XXI век може без всякакви преувеличения смело да се нарече век на лекарствата. Количеството на различните фармацевтични препарати, продавани в аптеките, поразява въображението дори на тези, които са посветили целия си съзнателен живот на тяхното изучаване. Много нищо неподозиращи хора смело поглъщат огромно количество медикаменти, „гарнирайки” ги с всевъзможни отвари, плодови сокове и всичко останало, което имат подръка.
Пък и какво може да се очаква от пациента, ако самият лекар му е предписал прием на три, пет и дори седем препарата едновременно? Сигурно ще кажете, че това се случва рядко. Нищо подобно. Да вземем най-разпространения пример, когато пациентът страда от артериална хипертензия, исхемична болест на сърцето, захарен диабет и, по правило, подагра. Ето едно просто изчисление: два-три препарата за сваляне на повишеното артериално налягане, два – за понижаване на захарта в кръвта, задължително – аспирин в компанията на статини, и още алопуринол – срещу подаграта.
А ако в нещастния пациент страда още и черният дроб, към този списък се добавя хепапротектор и така нататък. И всичко това е резултат само от дейността на терапевта. Ако към него се присъедини невролог или друг специалист, то на пациента ще му се наложи буквално да пълни стомаха си с таблетки. А нали той може да се разболее още от грип, например.
А вие някога замисляли ли сте се, какво става с лекарството след като попадне в стомаха? Съгласно общоприетата представа молекулите на лекарствата се всмукват в червата и попадат с кръвотока в черния дроб. Тук те се инактивират и в такъв неактивен вид се извеждат от отделителните органи, т.е. бъбреците. Днес тази „инактивация” е призната за мит. В действителност, единственото, което се случва в черния дроб, това е преминаването на лекарството в разтворима форма. И това е всичко. Нищо повече. Впрочем, доказано е, че метаболитите, които се получават след такава трансформация, могат да бъдат много по-токсични, отколкото е самото лекарство.
Когато учените са доближили плътно до биохимичните процеси, протичащи в черния дроб, и се заели с изучаване на тези ферментни системи, които носят отговорност за трансформацията на лекарствата, се изяснило нещо твърде неочаквано. Оказва се, че независимо от огромното многообразие от ферментни системи, с метаболизма на лекарствените препарати се занимават само няколко от тях. Т.е., лекарствата от различни групи се метаболизират през една и съща ферментна система. Представяте ли си какво означава това? Един лекарствен препарат може рязко да забави метаболизма на друг. Ако си мислите, че това не е чак толкова страшно, грешите. Ако лекарствения препарат не се метаболизира, той се натрупва в организма, което рано или късно води до развитие на странично действие.
Както установили изследователите, в човешката популация се срещат фенотипове, които имат вродени различия в метаболизма. При това, тези различия са толкова големи, че ефективните дози при различни пациенти се различават десетки пъти.
Следователно, на един пациент му е достатъчно съвсем мъничко парченце от таблетката, за да се получи добър клиничен ефект, а друг трябва да приеме десет таблетки, за да достигне същия резултат. Да определят с какъв именно метаболизъм може да се похвали един пациент, лекарите засега не са в състояние. Известно е само, че в САЩ са разработени и успешно се използват чипове, позволяващи да се установи индивидуалната скорост на метаболизма на лекарствените препарати.
Опасността от бавния метаболизъм се състои в твърде високия риск от странични действия чак до развитие на токсичен хепатит и смърт на пациента, а опасността от бързия метаболизъм е в неефективността на лекарствата. Впрочем, безкрайното повишаване на дозата означава също повишен риск от развитие на токсично странично действие.
Освен лекарствени препарати през същите тези ферментни системи на черния дроб преминават и много хранителни продукти, например ябълковият, портокаловият, грейпфрутовият сокове, етиловият спирт, печеното на въглища месо, а така също такива растения, като валериана, лайка и др. Съвместяването на тези продукти, растителни екстракти, алкохол и витамини, с лекарствени препарати е недопустимо поради невъзможността да се предскаже ефекта от един такъв „коктейл”.
Владимир ДОНЕВ
