Брой: 28, 16 юли 2015 - ЛАЙМСКАТА БОЛЕСТ

Веднъж ухапан, два пъти болен
Ако има такова нещо като тайна болест, лаймската болест печели короната.
Тя е бактериална инфекция, която получаваме вследствие ухапване от кърлеж, докато вървим през висока трева или гориста местност. Повечето хора дори не забелязват, че са били ухапани, и едва един от десет случая изобщо се диагностира. И дори тогава лечението, обикновено с високи дози антибиотици, е ефикасно само през първия месец след заразяването. След това диагностирането и излекуването стават по-трудни и симптомите биват приписвани на много други състояния, между които фибромиалгия, депресия, синдром на дразнимите черва, тинитус (шум в ушите), безсъние и мускулна слабост.
Хелън Харви, на 39 години, страдала от всички тези и още симптоми, докато болестта я завладявала в течение на 16 години, преди най-накрая да бъде диагностирана и успешно излекувана. Това само по себе си е невероятно твърдение, защото дори само няколко месеца след инфектирането болестта става все по-трудна за лечение. И въпреки това Хелън го постигнала.
Но докато разбере какъв е проблемът, тя загубила контакт с много от приятелите и роднините си, някои от които я отписвали като истеричка, докато лекарите смятали, че търси внимание – включително един специалист, който й казал да „се стегне“ и да се върне към заниманията си със спорт, и й предписал антидепресанти и сънотворни.
Нещата станали ясни чак когато я диагностирали с фибромиалгия – състояние, което причинява болки из цялото тяло и синдром на дразнимите черва. Докато търсела информация за проблема в интернет, тя прочела, че в много случаи фибромиалгията в действителност е лаймска болест. Разглеждайки други сайтове, Хелън видяла снимки на обрива, който първоначално се образува след ухапването от кърлеж, и разпознала същите форми, които се били появили върху кожата й, докато била в Австралия.
По време на нейните пътувания в Западна Австралия след дипломирането й тя изведнъж започнала да страда от „странна грипоподобна болест“; чувствала ужасна умора, лимфните й възли се подули; имала „странни буци“ навсякъде по главата и необичаен кръгъл обрив по краката и ръцете.
Симптомите й не се подобрили и след връщането й в Обединеното кралство. Тя започнала да страда от тревожност, депресия и безсъние, което продължило да я мъчи чак до 30-годишна възраст, и да изпитва силна мускулна болка от дясната страна на тялото. Шумът в ушите се появил четири години по-късно, докато била на почивка.
Как едно ухапване се превръща в болест
Макар че има доказателства, че хората са страдали от нея още през Викторианската епоха, лаймската болест е идентифицирана и получава име едва през 1975 година, когато група деца от град Лайм в американския щат Кънектикът мистериозно развили силни ставни болки.
Всички те имали необичайни обриви по кожата и лекарите от близкия университет Йейл най-накрая свързали симптомите им с ухапване от кърлеж, след като открили в кръвта им бактерията Borrelia burgdorferi. В крайна сметка докторите стигнали до извода, че децата са били ухапани от кърлежа Ixodes scapularis, който живее предимно по сърните.
Той трябва да остане прикрепен към кожата поне 12 часа, преди бактериите да успеят да преминат в кръвта.
Понеже кърлежът е не по-голям от глава на карфица, е малко вероятно да бъде забелязан, макар че характерният обрив с формата на център на мишена или „биволско око“ е издайнически признак за това, че сте били ухапани. Обикновено кърлежът пада след няколко дни, но дотогава поражението вече е нанесено.
Обривът трябва да започне да се вижда до няколко дни, защото той обикновено продължава да се разраства (понякога с до цели 30 см) и ухапаният човек може да страда от грипоподобни симптоми, включващи умора, мускулни или ставни болки, главоболие, температура или втрисане, схващане на врата.
Но понеже само около един от десет случая се диагностира, много хора не знаят, че са били ухапани, и дори не забелязват обрива.
Ако инфекцията се остави без лечение за повече от шест до осем седмици, симптомите могат да станат хронични и да имитират широк диапазон от състояния като кожни увреждания, менингит, артрит, множествена склероза и депресия.
Понякога лаймската болест може да бъде смъртоносна. В Обединеното кралство беше официално регистриран първият смъртен случай вследствие на нея през 2005 година, когато причината за смъртта беше записана като „чернодробна болест вследствие на лаймски сепсис“.
Болки през бременността
След една година Хелън забременяла, след като се омъжила за Джулиън, но изкарала ужасна бременност. Непрекъснато била изтощена и страдала от силен оток (задържане на течности) – такъв, че към 20-ата седмица лекарите диагностирали полихидрамнион (многоводие, повишено количество околоплодни води). Наддала с 38 кг и родила бебето си Джордж със секцио.
Безпокойството й се влошило, така че й предписали циталопрам, антидепресант от групата на SSRI (селективните инхибитори на обратното поемане на серотонина). Но 14 месеца след раждането на Джордж тя забременяла отново. Заради полихидрамниона и прекомерното наддаване на тегло докторът на Хелън сметнал, че тя има гестационен диабет и й предписал метформин, като сменил и антидепресанта й на амитриптилин. За капак на коктейла тя понякога приемала и сънотворни.
„Бях тотално изтощена през цялата бременност. Лежах будна нощем и се чудех как ще избутам следващия ден. Болеше ме навсякъде и постоянно бях стресирана, изморена и се чувствах напълно отровена“, казва Хелън. Тя отново наддала с 38 кг и родила преждевременно, пак със секцио, второто си бебе Джак.
Хелън разказва, че в продължение на две години отглеждането на Джак й минало като в мъгла, защото той непрекъснато страдал от колики и рефлукс и нито се хранел, нито спял нормално. „Бях напълно изтощена и умората беше повече от смазваща. Толкова живо си спомням как гледах наоколо други майки през тези първи няколко години с двете момчета и се чудех как успяват да изкарат деня, без да имат нужда да полягат и да си почиват постоянно. Бях толкова депресирана, измъчвана от болка и много самотна. Никой не разбираше ежедневното мъчение, което понасях. Не можех да се срещам с приятели за много дълго, защото се нуждаех от почивка и усещах, че не мога да обясня на хората защо, тъй като не знаех какво ми е. Избутвах ден след ден и постоянно се тревожех как ще се справя с потребностите на децата, защото всичко, което исках да направя, беше да се сгромолясам на дивана през всяка минута от деня.“
И най-лошото било, че тя продължавала да няма идея какво не е наред. По онова време нейните симптоми включвали тежки и упорити мускулни болки от дясната страна на тялото, скованост, постоянно изтощение, тинитус, акне по лицето и тялото, замъглено съзнание, безсъние, силно предменструално напрежение, безпокойство и панически атаки, непоносимост към горещината, метален вкус в устата, болка в челюстта, чувствителни зъби и болест на венците, розацея на дясната буза, липса на либидо, раздразним пикочен мехур, симптоми на дразними черва като киселини и диария, неминаваща млечница и язви в устата, непоносимост към храни, ниско кръвно налягане, запушване на синусите, студени крака, изтръпване на пръстите на краката, невралгия, суха кожа, замаяност и чести вирусни инфекции.
Тя ходела на преглед при семейния лекар веднъж месечно, който траел само няколко минути. „Плачех и казвах колко много ме боли и как не мога да търпя шума в ушите си, колко съм тревожна и как не мога да спя, а той ми връчваше поредната рецепта за антидепресанти и приспивателни. Мразех да вземам хапчета, но не можех да видя никакъв изход.“
Синдром на пропускливия мозък
Хелън Харви казва, че в началния стадий на нейната лаймска инфекция клетките в тялото й започнали да изпускат странна миризма, която тя по-късно разпознала като амоняк. Това се вписва в нова теория по въпроса какво  всъщност представлява лаймската болест, която отваря нови пътища за лечение.
Макар че всички са съгласни, че е бактериална инфекция, чието начало се поставя от ухапване от кърлеж, специалистът по лаймска болест д-р Дейвид Джърниган вярва, че тя се превръща в невротоксично заболяване. Болестта създава амоняк в мозъка, който предизвиква синдром на пропускливия мозък, смята той.
Понеже амонякът може да промени пропускливостта на кръвно-мозъчната бариера, той може да позволи на големи молекули да достигат до мозъка, причинявайки „церебрални алергии“, както ги нарича Джърниган. Това би обяснило многото симптоми, които поражда болестта.
При тестове с животни кръвно-мозъчната бариера се нарушава в рамките на две седмици след инфектирането с борелия. Бактериите се заравят между клетките на външната мозъчна мембрана, причинявайки локализирано възпаление. Тогава се отделят протеини, които да се борят с бактериалната инвазия, и това води до отваряне на дупки в обвивката на мозъка.
Тази теория не е особено нова. Скоро след идентифицирането на лаймската болест учени я характеризираха като „невро-психиатрично заболяване“, предизвикващо параноя, деменция, шизофрения, биполярно разстройство, панически атаки и депресия.
Как да не бъдете ухапани
Болестта от ухапване от кърлеж не е нищо ново. Викторианците са я наричали „треска от кърлежи по овцете“, но както сочи името, тя е била ограничена главно до земеделските работници и хората, които са влизали в близък контакт със селскостопански животни.
Днес тя е епидемия, въпреки че никой не знае точно колко е разпространена. Всяка година се откриват около 30 000 нови случая в САЩ и 3000 в Обединеното кралство, но е известно, че това е само върхът на айсберга, защото представлява едва около една десета от реалния брой на инфектираните ежегодно.
Епидемията от лаймска болест е резултат от изсичането на горите, при което горски територии са били разчистени за застрояване или създаване на паркове и всеки, който посещава или живее в такива райони или в близост до гори или гористи местности, е застрашен. Кърлежите са почти със сигурност активни и на места, където се срещат сърни.
Ако се намирате в такива райони, където може да има кърлежи, винаги подбирайте внимателно облеклото си, преди да излезете на разходка. Носете дълги ръкави, затъкнати в чорапите панталони и шапка или връхна дреха с качулка. В края на разходката проверете кожата си и помолете някой друг да ви прегледа отзад, където не можете да виждате. Винаги проверявайте и кучето си, ако сте били с него. Струва си да се прегледате повторно ден-два по-късно за признаци на обрив, макар че една трета от всички ухапвания не предизвикват никакви кожни проблеми.
Тестване за лаймска болест
Ако подозирате, че сте били ухапани и ако развиете грипоподобни симптоми или ставни болки след разходка в район, където има сърни, се прилагат два кръвни теста за диагностиране на състоянието.
Но и ELISA, и Уестърн блот не са напълно надеждни и особено първият може да даде фалшив положителен резултат, ако вече имате подобни проблеми като ревматоиден артрит или жлезиста треска.
Тестовете трябва да бъдат направени няколко седмици след предполагаемото ухапване, защото тогава инфекцията ще се е развила достатъчно, за да може тестът да „види“ антителата срещу бактериите. Дори и ако резултатът ви е отрицателен на този етап, винаги си струва да направите повторни изследвания няколко седмици по-късно.
Оптималният прозорец за тестване е от две до шест седмици след ухапването – ако се забавите много по-дълго, лаймската болест става по-трудна за откриване.
Алтернативи, които помагат
Хелън започнала да ходи при специалист по храненето (нутриционист) и той диагностирал чревни проблеми, кандида и високи нива на амоняк, които допринасяли за нейната умора. Тя вземала „цели кофи“ добавки и минала на строга антигъбична диета, което помогнало, макар че болката, шумът в ушите и изтощението оставали.
Тя се подложила и на рефлексология, кинезиология и акупунктура, всяка от които помогнала в известна степен. Освен това Хелън си платила за преглед при частен специалист, след като нейният лекар не постигал никакъв напредък...
Специалистът „ме разкъса на парчета“, казва Хелън, заявявайки ми да се стегна, да престана да съм лоша съпруга и да се върна към заниманията си със спорт.
Имате ли лаймска болест?
Водещият лаймски експерт
д-р Джоузеф Бураскано-младши е направил списък с всички възможни симптоми на болестта. Ако имате едно или повече от следните хронични оплаквания и няма друга очевидна причина, можете да се съмнявате за лаймска инфекция. Наличието на повече от един симптом едновременно, който има склонност да се активизира веднъж месечно, е друг издайнически признак за болестта.
* Трайно подути жлези
* Възпалено гърло
* Температури
* Болезнени стъпала
* Ставни болки
* Подуване на стави
* Необяснима болка в гърба
* Скованост на ставите
* Мускулни болки или крампи
* Спазми на лицеви мускули
* Обърканост, затруднено мислене
* Резки колебания на настроението
* Безпокойство
* Психоза
* Тремор
* Припадъци
* Главоболия
* Чувствителност към светлината
* Неясно, раздвоено зрение
* Болки в ушите
* Шум, звънтене в ушите
* Засилено прилошаване при пътуване (кинетоза)
* Болки в зъбите
* Умора
* Безсъние
* Необяснимо наддаване или отслабване
* Необясними смущения в месечния цикъл при жените
* Загуба на либидо
* Киселини
* Запек
* Диария
* Шум на сърцето
* Задъхване
* Нощни изпотявания
Антибиотици и повече антибиотици
Медицината има само два отговора на лаймската болест – антибиотици и повече антибиотици. Изненадващото е, че съществува огромно разделение между двата подхода.
Повечето доктори се съгласяват, че кратък курс с антибиотици може успешно да излекува болестта – при положение че се диагностира до няколко месеца от ухапването. След това тя се превръща в неподатлива инфекция, почти невъзможна за излекуване.
Това не е така, казва д-р Джоузеф Бураскано-младши, който е лекувал над 7000 случая на лаймска болест в късен стадий, преди да се пенсионира. Във всеки един от тях той е предписвал силни антибиотици за дълги периоди от време – но критиците твърдят, че неговият подход е недоказан.
Макар че терапията била успешна, много пациенти страдали от тежки реакции към антибиотиците.
Холистичен подход
Хелън се свързала с Майки Лорънс – специалистка по хомеопатия.
Въпреки че нейните лаймски симптоми били „излезли от контрол“, особено след като двете тежки бременности понижили имунитета й, Хелън забелязала, че Майки не се фокусира върху болестта при започването на лечението й.
Вместо това тя се интересувала повече от нейното общо психическо здраве и й приготвила конституционно лекарство. Хелън решила да спре и антидепресантите, които била вземала редовно в продължение на две години.
През следващите няколко месеца стари вярвания и травми, особено потисканата скръб за смъртта на майка й, изплували на повърхността. „Цялото това потискане беше подложило на силно напрежение тялото ми и отслабило имунната ми система до степен, в която тя не беше в състояние да се бори с инфекциите“, казва Хелън.
Тя имала стичане на постназален секрет („задна хрема“) и постоянни кашлици и настинки, както и отделяне на други секрети, но забелязвала, че болката, сковаността и тинитусът се облекчават, а депресията и безпокойството й също отслабват. Към петия месец Хелън осъзнала, че тинитусът и болките напълно са изчезнали и всъщност всички симптоми се подобрявали или били изчезнали.
Майки смятала, че черният дроб на Хелън е слаб, и препоръчала прочистване от жлъчни камъни. Тя следвала протокола на Андреас Мориц и си правела иригация на колона преди всяко промиване на черния дроб. Изхвърлила около 300 камъка при първото прочистване – цялата процедура била много неприятна и Хелън повърнала няколко пъти. Тя все още прави промиване всеки месец и продължава да изхвърля още камъни.
Пътят към оздравяването
Четири месеца след като е започнала промивките на черния дроб, Хелън отново се е върнала към играта на тенис по няколко пъти седмично, без да усеща умора. Освен това тича, кара колело и вдига тежести в залата за фитнес, и спи добре. „Нямам хронична умора, болка и скованост, кожата ми блести, отслабнах много, не страдам от тинитус, замаяност, усещане за странни миризми и вкусове или депресия – аз съм щастлива, позитивна, спокойна и изпълнена с жизненост... разликата само за малко над година е невероятна.“
Тя прави ежедневни пречистващи бани с английска сол(?!) и пие вода с лимон, храни се с биопродукти и само малки порции месо и пие много вода.
А какво смятат нейните лекари за този изключителен обрат? „Не съм имала особени контакти с доктори през последната година, но когато споменах накратко за моя напредък и успех с промивките на черния дроб, думите ми бяха посрещнати с пълна незаинтересованост и отричане, че подобни процедури могат изобщо да действат“, казва Хелън.
Как Хелън излекувала лаймската болест
Хелън Харви е един вид чудо според сегашния медицински модел. Тя е страдала от лаймска инфекция 16 години и е имала симптоми, които са направили живота й почти непоносим, докато накрая се е излекувала от състоянието.
Нейното оздравяване започнало, когато отишла на преглед при лечителката Майки Лорънс. „Помня, че когато Хелън дойде при мен, тя страдаше от хронична болка и умора. Това е остър проблем, който никога не е бил разрешен.“
Неразрешени чувства и преживявания били в сърцето на проблемите на Хелън и Майки бързо открила, че тя не е имала възможност да скърби подобаващо за смъртта на майка си, починала една година преди ухапването от кърлежа.
Майки дала на Хелън лекарство, което да й помогне да преживее отново онова време и чувствата, които е изпитвала, когато майка й е починала. Това, което последвало, било разтоварване – в някои случаи това е емоционално освобождаване, но в случая с Хелън то било физическо.
Веднъж щом потиснатите емоции излезли на повърхността, Хелън била в състояние да започне свой собствен оздравителен процес посредством „виталната й сила“, казва Майки.


Нашият коментар
Лаймски корекции
В тази публикация на сп. „Това, което докторите не ви казват“ има твърде ценна информация. Например за най-честите симптоми на хроничната лаймска инфекция, както и списъка на д-р Джоузеф Бураскано, който обаче не съдържа „всички възможни симптоми на болестта“, а включва едва 34 от възможните над 150 признаци на това масово, тежко и непонятно за дипломираните медици заболяване!
1. За съжаление в този текст са налице и опасни, погрешни, вредни за пациента твърдения. Ето само едно от тях: „Симптомите могат да станат хронични и да имитират широк диапазон от състояния като кожни увреждания, менингит, артрит, множествена склероза и депресия“.
Това е недопустимо и необосновано, сбъркано схващане, защото в действителност лаймската инфекция (Борелия бургдорфери) не имитира тези споменати симптоматични диагнози, а ги причинява, както може да предизвика и още стотици други „идиопатични“ болести...
2. „Амонячната“ теория на д-р Дейвид Джърниган, която свързва лаймската инфекция със „Синдрома на пропускливия мозък“ и/или „церебралните алергии“, е, меко казано, под всякаква критика.
Друг е въпросът, че отдавна има обособена нозологична единица с името „невроборелиоза“, която е назована сполучливо, но специалисти като инфектолози, невролози и психиатри не знаят как да помогнат на такива пациенти...
А още преди десетилетия шефът на Американската психиатрична асоциация заяви, че „В ръководството по психиатрия няма нито една диагноза, която да не може да бъде причинена от лаймската инфекция“. Кой да го чуе! А моят опит и проучвания потвърждават, че той е на 100% прав!
3. Въпреки безспорното подобрение на Хелън, постигнато главно чрез детоксикация на организма, ако тя се тества не с безпомощните, дезинформиращите (при хроничната форма на лаймската борелиоза) стандартни методи Елайза, Имуно блот и PCR, а с най-добрите диагностични способи в света СИТ (Симптоматичен интегрален тест) и ЛИТ (Лабораторен индиректен тест), тя ще установи, че макар и потисната, лаймската инфекция все още се намира в организма й...
4. Който иска да научи нещо повече за Тайните на лаймската болест, не е нужно да ходи в САЩ, Великобритания, Германия или където и да е другаде, защото няма да намери толкова подробности, истини и полезни данни, ефективни терапевтични препоръки за този глобален здравен проблем, колкото се съдържат в моите нескромни статии: 1. „Оптималната медицина срещу така наречените нелечими болести“ 2. „Защо лаймската болест е най-големият здравен проблем на човечеството?“ 3. „Болен ли е Буш?“ 4. „Тайната на автоимунните заболявания е разгадана“ 5. „Коя е първопричината за Алцхаймер?“ 6. „Гого – българската драма!“ 7. „Инфекциите („Каролинска“ или „Лечител“?)“ 8. „Смърт в БНТ“ 9. „Ревматологията – горко на болните!“ 10. „Едно лекарство – шест вида смърт?“ 11. „Синдромът и скандалът АЛС“ 12 „Панувеит! Помогнете!“ (в сайта на „Лечител“ - http://www.lechitel.bg/page.php?id=11), както и в „Прозренията на един лечител“ - комплект от книжка и документален филм, срещу общо 4,90 лв., предлаган във всички дрогерии и магазини „Лечител“.