До дни ще е готова една от книгите на Мартин Ралчевски. Актьорът Янко Лозанов, създател на сайта Слова Български, записва романа „Измама“ в аудиоформат, за да могат всички незрящи, а и онези, които предпочитат да слушат книги, да се насладят на тази истинска и проникновена творба, прочетена от професионалист.
Срещата между писателя и актьора става случайно. Впечатлен от разказа „Обичам те“ (публикуван във в. „Лечител“ - бр. 49 от 4 декември 2014 г.), Лозанов решава да го запише в аудиосайта. После записва и още няколко разказа, като остава все по-пленен от думите на Ралчевски. Така той взема решението да запише и негов роман.
Янко Лозанов е майстор на художественото слово, овладял до съвършенство вокалната и говорна
техника, с ярки достижения в рецитаторското изкуство. Гласът му звучи в държавни церемонии и национални чествания, радио- и телевизионни сигнали, задкадрови текстове, рекламни клипове и филми.
През лятото на 2013 г. съвместно с известна продуцентска компания Янко Лозанов стартира работата си върху мащабен звукозаписен проект „Слова Български - колекция от звукозаписи на българско художествено слово“, в рамките на който създава изпълнителски цикъл от съвременни интерпретации на най-значимите произведения от класическата българска художествена литература в проза и стих. Автор е на единствения професионален студиен звукозапис на пълния текст от първото самостоятелно издание на романа „Под игото” от Иван Вазов.
От юни 2014 г. е собственик и мениджър на първия безплатен сайт за звукозаписи на българско художествено слово – http://www.slova.bg. Записани и достъпни са 210 самостоятелни произведения с общо времетраене над 2500 минути.
За срещата между Янко Лозанов и бащата на Мартин Ралчевски актьорът написва краткия разказ „Бащата“, който публикуваме на тази страница.
БАЩАТА
от Янко Лозанов
Посветено на Атанас Ралчевски
– бащата на писателя Мартин Ралчевски
Позвъни. Бе подранил. „В една Скара-бира съм – каза, – зад спирката на метрото.“
Отвърнах, че идвам след три-четири минути, и се забързах натам. Беше приседнал самичък на пейка пред дървена масичка, под червен платнен чадър, бе неуверен и леко задъхан. Поздрави ме неловко, аз седнах, усмихнах се и се настроих за един от онези непринудено-неопределени, незначещи нищо разговори с непознати, които приключват, преди да започнат, и се забравят за няколко мига. Внезапно той се усмихна, протегна ръка, представи се прямо и зареди с пясъчен тембър огладени смислени думи – красиви, чисти и честни, които поискаха да се заслушам и от които сякаш наоколо неусетно стана по-тихо. Стопиха шума на стоманения булевард, а моето бързане бързо се изпари в младия пролетен вятър, който с рошави пориви блъскаше неритмично купола на чадъра над нас. Подпрях глава и зачаках. Сега чак погледнах в очите му. Бяха синьо-сиво-зелени, уморени и тъжни, прорасли с мрежа от фини червени нишки, големи и меки, оградени с възглавнички от умора, надежда и от сълзи. Беше силен, висок, все още добре сложен мъж на около 70 години, с поддържани зъби, тъжна усмивка, с мека осанка и твърда ръка. Изглежда, искаше да говори, определено го можеше и със сигурност имаше много за казване. Чух много, но видях още повече. Видях сълзи по далечен син, радост от умно внуче, надежда за бъдещето, мъка от самота и вяра в Бог, в едно светло „Отвъд“, което идеше право отпред и носеше утеха, хлад и отмора. И искрена страст да бъдеш полезен. Да бъдеш полезен докрай.
Не можех да кажа нищо, а и не исках. А и да исках, едва ли бих намерил какво да е то. Смълчах се. Той се обърна, после с леко движение сложи на масата изящна торбичка от тъмножълта хартия с две нежни дръжки и стана. Изправих се, стиснах ръката му и в погледа му всичко разбрах. Той си тръгна уверено, бързо и леко, сякаш вярваше, че ненапразно беше дошъл. Седях срещу торбичката от хартия. В нея имаше един екземпляр от романа „Измама“. Имаше и бутилка с ракия и кутия бонбони, но всъщност тежеше от онова светло очакване и подарено доверие, които с нищо не бях заслужил и страшно исках да оправдая.
След два дена седях в студиото, микрофонът бе включен, зад стъклото в кабината тонрежисьорът подаде знака за ЗАПИС. Разгърнах първата страница от романа „Измама“ на писателя емигрант Мартин Ралчевски, който от шест години живееше в Англия. Не бях чел книгата му, която днес започвах да записвам. Исках да запиша автентичното си, искрено преживяване от първата среща с текста пред микрофона. Записах заглавието, после името на автора и после видях текст, от който разбрах, че нищо, че наистина нищо, че дори времето и пространството не са успели да разделят този син от този баща. Романът започваше с думите: „На баща ми“. Усетих буца в гърлото. Знаех, че трябва да запаля цигара, за да се стопи и да се стече в сърцето, преди да продължа записа, защото с буца в гърлото не се записва. Спрях записа, излязох, запалих и в душата ми заседна онзи стих: „И ето, аз ви думам – има ад и има мъка, и в мъката любов“.
20 май, 2015 г.
