези страни ще достигне 20% от общото потребление. Сега този показател е 10%. Опресняването на водата, което често се представя едва ли не като универсален способ за решаване на проблема с недостига на вода, използва най-голямо количество енергия.
Не всички страни могат да си позволят това.
Саудитска Арабия, притежаваща най-големи мощности за опресняване, изработва ежедневно 5,5 милиона куб. м вода. За получаване на такова количество е нужна енергия, еквивалентна на 350 хиляди барела нефт дневно.
На свой ред изработката на електроенергия и добивът на изкопаеми горива изискват големи количества вода. В частност, според данните на Тейт, 60% от оттока на реките във Франция се използва за охлаждане на ТЕЦ и АЕЦ. Франция заема второ място в света по изработката на електроенергия от АЕЦ, а използваната вода (по принцип незаразена) постъпва обратно в басейните на реките и езерата с малко по-висока температура, което става причина за разпространение на водорасли и съкращаване на популациите на рибите. Във водния цикъл всичко е взаимно свързано. Всяка промяна в естествения ход на нещата повлича след себе си странични ефекти.
....
Симеон НИКОЛОВ
Цялата статия може да прочетете във в. "Лечител" 
