Брой: 11, 17 март 2016 - СИНДРОМ НА ДАУН

Таня КЕЧЕВА, директор на 91-во ОДЗ “Слънчев кът”:

• Г-жо Кечева, 91-во ОДЗ е една успешна детска градина – трудно ли се постига това, както и поддържането на нивото?
- От четири години съм директор на 91-во ОДЗ “Слънчев кът”. През 2016 г. детската градина има 25-годишен юбилей. Когато колегите подготвяха сценария за тържеството, извадиха статистика, според която за 25 години са минали над 4 хиляди деца, над 100 учителки, над 60 помощник-възпитатели и двама директори.
91-во ОДЗ е общинска детска градина. Средствата често не достигат, особено тези за обогатяването на материалната база. Имаме създадено родителско настоятелство, което активно се включва в живота и дейностите на детската градина.
Сградата е на 25 години и започват проблеми, с които също се справяме. Миналата година ремонтирахме водопровода, след това част от покрива, подменихме дограмата – Столична община и районната администрация се грижат да поддържаме високо ниво, за да отговорим на изискванията на родителите.
• Менюто на децата е много разнообразно, ежедневно съдържа плод. Какъв е основният принцип при неговото изготвяне?
- Изработва се от медицинска сестра, готвач, домакин и от мен. Чрез обществена поръчка имаме сключен договор с фирма за доставка на храни - правим заявка и тя доставя продуктите, които са нужни. Ястията се готвят тук. Винаги гледаме менюто две-три седмици назад, за да са по-разнообразни храните. Много голяма е ролята на медицинските сестри, които следят за количеството на мазнините, въглехидратите, колко пъти се предоставя на децата риба, варива, месо. Придържаме се към рецептурник за храненето на децата от 0 до 3 години и от 3 до 7 години. Имаме яслени групи и когато менюто не е подходящо за тях, се готви отделно. През януари 2016 г. излезе нова наредба за хигиената, начина на съхранение на продуктите, както и за облеклото на персонала, участващ в приготвянето на храната.
Включили сме се в две национални програми. Едната е “Училищен плод”,  благодарение на която получаваме безвъзмездно от Министерството на земеделието и храните плодове за децата. Другата, в която участваме от януари т.г., е “Училищно мляко” - предоставят ни отново безплатно кашкавал, сирене, прясно и кисело мляко.
Веднъж месечно в РЗИ изпращаме седмичното меню и те го проверяват за стойностите на мазнини, въглехидрати, захари и други. После получаваме протокол, че през този месец сме осигурили 100% здравословните нужди на децата.
В момента графикът на хранене при децата е такъв, че те непрекъснато хапват по нещо – в 9 ч. закусват, в 10 ч. ядат плод, в 12,30 обядват, в 15,30 - следобедна закуска и когато си тръгват, им даваме училищния плод за вкъщи.
• Не е тайна, че децата често се мръщят на храната. В детската градина изяждат ли си това, което им се предлага?
- Когато децата ядат всички заедно, консумират всичко. Мога да дам пример с ашурето – жито с прясно мляко, което присъства в менюто на 91-во ОДЗ. В началото не се приемаше от децата и изхвърляхме количества, но се научиха и сега нямаме проблеми – изяждат си го. Друг пример - вкъщи дъщеря ми не яде яйца, но в детската градина консумира с удоволствие филия с яйчен пастет. Всички деца са така.
С новия рецептурник, който излезе миналата година, има и доста продукти, които не са консумирали дори и вкъщи. Въведе се употребата на киноа, амарант, нахут, които влязоха в менюто на детската градина.
• Болните деца – разполагате ли с медицински персонал за първоначална реакция? Срещате ли подкрепа от страна на родителите относно препоръките, че при изявени болестни симптоми децата не трябва да се водят на забавачка?
- Определено не се спазват. Воденето на болни деца е масова практика от години. В детската градина има две медицински сестри, които работят на смени. Сутрин стоят на входовете и преглеждат идващите, но често се получава следната ситуация - детето сутрин е станало, дали са му лекарство за понижаване на температурата, изчистили са му нослето непосредствено преди влизане в градината, сестрата го поглежда, всичко е наред и то влиза... след два часа вдига температура, ние се обаждаме и идват да го вземат. През това време обаче то е с децата и заразява всички останали. Не искам да обидя никого, защото и аз съм родител, но сме безотговорни на тази тема, понякога и принудени от обстановката. Ако няма кой да го гледа, често майките и бащите са поставени в безизходица. Да погледнем нещата от друг ъгъл – това е болно дете, което се мъчи, ако не остане вкъщи и не се лекува. Вярно е, че тук имаме манипулационна, отделна стая, където медицинската сестра може да го сложи да полегне, но домашната обстановка, в която близките се грижат за него – нищо не може да замени ползите от тази ситуация. А и да не говорим, че оставайки у дома, то не разнася заразата сред своите връстници в групата.  Връщаме болни деца, не е много приятно, но го правим. Освен че сестрата ги преглежда на вратата, тя прави втори филтър и минава през всяка група. Случва се да викаме родители през деня, ако детето е вдигнало температура или е повръщало.
• Неотдавна Центърът за безопасен интернет оповести данни, че вече 3-4-годишните активно използват таблети и смартфони. В ежедневната си работа с децата имате ли и Вие такива наблюдения?
- Децата се справят доста добре с електронните устройства. Ние имаме интерактивни дъски в три от групите в детската градина. Колегите провеждат занятията на екран, на децата им е супер забавно. Те много по-бързо се оправят, отколкото учителката, защото нямат този страх, че въпросната техника е достатъчно скъпа и може да се счупи.
Аз лично не съм много позитивно настроена към навлизането на технологиите в толкова ранна възраст, но такава е реалността... Децата определено позагърбват традиционните играчки заради смартфоните. Тук, в градината, не са позволени електронни устройства и малчуганите играят с играчките, които са много. Грижим се да обогатяваме базата. Но чувам какво си говорят децата. В четвърта група те си разменят лични телефонни номера.
• На базата на Вашия практически опит можете ли да кажете дали се променят децата, ако сравните една и съща възрастова група през годините?
- Преди директорската ми длъжност тук съм била учителка 15 години. Определено децата се променят. От поколение на поколение става все по-трудно да са обикновени деца и да играят на ластик, на дама. Например, докато аз или някой от учителите играе с тях, всичко е наред, но когато останат без надзор, те не знаят какво да правят и играта спира. Това го отдавам на факта, че те не могат да играят сами. Дворът на 91-во ОДЗ е изцяло реновиран и има възможност за пълноценна и разнообразна игра. Гледам ги обаче какво правят – те просто тичат без посока, ако учителката не ги дирижира.
Много се надявам нещо да се промени в образователните стандарти. В четвърта група пишат букви, цифри... Мисля, че на децата е нужна повече свобода. Детето трябва да е дете и да играе. Училището няма да избяга, има време за него.
• Мислите ли, че обездвижването и наднорменото тегло са все още актуални проблеми и при най-малките? Разкажете ми за дейностите в 91-во ОДЗ за справянето с тези тенденции.
- Имаме много спортни занимания. От тази година в детската градина се практикува йога и изправителна гимнастика, на която аз залагам много. Такава гимнастика няма в детските градини в София или с малки изключения. Кинезитерапевти дойдоха в детската градина и направиха изследване на децата, разбира се със съгласието на родителите и в присъствието на наш персонал. Изследваха плоскостъпие, деформации в костите на краката и гръбнака. Всеки родител получи резултата от изследването на своето дете. За щастие, няма много деца с гръбначни изкривявания или с други костни проблеми.
Имаме плуване, джудо, футбол, танци. Въпреки че заниманията се заплащат, спортуващите деца са много – стотина ходят на футбол, повече от 60 - на плуване... Определено мога да кажа, че при нас няма много деца с наднормени килограми. Явно родителите оценяват колко важно е движението.