Хипертонията и свързаните с нея усложнения продължават да бъдат един от основните проблеми на съвременната медицина, независимо от значителните успехи, постигнати в лечението на тези състояния. Постоянно повишеното артериално налягане е едно от най-често срещаните заболявания на сърдечно-съдовата система и се среща, по данни от многобройни епидемиологични изследвания, при 15-25% от случаите сред възрастното население в промишлено развитите страни. А смъртността от сърдечно-съдови заболявания в общата смъртност на населението съставлява 53,5%, при това 48,5% от сърдечно-съдовата смъртност е обусловена от исхемична болест на сърцето. Правилното лечение на болните с хипертония води до понижаване на риска от усложнения и смърт от исхемична болест на сърцето и инсулти. В същото време само 35% от болните от хипертония знаят за своето заболяване, само 49% получават медикаментозно лечение и при 21% от тях артериалното налягане се задържа на ниво под 140/90 мм живачен стълб.
Честотата на откриване на повишено артериално налягане се увеличава с възрастта. По данни на мащабни изследвания, проведени в САЩ в последните години, честотата на хипертония при хората на възраст 50-59 години се срещала в 44% от случаите, на възраст 60-69 години – в 54%, а при хората над 70 години – в 65%. Всичко това прави проблема с хипертонията изключително актуален.
Една от причините за нарушаване регулацията на артериалното налягане е
продължителното и прекомерно психоемоционално напрежение,
възникващо в условията на стресова ситуация. По своята природа психоемоционалният стрес се явява защитно-приспособителна реакция, мобилизираща организма за преодоляване на разнообразни, нарушаващи жизнената дейност препятствия, при възникването на много конфликтни ситуации, в които субектът е ограничен във възможностите за удовлетворение на своите основни жизненоважни биологични и социални потребности. Резултатите от изследвания, проведени в редица страни, свидетелстват, че населението възприема стреса като основен фактор, способстващ за възникване на заболявания. Това се отнася и за артериалното налягане, тъй като неговото ниво е по-високо при хората, най-силно подложени на стрес: безработните, уволнените от работа, работещите в постоянно напрегната обстановка и др.
Основен в патогенезата при емоционален стрес е окислителният, или т.нар. оксидантен фактор - стресовото натрупване в тъканите на свободни радикали, водещи до свободна пероксидация на липидите в мембраните на различни клетки, особено в невроните на главния мозък. От гледна точка на съвременните научни представи в качеството на основни нервни центрове, вземащи участие в регулацията на артериалното налягане, се изявяват продълговатият мозък, хипоталамусът и кората на главния мозък. При това в централната нервна система, особено в структурите на лимбико-ретикуларния комплекс на мозъка, настъпва изменение в чувствителността на невроните към невромедиаторите. Това на свой ред води до формиране на „застойна” емоционална възбуда в кората на главния мозък, водеща до устойчиво нарушение на механизмите за саморегулация на артериалното налягане. В механизмите на емоционалния стрес участие взема азотният оксид, дефицитът на който под влияние на невромедиаторите обуславя свиването на кръвоносните съдове, вследствие на което се формира устойчива артериална хипертензия и се нарушават функциите на сърцето, бъбреците и други органи.
Хипертонията в отговор на емоционален стрес се характеризира с пресорна хиперактивност, която води до увеличаване на секрецията на ренин и следователно до повишаване на образуването на ангиотензин. На свой ред ангиотензинът оказва пряк стимулиращ ефект на симпатическата нервна система. Очевидни са неблагоприятните последствия от продължителната активация на тези механизми: повишаването на съдържанието в плазмата на ангиотензина води до увеличаване на продукцията на адреналин и норадреналин в кръвния серум, което обуславя значителното увеличение на минутния обем на сърдечното изхвърляне, тоест количеството кръв, изтласквано в съдовете при съкращаване на сърдечния мускул, независимо от понижението на чувствителността на бета-адренергичните рецептори на сърцето при тези болни. При хората с погранична хипертония нарушения на дейността на симпатическата нервна система се регистрират не само в отговор на емоционалния стрес, но и в покой. А в изследване на Б. Фолкнър станало ясно, че отговорът на сърдечно-съдовата система на умствената преумора е по-изразен при пациентите с хипертония. При болните с повишено равнище на артериално налягане при умствена преумора в течение на 15 минути са открити по-високи показатели на диастолично и систолично артериално налягане, на честота на сърдечните свивания и ударния обем.
Днес се смята за общопризнат многофакторният произход на артериалната хипертензия. Несъмнено, етиологична роля играят генетичните фактори и факторите на околната среда. Относително неотдавна към тях бил добавен „психоменталният стрес”. Както и преди, откроява се „стрес-индуцираната хипертония” – остро, по правило, транзиторно и вариращо повишение на артериалното налягане под въздействието на психосоциални фактори. То може да се среща при хора с нормално артериално налягане и при артериална хипертония. При работниците, чийто труд е съпроводен с психоментален стрес, артериална хипертензия се регистрира 3 пъти по-често. По данни на учените наличието на психоментален фактор на работното място е тясно свързано със степента на поражение на органите мишени, в частност – с повишен риск от развитие на исхемична болест на сърцето.
...
Влади ДЕЛЕВ
Цялата статия може да прочетете във в. "Лечител" 
