Брой: 11, 17 март 2016 - СИНДРОМ НА ДАУН

За пръв път Международният ден на щастието бе честван през 2013 г. С основание възниква въпросът: Защо толкова късно се сетихме да имаме в световен мащаб Ден на щастието? Някои с ирония отбелязват, че причината е в това, че все още много хора на нашата планета се чувстват нещастни, или защото не са малко хората, които казват, че са щастливи, а трудно вникват в това състояние. За това им помага съвременната наука, която все повече се занимава с този феномен. Ще се спра само на някои най-нови примери в тази насока, публикувани в чуждестранния печат.
Преди известно време американски учени заявиха, че са открили тайната на щастието в семейния живот. Според тях за да е щастлив в брака, човек трябва постоянно да казва и да получава в отговор думи на  любов. Признанията трябва да се повтарят не по-малко от 10 пъти седмично. Само в този случай предписанието е ефикасно.
Освен любовни думи всеки месец трябва да се организират по 3 романтични вечери, 6 вечери двамата да прекарват прегърнати пред телевизора, 2  часа поне един път седмично да се веселят в компанията на общи приятели и два пъти годишно да пътуват заедно в отпуск.
Щастливият брак изисква три романтични знака на внимание и около 10 задушевни разговора месечно. Нужни са и поне 3 общи хобита и да не се занемарява сексът, особено в активна възраст.
Неотдавна медийно обявените резултати от британско изследване предизвикаха изненада. Според тях нашето стандартно възприятие за щастието  е съвсем невярно. Група британски учени и обществени дейци основали благотворително движение „За щастие“ (Action for Happiness).
Сред основателите е известният британски икономист професор Ричард Лейърд, който  аргументира създаването му с това, че независимо от поразителния технически и материален напредък  за последните 50 години, хората не са станали по-щастливи. Един от девизите на това движение е да се погрижи повече за благополучието на другите, отколкото за това, което можем да получим от тях. Впечатляващо е, че член на движението „За щастие“ е и Далай Лама.
Организаторите са създали своеобразен кодекс от 10 правила за щастието, изхождащи от най-нови научни изследвания и открития в тази област. Накратко те са обосновани така:
•    Бъди част от нещо по-голямо.
•    Прави повече за другите.
•    Взаимодействай с хората.
•    Грижи се за физическото си здраве.
•    Обръщай по-голямо внимание на света около теб.
•    Постоянно се учи на нещо ново.
•    Поставяй си вдъхновяващи цели.
•    Намирай нови гъвкави начини за реагиране на обстоятелствата.
•    Практикувай позитивен подход.
•    Приемай се такъв, какъвто си.
В основата на тези правила е откритието на учените, че човекът е преди всичко социално същество и просто не може да  бъде щастлив, ако има проблеми с комуникацията, поставените цели и саморазвитието.
Друга група учени начело с проф. Брус Хидей от Мелбърнския университет извежда нови фактори, които реално въздействат на степента на усещане на щастие. Първият им и главен извод опровергава „теорията на щастието“, застъпвана от науката досега, според която способността да изпитваме щастие е на генетично ниво и някои я притежават по рождение, други – не. Щастието е усещане, достъпно за всеки и зависи от конкретните условия.
Първата закономерност според тези австрийски експерти гласи: най-щастливи са тези, които поставят ценността на семейството над кариерните и материалните ценности. Това важи еднакво и за мъжете, и за жените.
Впечатляваща е взаимовръзката между физическите параметри и усещането за щастие. Оказва се, че пълните жени се чувстват по-щастливи, а наднорменото тегло предизвика у тях само леко чувство на досада. Мъжете пък са крайно чувствителни към недостига на тегло, който води при тях до  чувство на неудовлетвореност от живота.
А известният американски психолог проф. Соня Любомирски от Калифорнийския университет поддържа теорията, че щастието може да се култивира съзнателно. За целта тя предлага такива методи, като чувство за благодарност към всичко, което се случва, оптимистичен подход и визуализация на желаното бъдещо фокусиране върху положителните моменти. Благодарение на тези прости техники може бързо да се повиши емоционалният фон.
С подчертан интерес  е посрещнато изследването „Преяждане с щастие – добре или зле?“, осъществено заедно от американски и израелски учени. Според тях хората, които от деца се смятат за радостни и безгрижни, живеят средно по-малко от меланхоличните си връстници.
Обяснението е, че „прекалената преизпълненост с щастие“ прави хората безразсъдни и те са склонни на неоправдани рискови постъпки. Накратко, еуфорията омайва и води до тежнения, които може да съкратят живота. Тези изследователи твърдят, че напълно щастливите хора са по-малко склонни към творческо мислене.