Бамбукът (Bambúsa) е род многолетни, вечнозелени растения от семейство Житни (Poaceae), включващо около 150 вида, които растат главно в тропическите и субтропическите райони на Азия, Африка, Америка, Нова Гвинея, Меланезия и Северна Австралия. Височината на представителите на този род варира в изключително широки граници – от 1 до 30-40 метра. Те се считат за най-бързорастящите растения на земята – до 70 см на ден! Освен това същите отделят с около 35% повече кислород в сравнение с останалите растения. На вид бамбукът твърде много прилича на дърво, но всъщност е... трева. Вкаменелости, датиращи отпреди около 35 милиона години, свидетелстват за съществуването на подобни на бамбука тревисти растения. Видовете бамбук, които днес познаваме, са еволюирали от тези праисторически треви. В зависимост от почвено-климатичните условия на различните ареали с времето се развиват форми с различни качества. Бамбуковите гори са местообитание на сладките мечета панда, а младите бамбукови филизи – тяхна основна (около 99%) храна. За китайците бамбукът е символ на дълголетие, сила и устойчивост, за японците – на чистота на помислите, за индусите – на дружба, а за филипинците той носи щастие.
Безценните свойства
на бамбука първи оценили в Поднебесната империя. Поради изключителната му здравина (превъзхождаща тази на желязото и бетона!) и невероятна устойчивост бамбукът намира многобройни приложения – в строителството (на къщи, мостове и дори на скеле при строежа на небостъргачи), за направа на изящни мебели, различни тъкани (за дрехи, спално бельо, кърпи), хартия, кухненски прибори, произведения на изкуството, музикални инструменти и др.
Предвид неговите благотворни въздействия върху организма от хилядолетия бамбукът намира многобройни приложение в традиционната китайска, както и в аюрведичната медицина. Не всички видове бамбук обаче притежават толкова ценни целебни свойства. В лечебната практика най-голямо приложение намира Bambusa arundinacea, т.нар. бодлив гигантски бамбук, достигащ до 30 метра. Стеблото му расте със забележителна скорост – около 30 см на ден. От междувъзлието на растението се извлича ексудат т.нар. бамбуково „мляко“ (табашир, бамбукова смола), който е с изключително високо съдържание на биологично активни вещества, действащи като мощен стимулант и афродизиак.
Целебните свойства на бамбуковото „мляко“ се дължат на неговия
уникален химичен състав, включващ изключително високо съдържание на силициев диоксид
(70-90%), важните химични елементи калий, калций, желязо и други биологичноактивни субстанции. Преди време именитият украински естествоизпитател Владимир Вернадский пише: „Никой организъм не може да съществува и да се развива без силиций“. Думите му намират абсолютно потвърждение през 70-те години на миналия век, когато Нобеловият комитет обявява силиция за „елемент на живота“. Към този момент учените стигат до извода, че близо 40% от човешкото здраве се обуславя именно от този елемент. Счита се, че количеството на силиция в човешкия организъм е в границите от 2 до 7 грама. Особено високо то е във важни органи на човешкото тяло – щитовидната жлеза, надбъбречните жлези и хипофизата. Чрез двата си хормона тироксин и трийодтиронин щитовидната жлеза управлява усвояването на въглехидратите, протеините и липидите, както и функциите на сърдечно-съдовата и половата система, храносмилателния тракт, психическото състояние и т.н. Надбъбречните жлези продуцират редица хормони, които имат ключова роля в множество жизненоважни процеси, а хипофизата зорко следи дейността на всички жлези в организма.
По категоричен начин е доказано, че силицият играе съществена роля в метаболизма на въглехидратите, протеините и липидите, както и в синтеза на редица аминокиселини, ензими, хормони и т.н. Той способства за гъвкавостта на кръвоносните съдове и играе в тях ролята на медиатор между тях и мозъка. Силицият осъществява „интелектуалната“ връзка на кръвоносните съдове с мозъка, транслирайки неговите команди за тяхното свиване и разширяване съгласно потребностите на организма. Той участва активно и в детоксикацията на организма и по-специално на дебелото черво. Добре известно е, че шлаката в него играе ключова роля за развитието на над 10 000 патологии. Това свое действие силицият осъществява изключително интелигентно – полезната дружествена микрофлора в дебелото черво остава непокътната. Силицият играе важна роля и в синтеза на колагена – протеина, изграждащ кожата, хрущялите, сухожилията и костите. Пониженото съдържание на колаген се отразява пагубно на тяхното състояние и функциите им. Дефицитът на силиций в организма води до влошаване и дори до пълно преустановяване на усвояването на около 70% от нужните му жизненоважни химични елементи като калий, калций, цинк, желязо, кобалт, молибден, манган, фосфор, сяра, флуор и др. Бамбуковият ексудат е доказано мощно средство против ревматизъм.
Издънките на някои от видовете бамбук от хилядолетия се използват в страните на Изтока като
вкусна, полезна и питателна храна
В наши дни те се влагат в салати, супи и всевъзможни месни и безмесни ястия в почти целия свят. Най-употребявани са издънките на Bambusa vulgaris (обикновен бамбук), Dendrocalamus (бял бамбук) и Phyllostachys (златен бамбук). Издънките се берат преди да достигнат 30 см, т.е. докато все още са чупливи. Използва се бялата, месеста част, която се отделя след премахване на жилавите и твърди обвивки. В нея се съдържат редица полезни вещества: общи въглехидрати – 5,2 г/100 г (от които 3 г/100 г усвояеми), протеини – 2,6 г/100 г, липиди – 0,3 г/100 г, фибри – 2,2 г/100 г, фитостероли – 19 мг/100 г, фенолни вещества, каротеноиди (бета-каротен), витамини (А, В1, В2, В3, В5, В6, В9, С, Е), минерали (калий, магнезий, калций, мед, цинк, желязо, манган, силиций, фосфор, сяра, селен и др.). В състава на протеините присъстват на практика всички протеиногенни аминокиселини, в т.ч. и незаменимите, които човешкият организъм не може да синтезира. Бидейки мощни антиоксиданти, фенолните вещества подпомагат клетките в защитата им срещу оксидативния стрес, причиняван от агресивните свободни радикали. Те способстват за противодействие на организма срещу болестта на Алцхаймер и за укрепване на имунната система в борбата й с вируси и бактерии. В комбинация със значителното количество фибри антиоксидантите в бамбуковите издънки (фенолните вещества, каротеноидите, витамините С и Е и селенът) те допринасят за здравето на сърцето и регулацията на нивото на холестерол в организма. Между витамините по-високо е съдържанието на В1 и В6, а между минералите – на калий, мед, цинк и манган.
Гликемичният индекс на бамбуковите издънки е много нисък – едва 20. Техният показател ORAC (Oxygen Radical Absorbance Capacity), характеризиращ антиоксидантния капацитет на храните, е твърде висок – 2150 μmol TE/100 g. Показателят PRAL (Potential Renal Acid Load), указващ окиселяващото и алкализиращото действие на храните, съставлява -2.6 mEq, т.е. бамбуковите издънки способстват за алкализирането на организма, т.е. те са много полезни.
Листата на бамбука
също съдържат значителен брой биологично активни вещества – флавоноиди, полизахариди, аминокиселини, хлорофил, лактони, кумарин, витамини, силициев диоксид, манган, цинк, селен и др. Екстрактът от листата на бамбука способства за пречистване на кръвоносните съдове, действа благотворно на сърдечно-съдовата система, помага при главозамайване, главоболие и т.н. В Китай той е удостоен със званието „Специален оздравителен продукт за космонавтите на Китай“. Екстрактът от бамбуковите листа намира широко приложение и в козметиката. Доказано е, че той способства за подмладяване и тонизиране на кожата, подобрява еластичността й и предотвратява появата на бръчки.
Доц. д-р Димитър ПОПОВ
