Брой: 5, 5 февруари 2015 - Най-опасните инфекции

Повечето хора днес знаят, че витамините са нужни. Ако попитаме: „Кога човек има най-голяма нужда от витамини?”, отговорът във всички случаи ще бъде категоричен: „През зимата!”
В студените зимни месеци рискът от хиповитаминоза (витаминна недостатъчност) нараства, дори ако смятате, че вашата храна е достатъчно разнообразна и пълноценна. И за това има няколко причини.
Първо, нашето хранене се променя: в студеното време от годината ние ядем повече ястия, преминали термична обработка, просто защото през зимата ни се иска именно нещо топло. Но при нагряване се разрушават повечето витамини, например когато довеждаме супата до кипене, може да се „сбогуваме“ с всички запаси от витамин С, които са се съдържали в зеленчуците.
Второ, самите хранителни продукти днес са по-бедни на витамини, а през зимата това е особено забележимо. Съдете сами: повечето плодове и зеленчуци се внасят у нас от други страни. За да издържат транспортирането, те се събират, преди да са напълно узрели, което означава, че не натрупват нужното количество витамини.
В процеса на транспортиране и съхранение те също се губят, най-вече витамин С. В много плодове и зеленчуци има особен фермент – аскорбиназа, разрушаваща този ценен витамин. Той започва да „работи”, щом плодът се отдели от растението. Например в картофите, зелето и тиквата още след месец съхранение съдържанието на витамин С пада почти с 50%, а за краставиците са достатъчни само няколко дни, за да се лишат напълно от запасите от аскорбинова киселина.
През зимата не ни достигат витамини и поради това, че нуждата на организма от тях нараства. В студеното време имунната система работи по-усилено, защото ние много често се сблъскваме с различни микроби и вируси, предизвикващи простудни заболявания. А за пълноценна работа на имунната система са просто задължителни витамини С, А, пантотенова киселина (вит. В5), бета-каротин и биофлавоноиди. (Бел. ред. Витамин В5, както и други витамини от група В може да си набавите от Витатабс В-комплекс стронг, който виждате по-долу, а бета-каротин – от Карота и Бетамакс.)
През зимния сезон ние сме изложени на повече стресови фактори: такива са късият светъл ден, изкуственото осветление, колебанията в атмосферното налягане и температурата, студът – и всички те са допълнение към стреса, с който съвременният човек се сблъсква ежедневно, независимо от сезона. А стресовете изискват повишено количество витамини от група В. Витамин D също не е достатъчен: по-голямата част от него се изработва от кожните клетки под въздействието на слънчевата светлина, недостигът на която през зимата е голям, особено за децата. (Бел. ред. Затова е препоръчително да си го набавяме допълнително – Витатабс ПУРУ D е подходящ източник на витамин D за всички възрасти, повече за него – на стр. 23.)
Лекарите добре знаят, че хиповитаминозите – състоянията, свързани с недостиг на витамини, понякога се разпознават доста трудно. Разбира се, има специфични за дефицита на всеки витамин симптоми, много от които са били описани дълго преди откриването на самите витамини. Така например сведения за дефицит на витамин С, проявяващ се в кървене на венците, опадане на зъбите, силни болки в ставите и слабост, има още от XIII век. Още по-рано била описана „кокошата слепота” – нарушение на зрението в сумрак (недостиг на витамин А). Напуканите ъгли на устата били известни дълго преди да бъде изяснена причината за тяхната поява: хиповитаминоза, характеризираща се с дефицит на витамин В2.
В съвременния свят авитаминози (рязко или пълно изтощаване на запасите от витамини) не се срещат твърде често, затова пък
лекарите се сблъскват постоянно с хиповитаминози
Опасността от тези състояния е в това, че те нямат ярка симптоматика: слабостта, снижаването на умствената и физическа работоспособност, сънливостта, раздразнителността или лошото настроение често се приписват на обща умора и недоспиване. В действителност тези прояви са първи сигнали на организма, който страда от недостиг на витамини. Те не бива да бъдат игнорирани, тъй като продължителният витаминен дефицит нарушава много жизненоважни процеси и може да стане причина за сериозни хронични заболявания.
Как да попълваме запасите си от витамини през зимата? Отговорът на този въпрос лежи „на повърхността“: разбира се, от хранителните продукти – от техните естествени източници! Но на практика не всичко е толкова просто: дори ако съвременните продукти не бяха толкова обеднели откъм витамини, ние
не сме в състояние да изяждаме нужните количества
от тях. Денонощната норма витамини от група В могат да осигурят 1,3 кг ръжен хляб, същото количество каша или 500 грама месо. Нужната доза бета-каротин ще получим от 1,2 кг моркови или 2 кг български чушки. При витамин С е по-лесно: 5-6 кивита ще осигурят на организма аскорбинова киселина за цял ден (наистина, повече от половината ще бъде изгубена, ако се изпуши само една цигара или се прекарат 20 минути в автомобилно задръстване).
Бедата е там, че за разлика от нашите предци, които спокойно можели да ядат хляб, зеленчуци и други продукти едва ли не с килограми, ние нямаме такава възможност. Заедно с необходимите ни витамини постъпват и калории, изразходването на които за съвременния човек е голям проблем. А постоянният излишък от калории неизбежно води до наднормени килограми.
Изходът е един: допълнителен прием на витамини. Редовният прием на витаминни комплекси за много хора по света отдавна е станал нещо също толкова естествено, както и ежедневното миене на зъбите.
Невинаги е лесно да се избере нужният витаминен препарат, сред огромното разнообразие на пазара, но, отдавайки предпочитание на тези с фитонутриенти, вие със сигурност няма да сбъркате. Фитонутриентите (екстракти от растения) съдържат витамини в най-разпознаваема, достъпна за нашия организъм форма, а съотношението между различните витамини в растителните екстракти е такова, каквото е замислено от Майката Природа за тяхната максимална ефективност. Нещо повече, освен витамини растителните екстракти съдържат минерали, флавоноиди, катехини, пигменти и много други вещества, необходими за нашето здраве.
Най-необходимите
• Витамин А предпазва кожата от вятъра. Той е необходим за здравето на очите, косата, лигавиците, помага на кожата да остава хидратирана, независимо от студения вятър и ниските температури. Участва в изработката на половите хормони, защитава организма от простуда, грип и инфекции на дихателните пътища.
Източници: моркови, спанак, магданоз, домати, кайсии, сладък пипер, грах, шипки, рибено масло, говежди черен дроб, яйчен жълтък.
• Витамин Е е щит срещу свободните радикали. Този суперантиоксидант защитава клетките от разрушителното действие на свободните радикали, помага за възстановяване на мастната обмяна в организма, за добрия хормонален фон. Той способства за заздравяване на раните, поддържа здравето на сърдечносъдовата система, допринася за усвояване на витамин А.
Източници: растително олио (слънчогледово, маслиново, палмово, соево), семена, спанак, броколи, ядки, бобови култури, пшеничен зародиш. (Бел. ред. Витамин Е от масло от пшеничен зародиш се съдържа във Витатабс Е 50, ще го видите на стр. 23.)
• Витамин С се бори с вирусите. При начални признаци на простуда помага на имунитета да се сражава с настъпващата болест, защитава организма от стресове, той е силен антиоксидант.
Източници: цитруси, шипки, домати, картофи. (Бел. ред. Натурален витамин С – Ацерола – ще видите на стр. 23.)
• Витамин D – за здрави кости. През зимата на улиците е хлъзгаво, но ние обикновено уверено крачим напред – ледът не ни плаши. Всъщност дори да се подхлъзнем, може да се отървем с натъртване, ако имаме достатъчно високо ниво на витамин D.
Източници: яйца, сирене, рибено масло, магданоз. (Бел. ред. В магазините „Лечител“ ще намерите различни продукти с витамин D, между които и специалния калциев комплекс с витамини и минерали за здрави кости – Остеомакс-К, повече за него – на стр. 23.)
• Витамин В1 повишава настроението. Този витамин стимулира активността на мозъка, тонизира и поддържа нервната система, увеличава способността за обучение, подобрява циркулацията на кръвта, нормализира въглехидратния баланс. Влияе благотворно на състоянието на мускулите.
Източници: ядки, ръжен хляб, ориз, черен дроб, бобови култури, стафиди, месо, сушени сливи.
• Витамин В2 подобрява обмяната на веществата. Рибофлавинът, както е другото название на този витамин, участва в метаболизма на белтъчините, мазнините и въглехидратите. Необходим е за образуването на червените кръвни телца и антитела, осигурява клетъчното дишане, внася свой принос в здравето на очите – предотвратява катаракта.
Източници: грубо смляно брашно, яйца, черен дроб, броколи.