Брой: 8, 23 февруари 2017 - ВАКСИНИТЕ

Цвета ТАМАНОВА – детски психолог в Център за психология и психотерапия

Цвета Таманова е магистър по клинична психология – психоаналитична перспектива, и педагогика. Преминала е и обучителните прог­рами „Методите на хипноза“ към Българската асоциация по хипноза и „Фокусирана към решения кратка терапия“ към Центъра за психологични изследвания и консултации в София. Има повече от 15-годишен опит в психологичното клинично консултиране на деца и възрастни. Член е на Дружеството на психолозите в България, както и на Групата за развитие на психоаналитичната практика в България.

• Какво причинява стресът на децата? Може ли да ги разболее физически?
- Абсолютно. Може. Зависи от стресовия фактор. От това какъв е интензитетът на стреса, с каква продължителност е. Стресът в определени граници е естествен за всеки човек. Без значение дали е дете, или възрастен. Винаги съществува едно базово количество стрес, което ни дава възможност да отговорим на случващото се в заобикалящата ни среда. Страхът е напълно естествена реакция. Дори е необходим. Когато той премине онези граници на допустимото количество, което кара човек просто да бъде нащрек, тогава се появява опасност за здравето. Този стрес се нарича дистрес. При него настъпват всякакви допълнителни усложнения.
• Какви например?
- Погрешно възрастните смятат, че детството е един безгрижен период от живота. Какви проблеми може да има едно дете? Приемаме по презумпция, че то се чувства добре и е защитено. Не е така. В детството също има изключително много страхове. Те владеят детето и то трябва да намира начин да се справи с тях.
• От какво се страхуват най-често?
- Детството е зависимост. Детето си дава сметка, че не може само. Не умее да се справя. Дори по размери е малко и всичко наоколо не е приспособено за него. В началото съществува страхът от физическа болка поради липсата на минал опит. Болките от растящо зъбче или падане изглеждат ужасяващи. Появява се страхът от изоставяне, когато мама я няма, на работа е.
• Може ли страхът да доведе до психични и физически увреждания? Например детето да расте по-бавно, когато е стресирано? Да се появят говорни дефекти?
- Да. Може. Говорните дефекти от типа на заекване, а не на неправилно изговаряне на звуци, са проява на детска невроза. Погрешното произнасяне на букви е логопедичен проблем и зависи от говорния апарат. Заекването е признак, че малчуганът се опитва да се справи с някакъв вътрешен конфликт. Психиката му не издържа.
• В каква възраст може да се случи това?
- В общи линии от заекване по-често страдат момчетата. Обособено има два периода на поява на този проблем – около 3-4-годишните и при 7-8-годишните. Това са периоди на големи промени. Децата не обичат промените. Искат всичко да е предвидимо, монотонно. Възрастните дори не си даваме сметка на какви драстични промени подлагаме децата като изпращането им на училище. Там хлапето не просто е далече от дома. Има задължения, има конкурентна среда, където трябва да се доказва, да се бори за мястото си. Да получава похвали и да търпи критика.
• Като на първата си работа.
- Да. Точно така. Наследникът на авторитета на родителя е учителят, после шефът в работата. За децата конкуренцията е голямо изпитание. Те са устроени да търсят удоволствието тук и сега. Никакво отлагане. В училище не е така. Стресът се отразява като цяло на физическото развитие на малчуганите. Напрежението се отразява в начина му на хранене, в съня, липсва желанието за движение, за спорт. В резултат детето е по-слабо и неенергично. Не бива да забравяме, че растежът е и на базата на хормоните. Жлезите с вътрешна секреция също се повлияват от емоционалното състояние. Работата им е изключително податлива на стрес. Може да бъде променена, т.е. и на физиологично ниво страхът влияе на здравето, на развитието. Така е през целия живот, но при децата периодът на израстване е ключов и затова ефектите от стреса са по-отчетливи.
• Какви психически увреждания може да се появят в зряла възраст, когато децата са били подложени на стрес у дома или на училище като малки?
- Спектърът е много голям. В общи линии всички хора в зряла възраст се опитват да се справят с онова, което не са преодолели в детството. Може да бъдат характерови изменения, пасивност, слаба самооценка, заекване, невротични мисли. Всичко е много индивидуално. Няма нищо по-индивидуално от психиката. Затова е важно родителите винаги да са близо до детето и да знаят какво то преживява дори в часовете, в които то не им е пред очите. Да не бъдат подценявани детските проблеми.
• Смятате ли, че сегашните ученици са по-стресирани спрямо предишни поколения?
- Моята практика показва, че днешните деца по никакъв начин не са по-спокойни или улеснени. Много по-стресирани са. Аз мисля, че това се дължи на промяната във взаимоотношенията. Днешните деца растат често в непълни семейства или в семейства с тежки конфликти. Подрастващите са силно интуитивни. Усещат и недоизказаното. Това ги прави още по-беззащитни, защото те усещат твърде много, а разбират твърде малко. Що се отнася до съвременния начин на комуникация, общуването е различно. По-скоро се общува виртуално или през някакво устройство. Децата не играят. Не контактуват пряко.
• Когато децата са отраснали, без да играят, общувайки само чрез електронни устройства, когато пораснат, умеят ли да общуват? Дали ще се стигне дотам, че да се налага да извадят смартфоните си, за да си кажат нещо дори когато са в една стая? Задава ли се поколение от социални инвалиди?
- Наистина не знам как това би могло да бъде преодоляно. Промени ще има със сигурност. Времето ще покаже какви точно ще са измененията в обществото. Техниката се развива с такава скорост, че е трудно да си представим как ще общуваме след време. Дали следващите поколения ще си говорят изобщо? Сегашните деца стават все по-самотни, по-ограничени. Спонтанността, характерна за детската душа, вече я няма. Няма я и здравословната физическа активност.
• Какви чисто физически болести са развили вашите пациенти като зрели хора, които са били подложени на тормоз, насилие и стрес в детска възраст?
- Диабетът е едно от психосоматичните заболявания. Доказано е. Той се отключва от някакъв краен стрес. Не говоря за възрастните. При тях има и други фактори - генетична предразположеност, неприродосъобразен начин на живот и други. Докато при непълнолетните, ако се появи диабет, това е от стрес. Същото важи и за някои кожни заболявания – псориазисът също е на психосоматична основа при децата, както и екземата, дерматитът, дори астмата. Представете си - малко дете, и вече астматик. Имунитетът на подрастващите е понижен, когато са стресирани. (Бел. ред. Всички споменати по-горе заболявания може да възникнат и поради въздействието на други фактори освен стреса).
• Какви са физическите и менталните признаци, че едно дете е тормозено в училище? За какво да следят родителите? Нервни тикове, чесане, скубане на косата, рязка загуба на тегло?
- Всичко, което изброихте. Децата, подложени на насилие, стават плахи, пасивни. Не говорят. Появяват се всички невротични симптоми като заекване, тикове, въртене на коса около показалеца, смучене на палец.
• До какво води приемът на антидепресанти при деца? Какви ще са последствията след време?
- Антидепресантите трябва да бъдат предписвани само от детски психиатър. Никога не се взимат самоинициативно. Ако се вгледаме в указанията на тези лекарства, обикновено те не са препоръчителни за лица под 18-годишна възраст. Допустими са в изключително редки случаи. Според мен са крайно непрепоръчителни. Дори в пубертета.
• Има ли естествен заместител на антидепресантите? Някакъв чай?
- Да. Разбира се. Чай на билкова основа винаги мога да препоръчам. Чайовете са напълно допустими и безвредни. Дори за най-малките деца. Препоръчвам възрастните да играят с децата. Това ги разтоварва, а и дава ценна информация. Ролевите игри показват проблемите на новото поколение, всичко, което ги тормози. Детската рисунка също е източник на информация. Оставете детето да рисува. После обсъдете какво е нарисувано.
• Какви рисунки са повод за притеснение? Например... на кръв?
- Учудващо, но не. Кръв или някакъв вид насилие не са толкова притеснителни неща. Децата гледат телевизия. Детските приказки дори са изпълнени с такива ужасии.
• Като приказките на Братя Грим.
- Именно. От друга страна, тъмните цветове говорят за страдание. Появят ли се на рисунка, родителят трябва да предложи да се използва светъл цвят. Ако хлапето категорично откаже, това е знак, че се случва нещо нередно.
• Какво се случва с физическото развитие (съзряване) на децата след преживян силен шок? Вярно ли е, че деца, загубили един родител, когато са в пубертета, имат проблеми с половото съзряване? Не могат да отделят необходимите хормони?
- Да. Непреживяна загуба повлиява на психичното развитие. Юношеството е крайно деликатен период. Това е периодът на възприемане на сексуалността. Само поради загубата на единия родител няма как да се повлияе сексуалната ориентация. Поради силен шок, стрес хормоналното развитие може за известно време да блокира. Но това състояние не може да бъде продължително. Ако се проточи, тогава освен стресовия фактор има и друг, чисто физически (медицински).