2 АПРИЛ – СВЕТОВЕН ДЕН ЗА ИНФОРМИРАНОСТ ЗА АУТИЗМА
Ако чуете от някого, че съществуват таблетки, които могат да излекуват аутизъм, бъдете сигурни, че става дума за недоразумение: такива вълшебни хапчета няма, няма и никакви други видове терапия, които да гарантират пълна рехабилитация на малкия аутист, и ако някоя обнадеждена майка твърди подобно нещо, или лекарите не са обяснили съвсем точно действието на предписаното лекарство, или изтормозената жена е предпочела да чуе това, на което се е надявала с цялата си душа.
„Вълшебният” рисперидон
Преди години надежди за „вълшебно” действие мнозина родители възлагали на рисперидона, който много скоро се сдобил с печална слава благодарение на изгубеното от неговите създатели, фармацевтичната компания „Джонсън и Джонсън”, дело по повод на незаконен маркетинг. Факт е, че рисперидонът, който през 90-те години на миналия век започнал да се използва при шизофрения и биполярно разстройство, през 2006 г. бил одобрен от американското Управление за контрол на качеството на храните и лекарствените средства (FDA) за използване в детската практика. Той се прилага при аутизъм и някои други разстройства на поведението.
Разбира се, рисперидонът не е таблетка, лекуваща аутизъм. Аутизмът е комплексно разстройство, характеризиращо се с изразен и всестранен дефицит на социално взаимодействие и общуване. Нито един от използваните в психиатричната практика препарати, било то антипсихотик, транквилизатор или антидепресант, не води до подобрения в ключовите за аутизма области на дефицит, макар някои от лекарствата да помагат за купиране на такива неприятни симптоми като раздразнителност, агресия и самоагресия. В клинични изпитания рисперидонът демонстрирал относителна ефективност в борбата с тези симптоми и постепенно станал един от най-популярните препарати, предписвани на малките аутисти.
На пръв поглед няма нищо лошо в това, да се облекчи животът на малкия пациент и неговото семейство, избавяйки го от прекомерната раздразнителност, емоционалните взривове и истерични епизоди. Но използването на различни групи психотропни препарати в детската практика е свързано с неприятни и твърде вредни последствия.
Първо, това са странични негативни действия, за които, за съжаление, родителите невинаги са предупреждавани, и за рисперидона те са твърде сериозни. Основните са натрупване на излишни килограми (нещо, от което родителите на деца аутисти, приемащи това лекарство, се оплакват много често) и диабет. Неотдавна производителят на рисперидона, фармацевтичната компания „Джонсън и Джонсън” загубила поредния иск и била глобена с 1,1 милиарда долара за незаконен маркетинг, а именно за представяне като минимален на риска от страничните ефекти от препарата, в частност, диабет.
Втората неприятност също е свързана с информацията. За съжаление, родителите толкова често слушат и от лекари, и от други специалисти за „медикаментозно лечение на аутизма”, в краен случай, за „медикаментозна подкрепа”, че нерядко изпадат в една или друга крайност. Това може да бъде съвършено неоправдан оптимизъм, надежда за чудотворно лекарство, което ще излекува детето. А понякога родителите просто се поддават на натиска на възпитателя, дефектолога или психолога, настояващ за преминаване на лечебен курс, за да стане детето послушно, иначе „с него е невъзможно да се работи”.
Това се случва често и навсякъде, особено в малките населени места, където не само родителите, но и специалистите нямат понятие за съществуването на специални методики за обучение на децата аутисти, позволяващи да се намери индивидуален подход дори към това дете, с което е невъзможно да се работи в традиционното образователно поле. По правило родителите не знаят и за това, че всякакви медицински препоръки от страна на възпитателя, учителя, дефектолога, психолога, директора на училището са не само некоректни, но може да бъдат и опасни. И дори ако знаят, емоционалното претоварване, присъщо на това специфично родителство, понякога не им оставя сили за борба за своите права с тези, които, както те смятат, са по определение по-силни и от които зависи съдбата на тяхното дете. Те вървят по този път, към който ги тласка официалната образователна система и официалната медицина. Много от родителите все пак разбират, че това е път е без изход.
Оптимален изход
„Оптимален изход за индивидите с диагностиран аутизъм” – така е озаглавено изследването на американски учени, публикувано през 2013 г. в Journal of Child Psychology and Psychiatry. „Макар разстройствата от аутистичния спектър да се смятат за нелечими, в медицинската литература има сведения, че известно количество от по-рано диагностираните пациенти се разделят с диагнозата разстройство от аутистичния спектър”, се казва в статията. Означава ли това, че може да се говори за възможност за излекуване от аутизма? Какво се разбира под излекуване? Дали става въпрос за грешки в първоначалната диагноза и ако това е така, то колко често се срещат такива грешки? Дали става дума за пациенти, чиито симптоми повече не съответстват изцяло на диагностичните критерии на аутизма, но при това те продължават да страдат от съществени затруднения в комуникативната и социалната сфера? Или под излекувани се имат предвид тези, които са изгубили всички симптоми на разстройството и тяхната способност да изграждат лични и делови отношения, изобщо не се отличава от това, което е прието да се смята за нормално?
...
Владимир ЙОНЕВ
Цялата статия може да прочетете във в. "Лечител" 
