Само за три месеца може да доведе до пълно излекуване
• Проф. Паскалев, каква е честотата на хепатит С в България?
– Хепатит С за България има честота от порядъка на 0,5%. Има групи обаче, при които случаите са повече. Примерът е следният – сред пациентите, които са на диализно лечение – около 3400 души, хепатит С и В е от порядъка на около 12%. Те сe наблюдават, лекуват и т.н. В диализните отделения в нашата страна, които надхвърлят 70 броя като структурни единици на болниците, практикува медицински персонал, който работи в контакт с тези болни. Заразяването с хепатит С се случва основно по кръвен път, а работата на медицинските специалисти е изключително с кръв, т.е. те са подложени на много висок риск. Заразяването става най-често, когато вършат своите професионални задължения. Независимо колко са внимателни, винаги настъпват ситуации, при които инфектирането с хепатит С е твърде вероятно. Това са невинни ситуации, за които не са виновни.
Хепатит С е инфекция, която в крайна сметка, рано или късно, води до развитие на цироза и рак на черния дроб. Ако пациентът е само с хепатит С, нещата са в някаква степен фиксирани като продължителност, докато се стигне до този финален етап. При пациентите, които са на диализно лечение и имат други съпътстващи заболявания – бъбречна недостатъчност и нейните усложненията, този процес е далеч по-съкратен.
Мога да дам още една характеристика, която е изключително интересна. Сред пациентите, които са в листата за бъбречна трансплантация, честотата на болните с хепатит С или В се движи около 12,5% – това е много. През изминалата година при немалък брой от хората, повикани за трансплантация от трупни донори, по-голяма част от тях бяха позитивни за хепатит С, по-малко за хепатит В, което също създава трудности с оглед трансплантацията – имуносупресията, която е абсолютно задължителна след присаждането на бъбрек, води до по-лесно и по-бързо развитие на инфекцията. Съответно проблеми следват и за персонала – медицинските специалисти, които работят в отделенията за диализно лечение. Погледът към тях трябва да бъде по-етично съобразен, защото те работят, изпълняват служебния си дълг и вследствие на това си навличат тези здравни неприятности. Трябва задължително да им се помага.
• За хепатит В има ваксина, която е задължителна и е включена в Имунизационния календар у нас. По какъв начин може да се профилактира хепатит С?
– Важно е да се отбележи, че при хепатит С ваксина няма. Такава има само срещу хепатит В. Докато преди 10-15 години инфекцията с хепатит В беше много по-голяма като честота, отколкото инфекцията с хепатит С – в десетки пъти, сега е точно обратно. С въвеждането на ваксината срещу хепатит В случаите драстично спаднаха. И ако средната честота на вирусните хепатити е 12%, то на хепатит В се падат само 2%, останалите са хепатит С. Проблемът с хепатит В е обхванат и през следващите години резултатите спрямо неговото ограничаване ще се подобряват още. Но при хепатит С тази възможност не съществува. За него обаче има друго предимство към настоящия момент – иновативно лечение.
• Какви са плюсовете на новото лечение срещу инфекцията на хепатит С?
– То може за три месеца да доведе до пълно излекуване на инфекцията в 98-100% от случаите, включително и у тези, които досега са лекувани с други методи, които не са дали резултат. Смята се, че това лечение няма да има толкова много странични ефекти, както е при старото, понасящо се много трудно от пациентите. А и ефектът от новото лечение е несравнимо по-голям. За него се говори все по-активно.
• Кои медицински специалисти са най-застрашени от заразяване?
– Освен специалистите, които са в диализните центрове, в отделенията по нефрология рискът е много голям. Лекарите в Клиниката по нефрология и трансплантации, на която съм началник, също попадат в застрашения контингент. При трансплантираните проблемът хепатит С и В възлиза на 20%, т.е. всеки пети е поне с едната от инфекциите.
Пациентите, които са били трансплантирани до 2005 г., са с изключително висок процент на хепатит С и В. След 2005-2008 г., този период е преломен, честотата на случаите започва да спада рязко надолу. През първия период процентът е доближавал 23, докато сега е около 12 на сто. Освен това преди десет години скринингът на тези хепатити не беше на днешното ниво и съответно инфекцията не бе обхваната така добре.
Засегнати са и други специалисти. На едно от първите места са хирурзите. Ако у тях се открие въпросната вирусна инфекция, професионалната им дейност се ограничава с оглед на вредите, които могат да причинят на пациентите. Затова не се допускат в оперативните интервенции. А хирурзите – ако ги разделим според тяхното профилиране, това са ортопеди, травматолози – те работят в изключително голям контакт с кръв. Това се отнася и за акушер-гинеколозите и стоматолозите. Зъболекарските кабинети са едно от местата, където често става заразяване с хепатит С. Така че – има много медицински специалисти, които, за съжаление, са заразени с хепатит С вирусна инфекция и те трябва да бъдат, според мен, определени като контингент, към който да има специално отношение във времето, когато новият препарат влезе в употреба.
• Новото лечение – кога се очаква да бъде регистрирано в нашата страна?
– Вероятно препаратът ще бъде регистриран първите месеци на тази година на ниво Европейски съюз, което означава, че в България ще дойде сравнително бързо.
За да се внедри възможно най-скоро у нас, трябва да се работи в положителна насока от всички страни – пациенти, специалисти и техните професионални организации, НЗОК, МЗ. Към терапията на лекарите, които са пострадали при изпълнение на служебния си ангажимент, трябва да се подходи по по-различен начин – да им се помогне своевременно, за да може и те, от своя страна, да продължават да бъдат в помощ на болните.
Важно е да се каже още, че когато у нас започне да се прилага ново лечение, то не е достъпно за всички. Визирам финансовата страна на проблема. Какъв е мотивът, за да казвам това? В случая има едно лечение, което дефинитивно може да излекува. Това лечение се прилага за три месеца. То няма как да е по-скъпо за три месеца, отколкото една терапия със старите препарати, която се прилага много по-дълго във времето, пък и не дава такъв резултат. Т.е. колкото и да е скъпо лечението, то ще даде много по-добър финансов резултат, защото за краткото време от три месеца крайният резултат ще бъде много по-добър. Към момента имаме положително отношение от Българското нефрологично дружество, Българския лекарски съюз, Дружеството на хирурзите в България. Очаквам, че влизането на новото лечение у нас трябва да се случи в много скоро време.
