• Г-жо Малеева, къде се нарежда България сред останалите европейски страни по отношение на физическата активност?
- 40% от европейските граждани спортуват поне веднъж седмично, а 65 на сто участват в някаква физическа дейност. На обратната скала са България и Гърция, където само 3% от хората заявяват, че упражняват някакъв спорт веднъж седмично. Тези данни са публикувани на 28 март 2010 г. в отчета на Европейската комисия.
Данните трябва да са много тревожни за нашия народ и за неговото правителство, защото логично водят до мащабни нарастващи инвестиции от страна на Здравната каса. Няма подобна институция по света, която да може да покрие разноски на население, което погива от леност.
• До какво се свеждат разликите между българите и другите народи около нас?
- Има една поразяваща разлика, която по никакъв начин не е свързана с притежаването на материални блага. В нашата психика ние винаги имаме оправдание, че нещо не вършим или не можем, защото нямаме пари. Има обаче една черта на българина, която е твърде типична - това е леността. Тя се отразява не само на икономиката ни, но и на здравето. Води до затлъстяване, хипертония, високи нива на холестерола и инвалидизация. Ленив е този човек, който трудно си представя, че ще излезе в мразовито време или че всеки ден трябва да прави разходка и да не се качва на колата си. Колата е средство за извършване на дадена работа, но в никакъв случай човек не трябва да спира да бъде пешеходец. В момента, когато тя се превърне в средство, изцяло заменящо движението, нещата започват да стават много опасни. Това важи за последните две поколения, защото преди това колите не бяха масово притежание. Компютърът е другата придобивка на цивилизацията, с която, ако се прекалява, се превръща в убиец. Нашите проучвания показаха, че технологическата революция от последните 20-30 години бе интерпретирана по балкански у нас. Тя превърна технологиите в средство за тотално обездвижване. Човешкият организъм не може да реагира. Метаболитните проблеми са тревога за всеки един от нас, а не на правителството. И все пак то трябва да започне да бие камбаната. Днес, а не утре.
Тази леност, която може да се нарече балканска, сръбска или българска, винаги спонсорира форми на живот, които не са конструктивни за цивилизацията и икономиката на страната, нито пък за здравето на самия човек, който решава по този начин да употреби живота си. Това личи в развитието на страната ни, на дома ни, улиците ни и най-тъжното - на здравето ни, които са безумно занемарени. Каквито и да са следващите промени в здравеопазването, те по никакъв начин не могат да компенсират леността и това, което човек е измислил като начин на живот.
Разликата между България и Австрия е поразителна, а между нашата страна и Англия е изобщо несравнима. Във Великобритания около 23% от населението упражнява спорт пет пъти седмично. Освен това английският начин на живот е коренно различен. Там никъде не се пуши. Употребата на цигари е проблем, който вероятно стои пред 10-15% от населението на страната, докато в България все повече са заразените масови и ежедневни пушачи на високи дози тютюн и алкохол.
Здравословният начин на живот на нашите баби и дядовци не е характерен за нас. Сега всичко се купува от съседния магазин, без да се полагат никакви усилия. И Англия има, разбира се, хипермаркети и коли, но там се спортува. Всеки един от членовете на стотиците английски клубове по ходене не пуши и никой не сяда да преяжда и да препива. Минималните преходи, които правят, са 15-20 км. Такива разстояния за повечето българи са доста сложни и трудни за реализиране. Това е част от депресията на нашия народ, която не се случва поради факта, че е лишен от едни или други материални блага. А че се лишава от живец. Не трябва да се сравнява колко пари имат англичаните, а за това как отстояват своя личен живот. Масовата нагласа там да се живее полезно е несъизмерима с нашата. В България тя дори не съществува. Затова за мен е много тревожно, че на този проблем не се обръща внимание. Нужно е да се промени съзнанието на българина.
Във Великобритания 65-70-годишни хора спортуват двойно повече от по-младите, които са по-ангажирани. Стандартът на живот се определя не от това колко пари имаш, а от това колко време може да отделиш за спорт. Тогава ти се бориш за своето здраве и живот. Обикновено по-високите класи спортуват повече. На маратона през април в Лондон взеха участите 36 хиляди англичани. От тях 25% бяха над 60-годишна възраст, болни или инвалиди. Някои бяха преживели рак и независимо от операциите и химиотерапиите се явиха на старта и пробягаха 42 километра, без да мислят, че това ще увреди здравето им.
Оптимизмът на един народ до голяма степен се определя от неговата физическа нагласа и активност. Като сравнение как виждам Англия и България например съм настроена много песимистично към бъдещето на нашата страна спрямо днешния ден. Направили сме почти 200 похода с Клуба Walk Bulgariа, излизали сме в планината при неперфектни метеорологични условия и тогава сме се оказвали сами там! Ходим десетки километри, а сме сами! Българинът определя всяко време като лошо, когато температурата е под или над 25 градуса, когато вали дъжд или сняг, или пък духа вятър. Нашата нация отказва да стане част от природата. Заобиколени от стените на дома, от компютъра, телевизора и колата, българите отказват да видят завладяващата ги леност като свой личен проблем.
Шокиращо е колко малко българи в активна възраст правят редовен спорт и туризъм. Спортът във фитнес залата не може да замени тичането или ходенето в планината. Не е възможно да се очакват и резултати с излизане един път месечно сред природата. Ние трябва да сме природни хора, които ползваме природата и имаме нагласата и познанията за нея. Става дума да се промени начинът ни на живот, който е на светлинни години от този на западноевропееца.
Walk Bulgaria работи вече три години. И въпреки че предлагаме нещо безплатно, не идват много хора на нашите походи. Надделява страхът от природата. В Англия има стотици клубове и хиляди маршрути всяка седмица. У нас съществуват туристически маршрути, където отиваш и плащаш, за да ядеш, да пиеш и да видиш нещо. Това не е туризъм, към който българинът трябва да се стреми. Картината е депресираща.
• Само последните две поколения ли касае занемарената физическа активност?
- Преди 20 години например хората бяха свързани с родните си места. Живеещите в малките градове или селата нямаха такъв достъп до цивилизацията. Цялата опасност придойде за последните две поколения, които започнаха масово да използват тези придобивки и съвършено да забравят, че това може да ги доведе до инвалидизиране. В момента се отглежда трето поколение, което има опасност да порасне напълно дезинтегрирано и откъснато от мисли за собственото си здраве. В Англия се счита, че един човек, който изминава по-малко от 50 км седмично, живее нездравословно. Там раково болните или страдащите от сърдечни проблеми много скоро се връщат към нормалния си ритъм на движение.
В София живее 1/5 от населението на страната. Тази огромна част от нацията ни не може да напълни в събота и неделя Национален парк „Витоша“. Празни са и екопътеките в страната, и селата. Един човек, който е ленив, трудно става любопитен. Леността е културна и здравословна граница. София е болен град. Аз виждам неговите граждани как непрекъснато изживяват своите уикенди в МОЛ-овете вместо сред природата. Мога да кажа също, че столицата ни е един от най-трудните за ходене градове, защото пешеходните пространства са окупирани от коли, а общината събира пари от места за паркиране, вместо да дава зони за ходене.
• Разкажете накратко за Walk Bulgaria и как хората могат да се възползват от това, което предлагате?
- У нас единственият клуб за безплатни пешеходни маршрути е Walk Bulgaria. Той обаче е твърде недостатъчен, но за съжаление не се появиха нови, въпреки нашия пример. Направили сме вече почти 200 похода. Каним всички да се присъединят към нас без записване. Походите се провеждат събота и неделя и са различни по трудност.
Сайтът на клуба е http://www.walkbulgaria.org/, където може да намерите повече информация и новини около настоящи и бъдещи инициативи за по-здравословен живот.
Елица ПАЛОВА
