Съжаление за миналото, срам, вина, тревога за близките, страх пред бъдещето, безсилие... Тежките мисли завладяват всеки понякога. Но ако станат постоянни, могат да се превърнат в разрушителни.
36-годишната Карина споделя: „Няколко дни не можех да си намеря място след провал по време на работна конференция. Прехвърлях в главата си всяка секунда: как изведнъж се обърках, какви глупости изговорих, как всички са ми се присмивали. Или още по-лошо – съжалявали са ме! Как да живея след това? Може би трябва да напусна работа? От тези мисли не можех да се отърва цяла седмица”. Да, това наистина е мъчително. Безкрайното самовглъбяване потиска енергията и отслабва волята. Мрачните мисли за това, което вече се е случило и което е невъзможно да се промени или за бъдещето, което не обещава нищо добро, могат да вкарат човека в порочен кръг от тъга и безнадежност.
Най-неприятно е усещането за безпомощност пред мисления хаос, който сякаш управлява и индивидът спира да е господар на себе си. Особено трудно е през нощта, когато отслабва действието на мозъчните кори и настъпва активация на структурите под тях, които са физиологично свързани с негативните преживявания. Ето защо на преден план излизат мислите за лошото под формата на неоформени, смътни образи. А сутринта, изтощен от безсънието, човек не може да опише с думи това, което го е измъчвало цяла нощ.
Психоаналитикът Катрин Одебер обяснява, че „преживяването” на лоши мисли, водещо до безсъние, понякога не може да се прекрати с усилие на волята. В такива случаи трябва да се установи причината, поради която е възникналата нуждата от такова повторение. И да се намери средство за нейната „дезактивация”.
Те крадат съня
От шест- до дванайсетгодишна възраст Сабрина страдала от безсъние. Всяка нощ тя била измъчвана от натрапчиви мисли. „Лежах в тъмното с отворени очи, страхувайки се от това, за което не можех да разкажа на никого”, разказва 24-годишната жена. Родителите й опитали всичко - нощни лампи, затъмняващи щори, консултации при специалист. Сабрина си спомня как една вечер седяла на верандата с леля си. „Тя замислено ме галеше по главата и сякаш усетих, че също има някакви проблеми. Помолих я да прекарам нощта в нейната стая, а тя ме попита защо не мога да спя. Тогава неволно от устата ми излезе истината - страхувах се да не чуя какво правят мама и татко. За щастие, леля изобщо не ми се присмя, а ме изслуша, прие думите ми напълно сериозно и ми обясни, че не съм луда. Това ме спаси. След този разговор завинаги се избавих от безсънието”.
Те отнемат силите
„Нищо няма да стане”, „Няма да издържа”, „Той ще ме изостави”, „С какво ще живеем?”... На пръв поглед това са размишления за бъдещето. Проблемът е, че безкрайното превъртане на един и същ негативен сценарий няма нищо общо с анализа на ситуацията и не помага да се стигне до полезни изводи. Определяне на варианти, преценяване на рискове, обмисляне на реакции – това може да се нарече конструктивно действие. Но натрапчивите мисли отнемат толкова усилия, че не оставят място за действие. Това са така наречените автоматични мисли – един от механизмите, с чиято помощ нашата психика се адаптира към нови, сложни или опасни ситуации. Например след изгаряне известно време мозъкът ще повтаря признаците на опасността, помагайки на заплахата да не бъде забравена. Но в ежедневието потъването в подобни мисли е безполезно.
...
Станислав ТОДОРОВ
Цялата статия може да прочетете във в. Лечител 
