(големия изложбен павилион на Париж)
Във всяка зала с едри надписи има описание на периода, в който са създадени изложените в нея картини. Диего е роден през 1599 година в Севиля в заможно семейство. На 22-годишна възраст напуска града, за да се приближи до кралския двор в Мадрид. Няколко ранни творби му отварят достъпа до краля Филип ІV – потомък на испанския клон на Хабсбургите. Една от тях е „Свети
Тома“, друга – кръчмарска сцена, и накрая... един „Разносвач на вода“. Старият смирен човек подава чаша с вода, налята от голяма стомна на момче, което с видима благодарност я поема. Може ли да има по-вълнуващо и по-сбито изобразяване на Христовата повеля „Напои жадните“? Не може! - така поне ми се стори на мен.
Нищо чудно, че чувствителният за художеството крал дава на младия Диего поста придворен художник. Испания, заграбила златото на маите и на инките, е по това време страна богата. За Веласкес препитанието е осигурено. Две посещения в Италия му дават възможност да се запознае с изкуството на големите италиански майстори. Повлиян е от Караваджо и от Тициан. Караваджо го впечатлява със своя натурализъм, а венецианският майстор - с хармонията на своите цветове.
В отношението на Веласкес към действителността е включен неговият стремеж към облагородяване, одухотворяване, разкрасяване. Като се вгледа човек в чертите на лицата, рисувани от Веласкес, вижда, че това не са красиви хора. Нито членовете на кралското семейство са красиви, нито царедворците. Но от портретите, нарисувани от придворния художник, ни гледат хора, пълни с достойнство, горди, както се полага на славната тогава испанска история. А децата? Дори в техните миловидни личица е вмъкнат дъх на достойнство.
Една гениална картина - „Las meninas”, увековечава дейността на Веласкес в кралския двор. Художникът е застанал пред огромно платно. В малко огледало зад него се виждат тези, които той трябва да портретира, а именно - краля и кралицата, а в средата на ателието на художника са децата на краля и тяхната свита, като че ли току-що нахълтали да видят какво става. Епизод от ежедневието. Всичко е реално, включително голямото куче, разположено пред джуджето, задължителния член на кралските свити в Испания. Картината има размери 318х276 см. Не излиза от музея Прадо в Мадрид. В изложбата в Париж беше представено копие, направено от един от учениците на Веласкес. Може би най-забележителният от портретите, правени от Веласкес, е този на папа Инокентий Х. Подготвителните скици за този портрет показват едно грозновато, твърдо, почти жестоко лице. На завършения портрет това лице остава властно, но излъчва по-скоро достойнство, отколкото твърдост. С помощта на папската си наметка тази вероятно жестока личност буди страхопочитание, но не и страх. Самият папа намерил портрета си прекалено реален!
Чий е гърбът на „Венера с огледалото“, не е известно. Очарованието на художника е увековечено.
Увековечена е и една интимна страна на душата му. Любителите на изобразителните изкуства трябва да се чувстват ощастливени от подобни откровения. „Мона Лиза“ на Леонардо да Винчи не е ли също от тях? Писателите и поетите си разкриват доста щедро душите. Хората на изобразителните изкуства са по-дискретни. Техните откровения са често такива, че могат да ни изпълнят с възхищение...
Д-р Сава РЯСКОВ
