От началото на януари заради многото огнища на зараза с инфлуенца по птиците, министър Десислава Танева забрани лова, риболова и разселването на пернат дивеч на територията на цялата страна. Решението е на Национален кризисен щаб, в който участват представители на МЗХ, БАБХ, МЗ, ДАНС, МВР и ГДНП, заради влошаването на епизоотичната обстановка. Има 26 огнища на птичи грип (при домашни и диви птици) в 9 области (Видин, Враца, Кърджали, Монтана, Пазарджик, Пловдив, София-област, Стара Загора и Ямбол), където за дни бяха унищожени над 116 308 птици. Регионът на Пловдив е най-засегнат от инфлуенца и заради многото промишлени птицевъдни обекти бе взето решение за умъртвяване на всички птици във ферми, в които не са въведени мерки за биосигурност в радиус 1 км около огнищата. До момента са унищожени над 90 хил. птици. Със съдействието на МВР и ДАНС е въведен контролно-пропускателен режим на всички превозни средства в 3-километровата предпазна зона около фермите с инфлуенца. Заразата става чрез свободното движение на дивите и домашните птици. Съгласно закона забраната е за 21 дни за предпазна и 30 дни за надзорна зона, но периодът може и да се увеличи. Заради птичия грип е забранен и риболовът във водоемите, обитавани от диви птици.
Птичият грип е от високопатогенния щам H5N8, който е рисков и за хората.
Желанието е да се предпази животът, здравето и имуществото на гражданите. Хората, които имат контакт с болни птици, трябва да вземат мерки за индивидуална защита и профилактично лечение с противогрипни препарати след консултация с лекар. Категорично се забранява достъпът на хора, които не са клинично здрави, в заразените зони поради възможност от комбинация с вируса на инфлуенцата и усложнения на здравето.
Според Агенцията за безопасност на храните няма опасност при консумация на пилешко месо и птичи продукти. Д-р Петя Петкова от БАБХ съобщи, че няма засегнати хора и опасност за потребителите: „Вирусът на инфлуенцата може да предизвика леко протичащо респираторно заболяване. Евентуалното заразяване може да се случи, когато се вдиша прахът с перата, при пряк контакт на хората със заразени птици“. Като превантивна мярка тя съветва фуражите и суровините, които се използват за изхранване на птиците, да се съхраняват в закрити помещения. Така се избягва възможността диви пернати да заразят храната, а оттам и питомните да бъдат заразени с вируса.
Заболяването е вид грип, вирулентен при птиците.
За първи път в Италия през 1878 г. е описана „птичата чума“, а през 1955 г. става ясно, че е разновидност на грипните вируси. Причинител е вирусът на птичия грип (ПГ). Всички ПГ вируси принадлежат към родa на грипния вирус А от семейство Orthomyxidae и са сегментирани РНК вируси с отрицателна верига. Има 16 H-типа, всеки от които има до 9 N-подтипа, което прави 144 различни H- и N-комбинации. Вирусите могат да са с ниска (НППГ) и висока (ХППГ) патогенност.
Птичият грип се разпространява по въздуха и чрез изпражненията. Дивите птици изпълняват ролята на резистентни носители, предавайки го на по-чувствителни домашни породи. Може да се предава и чрез заразени храна, вода, инвентар и облекло. Няма доказателства, че вирусът може да оцелее в месо, подложено на термична обработка.
Инкубационният период на птичия грип е от 3 до 5 дни. Симптомите при животните варират, но вирулентните щамове могат да причинят смърт в период от няколко дни. Според специалистите 50% е смъртността при заболяване на хората. В Европа няма заболели от птичи грип сега.
За месец бяха установени над 724 огнища и случаи на птичи грип по птиците в 19 страни на Европа (Германия, Франция, Ирландия, Чехия, Полша, Унгария, Швейцария, Норвегия и други. )
Извън Европа птичи грип H5N8 има в Израел, Египет, Иран, Тунис, Украйна, Русия, Япония, Южна Корея и Нигерия. В Япония са умъртвени повече от милион птици през ноември и декември. В Хонконг има смъртен случай от птичи грип.
Антоанета ТИТЯНОВА
