Брой: 41, 13 октомври 2016 - ХЛЯБЪТ – НАРКОТИК

ЗАЩО ЗЪРНЕНИТЕ ХРАНИ МОГАТ ДА ПРЕДИЗВИКВАТ ПСИХИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ?

Хлябът не е просто хранителен продукт, за много култури той е практически сакрален символ, който има важна роля в християнската митология. В същото време той не е най-полезната храна – дори само поради това, че се състои от въглехидрати, които бързо повишават захарта в кръвта и водят до наднормено тегло и повишен риск от множество метаболитни заболявания. Неотдавна в списание Frontiers of Human Neuroscience била публикувана голяма обзорна статия, чиито автори – Паола Бресан и Питър Кремър от университета в Падуа – събрали и систематизирали научните данни, разкриващи, че хлябът и другите продукти от зърнени култури могат да бъдат причина за развитие на психични разстройства – от шизофрения до аутизъм. И в същото време изключването на хляба и някои други продукти може да доведе до съществено подобрение на състоянието на мнозина психично болни хора, а в редица случаи и до тяхното пълно оздравяване.
И така, по какъв начин един обикновен и повсеместно разпространен продукт като хляба може да представлява заплаха за душевното здраве?
Първо, хлябът повишава пропускливостта на чревните стени, което позволява на частици храна да се оказват там, където изобщо не им е мястото. Това предизвиква отговор на имунната система, атакуваща не само тези частици, но и подобни на тях, свързани с мозъка субстанции.
Второ, при преработката на хляба се формират вещества, отнасящи се към опиатите. При попадане в мозъка те могат да станат причина за психични разстройства.
Зърнените храни се появили преди примерно 12 хилядолетия в региона на Междуречието. Постепенно селското стопанство се разпространило на всички континенти и с времето за повечето хора на Земята зърнените култури станали основна храна. Появата на селското стопанство – земеделие и животновъдство – създало условия за стремително увеличение на числеността на човечеството и за развитие на цивилизацията. Но във физиологичен план радикалната смяна на храната довела до драматични изменения: хората станали по-ниски, увеличила се детската смъртност, инфекциозните и костните заболявания, а така също кариесът. Независимо че средният ръст на хората постоянно се увеличавал в последните 4000 години, ние както и преди сме с 3 см по-ниски, отколкото са били нашите предци до появата на селското стопанство.
Един от първите индикатори за това, че хлябът може да бъде свързан с психичните заболявания, било рязкото намаляване на случаите на заболявания от шизофрения по време на Втората световна война в страните, където имало голям недостиг на зърно. В същото време в САЩ, където през този период потреблението на зърно нараснало, се увеличила и честотата на заболявания от шизофрения. Било забелязано голямо увеличение на случаите на шизофрения на островите в южната част на Тихия океан, след като в храната на местните жители за първи път в историята бил включен хляб: от 1 случай на 30 хил. души до 1 на 100 души. Днес науката разполага с достатъчно доказателства, за да твърди, че примерно за една трета от човечеството, притежаваща определени генетични особености, а така също във връзка с редица други фактори, например някои вирусни инфекции, хлябът може да бъде опасен и за физическото, и за психичното здраве.
Треви, зърно и токсини
Някои зърнени растения са подходящи за храна, други – не. Но всички те притежават механизми за защита от пълна асимилация, което помага за по-нататъшното им размножаване. И самите растения притежават различни начини за химическа защита от изяждане. Тя се осъществява от токсините, които са в доста големи количества, в това число и в културните сортове зърно. Семената съдържат и запаси от храна, необходими за прорастване. Този запас в много зърнени култури – ечемик, ръж и особено в пшеницата – се съхранява под формата на особен белтък – глутен. Глутенът притежава ценното свойство да образува лепкава еластична маса, свързваща тестото и задържаща мехурчетата газ при ферментация на маята. Благодарение на глутена може да се изпече мек порест хляб.
Глутенът се съдържа не само в зърнените храни. Изследване в австралийски супермаркети открило глутен в почти 2000 хранителни продукта – от сосове до колбаси, и в повече от сто нехранителни продукта – лекарства, шампоани и т.н.
Но с глутена са свързани и редица проблеми със здравето – за част от хората той е токсичен и броят им расте през последните десетилетия. Все по-разпространени стават зърнените сортове, съдържащи най-вредните варианти на глутена. Глутенът предизвиква специфична реакция при попадане в храносмилателния тракт на абсолютно всички, а не само на хиперчувствителните хора.
Дупки в червата
Връзката на психичните заболявания с разстройствата на храносмилането е известна от 2000 години и се потвърждава от съвременни научни изследвания. Посмъртно изследване на шизофреници показало, че 50% от тях страдали от възпаления на стомаха, 88% - на тънкото и 92% - на дебелото черво. Поради болни черва в нашия организъм могат да постъпват вредни бактерии, токсини и непреработени частици храна. От това трябва да ни предпазват стените на червата, които да пропускат вода и хранителни вещества. За целта организмът регулира разстоянието между клетките и пропускливостта на червата. Понякога този механизъм се нарушава, пропускливостта на червата патологично се увеличава и тогава непреработените частици храна попадат в кръвоносната система, предизвиквайки имунна реакция. Това е свързано с редица заболявания: астма, диабет от I тип, артрит, множествена склероза.
На пропускливостта на червата оказват влияние различни фактори. Например психологически стрес, което обяснява защо  важните публични изяви могат да предизвикат проблеми с храносмилането. Пропускливостта на чревните стени се модулира и от употребяваната от нас храна. Например фруктозата я увеличава, а лукът и чаят я намаляват.
Глутенът стимулира производството на зонулин и се отнася към продуктите, които правят червата по-пропускливи. Глутенът отслабва още една важна бариера: между кръвоносните съдове и мозъка (хемато-енцефалитната бариера). Попадайки в кръвоносната система, той може да предизвиква остра реакция на имунната система.
...

„Свещеният” хляб
Това, че хлябът - смятан за най-важния и изпълнен със символично значение хранителен продукт - сериозно застрашава нашето душевно здраве, може да бъде шок за много хора. Днес се знае по какъв начин ни вреди той: чрез повишаване на пропускливостта на защитните бариери, разпространение на токсини, антитела и непреработени частици храна в организма, попадането им в гръбначномозъчната течност и мозъка, а така също излишък на екзорфини. Въпросът по-скоро е защо това се случва не с всички хора?
Може би става дума за доста разпространен „имунен дефект”, който води дотам, че организмът на част от хората или съвсем не забелязва излишните екзорфини, или обратно, прекалено активно ги атакува. И в единия, и в другия случай отслабените защитни бариери пропускат в мозъка вредни за него вещества: самите екзорфини или антителата към тях. Алтернативна теория смята, че има генетичен ефект, който не позволява на ензимите да разлагат екзорфините в храносмилателната система. В диетата на съвременния човек има твърде много захар, увеличаваща изработката в организма на ендорфини, което спомага за преяждане и формиране на хранителна зависимост.
Вече има достатъчно доказателства, че хиперчувствителността към глутена може да доведе не само до шизофрения, но и до много други широко разпространени психични разстройства: депресия, панически пристъпи, биполярно разстройство, аутизъм. Но добрата новина е, че ако тези разстройства са предизвикани от глутен, те могат ефективно да се преборят, като се промени диетата. Всички изследвания сочат, че по-зле няма да стане. Напротив, ако се заменят млечните и брашнените продукти с месо, риба, зеленчуци, плодове, яйца, ядки, морски продукти, това може да подобри не само психичното, но и на физическото здраве.