Надзорният съвет на НЗОК ще предложи и поиска актуализация на бюджета на Касата в размер на 328 млн. лв., стана ясно след заседанието на надзорниците на 23 юни. Те приеха доклад за състоянието на НЗОК за първото полугодие. Предложението за актуализация на бюджета ще бъде внесено от управителя на Касата д-р Румяна Тодорова за одобрение и становище от Министерството на здравеопазването.
Представителят на пациентите в надзора Иван Димитров коментира, че прогнозираният дефицит на НЗОК е от близо 500 млн. лв. „Ако не бъде прието предложението за актуализация, наличните пари на Касата ще стигнат, за да се плаща само 60% от изработеното на болниците”, допълни Димитров.
Председателят на Надзорния съвет д-р Бойко Пенков заяви, че исканата актуализация на бюджета на НЗОК е за 328 млн. лв., тъй като институцията има резерви и ще реализира икономии. Освен това от Националната агенция за приходите са прогнозирали по-голяма събираемост от предвидената в Закона за бюджета на НЗОК, като се очаква сумата да надхвърли 55 млн. лв. Надзорът е взел решение парите от надсъбраните здравни вноски да отидат към бюджета на болниците за месец декември.
„В момента месечният бюджет за болниците е в рамките на 130-140 млн. лв. Това, което реално остава без актуализация на бюджета до края годината, е в рамките на 105 млн. лв. месечно. Те биха стигнали на болничните мениджъри да изплащат фонд работна заплата и за лекарства и консумативи. От около 140 млн. лв. месечно, колкото в момента е бюджетът на лечебните заведения, 55% се отделят за работни заплати, данъци и осигуровки, което е около 70 млн. лв. Около 15 до 20% са за лекарства и консумативи, което е още 30 млн. лв. Но за друг тип издръжка няма да имат възможност да ги покрият. При липса на актуализация на бюджета, орязването на парите ще започне от август”, обясни д-р Пенков.
„Според мен, ако не се направи актуализация, ще има пари за всички месеци до края на годината, но те ще са около 50-55% от необходимите. Искам да припомня, че в Касата имаше повече от милиард лева, които изчезнаха някъде. Затова според мен логично, нормално е и е морално да се намерят средства, за да може да бъде защитено здравето на българския пациент. В противен случай не мога да си представя какво би могло да се случи, ако болниците спрат да работят”, каза д-р Иван Кокалов, представител на синдикатите и член на Надзорния съвет.
В същото време шефовете на здравни заведения и Лекарския съюз продължават да настояват Постановление 94 на Министерски съвет да бъде отменено. Преди дни от Асоциацията на университетските болници изпратиха писмо, с което обявиха, че техните шефове няма да подпишат анексите към Постановление 94 на Министерския съвет, които са им изпратени от НЗОК. Според тях с този анекс се въвеждат месечни лимити, които поставят болниците в невъзможност да осъществяват медицинска помощ.
„НЗОК поставя лечебните заведения в изключително тежкото положение да бъдат буфер между административните ограничения, които от една страна им налагат българските институции, и правата на здравноосигурените граждани, които от друга страна болниците са законово задължени да спазват“, се казва в съобщението, в което се настоява и за оставката на управителя на Касата д-р Румяна Тодорова.
От Асоциацията посочват, че управителят на НЗОК д-р Румяна Тодорова лично е предложила ПМС 94, а неговото приемане е окачествено като „акт на администриране на здравната система, който дезорганизира и затруднява функционирането на болничната помощ“.
В декларацията се иска д-р Тодорова незабавно да подаде оставка, в противен случай настояват „народните представители от всички парламентарни групи спешно да анализират работата на НЗОК и след като се уверят в критичното състояние на Касата, с решение на Народното събрание да отстранят управителя й д-р Румяна Тодорова“.
Мария БОРИСОВА
