В началото на януари за първи път в България в Клиниката по неврохирургия към УМБАЛ „Св. Иван Рилски” беше извършена операция по метода дълбока мозъчна стимулация при резистентна епилепсия. Тя бе ръководена от неврохирурга
д-р Красимир Минкин и невролога доц. Петя Димова.
Пациентката е Десислава Пенина, на 29 години. През половината си живот се е борила с битемпорална епилепсия. На 14-годишна възраст започва да получава ежедневни епилептични припадъци. Заболяването й е изключително рядко. “Вече 14 години съм изпила почти всички лекарства, които са възможни за епилепсия. Не мога да се откажа заради сина си”, посочва Десислава.
За хирургия на епилепсията България не поема никаква част от медицинските изделия за хора, навършили 18 години. Затова често от болниците помагат на такива пациенти за своя сметка и от хуманност. От болница „Свети Иван Рилски” са извършвали многобройни изследвания на Десислава за своя сметка. Дълбоката мозъчна стимулация при нея е последната й надежда да подобри състоянието си. Медицинското изделие – мозъчният пейсмейкър, струва 40 000 лв. и е дарение от фирмата производител.
• Д-р Минкин, какво е дълбока мозъчна стимулация?
– Дълбоката мозъчна стимулация представлява имплантиране на електроди дълбоко в мозъка, които достигат до мозъчните ядра, обикновено на 7-8 см от повърхността на мозъка. След това свързваме тези електроди с пейсмейкър, който се разполага под кожата, и непрекъснато ги стимулира. Пейсмейкърът прилича на този, който се използва при сърцето, и подобно на него трябва да се следи, за да се наблюдават параметрите. Когато се изтощи батерията, пейсмейкърът се сменя. Това обикновено се случва на 4-5 години.
• Кое прави метода подходящ при болест на Паркинсон и епилепсия?
– При Паркинсон е много по-подходящ, отколкото при епилепсията. Той е измислен първоначално за Паркинсонова болест, тъй като там може да възстановим равновесието в мозъка, което се губи при липсата на допамин. Има много доказателства, че дълбоката мозъчна стимулация е ефективна при значителна част от пациентите с напреднала Паркинсонова болест.
За епилепсия е установено, че при някои видове на страданието може да се потискат пристъпите, но ефектът е много по-малък, отколкото при Паркинсонова болест. Шансовете са 50 на 50. Това е един иновативен метод, който обаче не е панацея. В Европа при резистентни форми на епилепсия е въведен през 2010 година.
• На колко български пациенти досега сте приложили дълбока мозъчна стимулация?
– При болни с Паркинсон имаме 17 пациенти. При дистония, където също има много добър ефект, са трима пациенти. За епилепсия – това е първият случай.
• Вече може ли да говорите за резултатите при Десислава?
– Засега няма епилептични пристъпи, но все още е много рано. Трябва да се изчака поне шест месеца, за да се даде реална оценка на ефекта от стимулацията.
• Дълбоката мозъчна стимулация подходяща ли е при всички пациенти с посочените от Вас заболявания или има специални изисквания?
– Разбира се, че има. В болница “Св. Иван Рилски” изследваме пациентите продължително време, преди да се решим на тази стъпка. Показани са болните, които са в средния стадий на болестта на Паркинсон, както и почти всички случаи с дистония. Но това трябва да бъде преценено след щателни наблюдения и изследвания.
В България при пациенти с Паркинсон процедурата е подходяща за около 20 души годишно, за дистония са 5 за една година, за епилепсия също са около 5 пациента. Като имаме предвид, че дълбока мозъчна стимулация у нас се прави от две години, имаме около 30 чакащи.
• Странични ефекти или някакви негативни последствия от стимулацията могат ли да се очакват?
– Страничните ефекти са доста малко. Засега при тези, при които сме имплантирали, нямаме съществени отклонения. Има рискове, които са по-малки от 2%. Те се свеждат предимно до кръвоизлив или инфекция, но досега не сме имали при нито един от случаите.
• Как стои въпросът с финансирането?
– За съжаление нищо не се поема от Здравната каса, въпреки че непрекъснато настояваме пред институцията да поеме имплантите. Операцията се извършва по клинична пътека, т.е. пациентите не трябва да плащат нищо за хирургията, но имплантите е нужно да се поемат от тях. Непрекъснато молим Касата да ги договори и купи, защото би могло това да стане на по-ниска цена, но тя продължава да отказва. Затова и при последния случай става дума за дарение от фирмата производител.
При болните с Паркинсон у нас се касае за лични истории, при които всеки сам е търсил път за набавяне на медицинското изделие, а именно 40 хиляди лева – колкото струва това устройство.
При почти всички пациенти проблемът е липсата на финансиране от Касата. Иска ми се да има по-голяма отговорност от страна на НЗОК, защото това е институцията, която разпределя парите. И ако не се подкрепят иновациите, може да говорим за отделни случаи. Но това не е нашата цел. Искаме да помагаме на повече хора, не да оперираме един случай, а след това да няма финансиране през цялата година. Даренията предизвикват шум за кратко, че нещо се е случило, но това не е голямо постижение, ако след това не последва някакъв проект и не се помага на хората непрекъснато. Даренията не са метод за правене на медицина.
Елица ПАЛОВА
