В България над 90 хиляди пациенти страдат от проблема хронични рани. В световен мащаб цифрата е около 2% от населението. Рана, която не заздравява от четири до шест седмици, се нарича хронична. Ако не се лекува или се подходи със старите методи, мъката за пациента е огромна, може да се стигне и до по-сериозни усложнения – това заяви проф. Владислав Христов за “Лечител” преди пет години по повод първия модул на Академията за лечение на рани. Сега проф. Христов, освен че е председател на Българската асоциация за раните и началник на Втора хирургия в УМБАЛСМ “Пирогов”, е шеф на функциониращ от около две години център за лечение на рани. От старта на специализираното звено всеки първи петък на месеца има безплатни прегледи за хора, страдащи от този проблем.
• Проф. Христов, разкажете повече за центъра за лечение на раните в болница “Пирогов”.
- За тези две години, през които функционира центърът в “Пирогов”, са минали стотици пациенти, които са намерили помощ. Целта на неговото създаване именно в базата на “Пирогов” е да бъде обхваната най-голяма част от многобройните пациенти с хронични рани. За съжаление в България хроничните рани са съществен проблем, който е добре известен. Има голям брой болни, които не получават адекватно лечение. Последствията са обездвижване, липса на възможност човек да се обслужва сам, което неминуемо не води до добър край. Стремежът на центъра, а и на Българската асоциация на раните е да бъде унифицирано лечението на тези потърпевши със стандартите на европейската асоциация, като се прилагат съвременни методи на третиране и терапия.
Нашите пациенти страдат от придружаващи заболявания, които са и основната предпоставка за появата на хронични рани. Причина може да е травма или пък друг здравен инцидент, който е променил начина им на живот. Такива случаи трябва да бъдат преценявани и раните да бъдат лекувани на базата на оценка на заболяването, което е предизвикало тези рани. Именно затова нашата идея беше да създадем този център в лечебно заведение като “Пирогов”, което има много големи възможности и където работят най-различни специалисти, разполага с необходимите технически средства, за да бъде извършена така важната оценка на заболяването.
• Кои са съвременните подходи в лечението на хроничните рани?
- Използват се специални превръзки, които са навлезли в останалия свят от десетина години. Те не са свързани с традиционните методи на превързване, при които такъв вид рани може да се лекуват дълги години. Предимствата на новите превръзки се състоят в скъсяване на времето на заздравяване. Те са със специални активни вещества, които подпомагат оздравяването във всички фази на раневото развитие. Освен това са по-удобни и дават по-добро качество на живот – не трябва да се сменят всеки ден или по два пъти на ден, както се практикуваше доскоро със старите методи.
Една рана минава през различни фази. Лекува са първо едната, после другата. Има специфични превръзки за всяка фаза на проблема. Не съществува един мехлем, който е панацея за всички рани. На този факт искам да сложа акцент, защото у нас битува мнението, че има вълшебни неща. Такива не съществуват. Освен това трябва да се обяснява на пациентите как да ползват специалните превръзки, какво да правят, какъв хигиенен режим да спазват. Казано накратко – лечението на раните е доста комплексно и не касае само едно лекарство или една превръзка.
• Какъв е принципът на консултация при хроничните рани? Налага ли се болничен престой?
- Обикновено не се налага стационарно лечение. Това са амбулаторни пациенти, които подлежат на контролни прегледи, за да се наблюдава развитието на заздравяване.
• Кои заболявания водят до хронични рани?
- Едно от тях е състоянието след инсулт или при възрастни пациенти, които са се задържали на легло по ред причини – тогава става дума за т.нар. декубитални рани.
Други големи групи са венозна недостатъчност, артериалната недостатъчност, диабетът и всичките последствия от него.
• Вашите наблюдения от практиката кое твърдение потвърждават - хората търсят услугите на центъра в начален стадий на развитие на раните или при вече напреднал проблем?
- Единици са тези, които навреме са потърсили нашата помощ. Имаме доста случаи обаче, при които дори в напреднал етап на развитие на раната сме постигали пълно излекуване. Така че никога не е късно да се потърси помощ и да се постигне положителен резултат при адекватно лечение.
По инициатива на група водещи специалисти от „Пирогов” и с личния принос на проф. Георги Златарски през 1997 година е създадена Българска асоциация за лечение на раните (БАЛР). Целта й е да допренесе за решаването на проблемите при тези здравни състояния у нас. В периода 2006–2007 година в рамките на Българо-швейцарска програма за болнична хигиена чуждестранни лектори проведоха 4 обучителни курса по терапия и грижи за раните, насочени предимно към медицинските сестри, които в България, за разлика от ситуацията в развитите държави, са по-скоро изолирани и имат само допълваща функция в лечебния процес.
В началото на 2008 година, като наследник на БАЛР и с цел въвеждането на нови стандарти за лечение и грижи за пациентите с хронични рани, е създадена Българска асоциация за раните.
